0
994

Защо Путин отказа плана на Обама
за Сирия?

русия09

Прикритото партньорство между Вашингтон и Москва в Сирия се срина, оставяйки отворен пътя за ескалация на насилието и разгръщане на една нова и продължителна война, която може да унищожи всичко.

Дипломатическата тактичност между Джон Кери и Сергей Лавров не продължи дълго. Временната пресечна точка на интересите на Русия и САЩ се срина много бързо и двете страни започнаха да си сипят взаимни обвинения.

Нарастващото недоволство на Европа и САЩ към Москва вече не се свежда само до обвиненията за причиняване смъртта на цивилни граждани в резултат на руските въздушни удари, западните сили определят случващото се като „ужасна грешка“ и предупреждават, че това „ще направи региона по-нестабилен и ще доведе до по-нататъшна радикализация и засилване на тероризма“.

Пропастта между двата лагера се задълбочи заради руската агресия в Украйна и анексирането на Крим. Бездействието на Обама по отношение на случилото се в Киев направи света уязвим от игрите на Путин. Сирия се превърна в новата арена, на която човекът на КГБ и майстор по джудо показва своите мускули и се опитва да постави другите пред свършен факт, като промени правилата на играта в световен мащаб.

Последният годишен доклад на Института за стратегически изследвания в Лондон, който бе публикуван преди няколко седмици, посочва, че западните лидери са изправени пред няколко стратегически предизвикателства: неспособността да се справят с „Ислямска държава“; невъзможността да установят сигурност в Близкия изток; понижението на цените на петрола и забавянето на икономическия растеж на Китай.

Настоящият световен ред, който се поддържа от Запада, е изправен пред сериозни изпитания. Пламъкът на въоръжените конфликти поглъща страните от Близкия изток, а тези конфликти няма да се ограничават само до Ирак, Сирия, Йемен и Либия. Те ще обхванат и други проблематични страни в региона като Судан и страните от африканския бряг и ще предизвикват нови вълни от емигранти и бежанци, търсещи нов сигурен живот в Европа.

Американският министър на отбраната Аштън Картър изрази през юни намерението си да накара НАТО да помисли върху новите заплахи и призова за промяна на правилата на играта, за адекватен отговор на очакваните опасности и промени.

Прикритото партньорство между Вашингтон и Москва в Сирия се срина, оставяйки отворен пътя за ескалация на насилието и за разгръщане на една нова и продължителна война, която може да унищожи всичко.

По мнение на западни анализатори основният въпрос е: „Кои правила на играта ще се запазят и кои ще се променят?“. Все пак, едно е ясно – ако войната не бъде прекратена, играта в Сирия ще загрубее. Но иска ли Путин да я спре и на каква цена?

Дейвид Игнейшъс, колумнист във „Вашингтон пост”, смята, че всички варианти за спиране на войната в Сирия са неблагоприятни. Според него последствията от руската ескалация ще бъдат многобройни и дълготрайни и със сигурност ще изиграят ролята на повратна точка в международните отношения в Близкия изток.

Въпреки че от края на Студената война ни дели цяло едно поколение, руските изтребители продължават да проникват през отбранителните системи на НАТО, разположени около норвежкото и португалското въздушни пространства.

Историкът и лидер на руската опозиция Владимир Рижков твърди, че ако се вгледаме в руското минало, ще видим, че всеки път, когато обръчът се е затягал силно, се е стигало до бунт. Путин обаче има друга гледна точка, която самият Рижков обобщава така: „Когато се дава много свобода, това води до хаос и нестабилност”.

Сюрреалистична оценка

По време на срещата на Путин с Обама миналия вторник руският президент говореше от името на новата четворка: Русия, Сирия, Ирак и Иран.

Тази първа среща между двамата президенти от две години насам се проведе само няколко седмици след руската военна мобилизация в околностите на сирийския град Латакия. Тя обаче не успя да даде тласък на дебата за това кое е най-доброто решение за справяне с кризата в Сирия. Директната руска намеса в Сирия е втората подобна интервенция, която Путин предприема в рамките на 18 месеца, след като преди това окупира и анексира Крим.

