Има нещо необяснимо в американската обсебеност от Русия на Владимир Путин. Анексирането от Кремъл на Кримския полуостров, военната интервенция в Сирия и намесата в техните избори от чужбина донякъде могат да обяснят тревогата на американците. Ала те не са достатъчни да обяснят защо либералите в Съединените щати са притеснени много повече от Русия, отколкото например от нарастващата икономическа мощ и геополитически амбиции на Китай, от глобалното идеологическо предизвикателство на радикалния ислям или от явната лудост на ядрена Северна Корея.
Русия страда от демографски спад и ограничена модернизация. Икономиката на страната е прекомерно зависима от износа на природни ресурси. Процентът на завършилите университет е сред най-високите, но производителността на труда е сред най-ниските в индустриализирания свят. И макар Путин да е силен и безмилостен лидер, който се радва на обществена подкрепа у дома и има статут на знаменитост в чужбина, руските институции са корумпирани и нефункционални – руските бюрократи прекарват голяма част от времето си в битки за власт и пари и нямат желание да си сътрудничат. А никой не знае какво бъдеще чака Русия след Путин – когато и да настъпи този момент.
А нали не толкова отдавна, само преди две години, президентът Барак Обама нарече Русия „регионална сила“? Нима не е вярно, че дори и днес повечето експерти са съгласни, че макар Москва наистина да е агресивна военна сила, която има интерес да противодейства на американското влияние по света, тя не е „изгряваща сила“ в традиционния смисъл? Точно както известният американски историк Стивън Коткин написа миналата година в списание „Форийн аферс”: „Вече половин хилядолетие руската външна политика се характеризира с амбиции, надхвърлящи възможностите на страната.“ Днес нищо не се е променило.
И въпреки всичко американците са хипнотизирани и ужасени от Русия. Дали причината не е, че либерална Америка приема „Русия“ като другото име на „Доналд Тръмп“?
Подобно на много от големите въпроси на нашето време, обяснението може да бъде открито в руската класическа литература. В този случай – в повестта на Фьодор Достоевски „Двойник“. Това е разказ за дребен държавен чиновник, докаран до лудост, след като среща своя „двойник“ – човек, който прилича на него и говори като него, но излъчва очарование и увереност, от които главният герой е лишен. Двойникът в историята на Достоевски докарва главния герой до лудост не само защото изглежда като него, а защото го кара да разбере какво не харесва в себе си. Днес същото се отнася за Съединените щати и Русия.
През по-голямата част от ХХ век Съветският съюз тормозеше Запада отчасти, защото беше радикално различен. Нямаше нито Бог, нито частна собственост, нито политически плурализъм. Америка можеше да бъде съветизирана само ако изгубеше войната срещу комунизма. Ала днес Русия на Путин плаши американците, защото те знаят, че Съединените щати и Русия трябва да бъдат много различни, но в същото време виждат, че много от руските патологии могат да бъдат открити и в САЩ. Либерална Америка не се страхува, че Русия може да управлява света. Независимо дали си го признават или не, либералите се опасяват, че Съединените щати заприличват на Русия.
В последните две десетилетия Кремъл се опитваше да обясни своите проблеми и провали с чуждата намеса. А сега Америка прави същото. Всичко, от което се възмущава либерална Америка – изборната победа на Доналд Тръмп, обратът в процеса на демократизация по света и упадъкът на американската мощ – се обясняват с намесата на Путин.
За либералните американци Русия – напълно основателно – е страховит пример как едно авторитарно управление може да функционира в институционалните рамки на демокрацията. Руската „управляема демокрация“ е явен пример за това как институциите и практиките, създадени, за да освободят гражданите от капризите на безотговорните управници, могат да бъдат преформатирани така, че да лишат гражданите от техните свободи (макар и да им съхранят правото да гласуват).
Русия е пример и за това какво представлява една държава, в която елитите са напълно отделени от народа. Това не само е общество, доминирано от неравенство, но е и общество, в което нарастващото неравенство се приема за нормално и в което шепа много богати и политически безотговорни управници съумяват да се задържат на върха, без да прибягват до прекомерно насилие. На привилегированото малцинство не му се налага да доминира или да контролира своите съграждани, то просто може да ги пренебрегне като излишно неудобство.
Ще отнеме известно време преди американците от работническата класа да започнат да осъзнават, че макар икономиката на САЩ да се различава дълбоко от тази на Русия, технологичната революция, водена от Силициевата долина, с течение на времето може да изведе западните общества към авторитарни политики по същия начин, по който изобилието на природните ресурси направи възможен режимът на Владимир Путин. Роботите – подобно на постсъветските граждани – не се вълнуват от демокрацията.
В продължение на много години, докато гледаха към Русия и нейните социални и политически проблеми, американците виждаха страна, затънала в миналото, която може би някой ден щеше да се превърне в модерна държава като Съединените щати. Ала не такова вече е преобладаващото умонастроение. Сега, независимо дали го съзнават или не, мнозина американци се опасяват, че гледайки към Русия, те виждат бъдещето. А най-тревожно е, че е възможно това да е тяхното собствено бъдеще.
Англоезична версия на текста е публикувана в „Ню Йорк таймс”.