В речта си пред ООН Путин не говори само за защитата на суверенитета на Сирия, но и за личния си ангажимент да остави Башар Асад на власт, твърдейки, че истинската опасност в Сирия идва от „Ислямска държава“ и другите опозиционни сили, които той счита за терористични.

Представяйки събитията в Сирия по този начин, Путин се опитва да промени характера на дебата за войната там, като използва страховете на западняците от опасността, произтичаща от „Ислямска държава“. Тази опасност в последно време е обсебила западните държави, които обръщат огромно внимание на ролята на чуждестранните джихадисти, в това число и на тези, които идват от европейските държави.

От своя страна Путин всъщност казва на Америка и европейските й съюзници, че ако искат да елиминират „Ислямска държава“, трябва да координират действията си с новата четворка. Тази сюрреалистична оценка на сирийската действителност заличава опасността от режима на Асад, който превърна Сирия в масов гроб и причини бягството на 4 милиона сирийци.

Путин представя ситуацията като възможност за избор единствено между режима на Асад, от една страна, и „Ислямска държава“ и фронта „Нусра”, от друга. Той на практика ни казва, че Асад не е част от проблема и трябва да остане на власт.

Истината е, че Асад е отговорен за разпада на страната и избиването на 300 хиляди сирийски граждани, тъй като отказа да направи реформи и превърна политическите протести във военен конфликт.

Путин обаче избра друг път. Той прие да копира иранската брутална намеса в региона, която доведе до създаването на сектантски (шиитско-сунитски) конфликт. Руският лидер се опитва да превърне този конфликт в дамоклев меч над главите на западняците, предизвиквайки сътресения в Близкия изток. Путин вижда удобен случай да „погълне” този регион, превръщайки го в своя зона на влияние, и по този начин да подобри позициите си в сблъсъка със Запада и в опитите си да възстанови Руската империя.

Как Сирия стана новия Афганистан

Руската военна ескалация отново постави сирийския въпрос на челно място в дневния ред на основните сили, като на масата за преговори бяха предложени няколко варианта за решаването му.

Първоначалният прочит, който западните държави направиха на предприетата от Путин атака, бе объркан. Случилото се наложи незабавни дискусии между държавите, подкрепящи сирийската опозиция. Джон Кери проведе многобройни срещи със западните и заливните партньори на САЩ преди заседанието на Общото събрание на ООН и срещата на върха между Обама и Путин. От тези контакти се родиха идеи, които бяха представени на американския президент. Става дума за два варианта, първият от които предвижда „цялостна сделка”, включваща три елемента: политически, военен и свързан със сигурността. Тази сделка започва със споразумение между САЩ и Русия, подкрепено от съюзниците им в региона, и постановява “замразяване” на военните операции и очертаване на граници на бойните действия, така че Москва да може да упражни натиск върху сирийския режим за спиране на атаките с варелни бомби срещу цивилното население и военните операции срещу опозицията, като всяка страна бъде заставена да остане в региона, който контролира. Подобен план би отворил възможности за доставяне на хуманитарна помощ и частично възстановяване на инфраструктурата. Освен това на по-късен етап той би довел до появата на лидери и условия, позволяващи участие в местни и парламентарни избори. Вторият елемент от сделката е постигане на споразумение относно необходимия политически преход. Той включва оставането на Асад във властта по време на преговорния период, чиято продължителност да бъде до шест месеца, след което да започне двугодишен преходен период, по време на който да бъде сформиран преходен орган на властта с широки правомощия, който да започне реформите в институциите и да преструктурира – а не да разформирова – армията и службите за сигурност. Освен това в институциите ще трябва да бъдат интегрирани преструктурираните и реформирани отряди на опозицията, което означава да бъде отстранен техният екстремистко-джихадистки елемент.

Обсъдени са също така идеи за съчетаване на подходите „от долу нагоре” и „от горе надолу”, т.е. предоставяне в максимална степен на децентрализация, без да се стига до раздробяване на държавата. Силите на режима да останат в района, простиращ се от Дамаск до крайбрежието, опозицията – в другите райони, а Алепо да бъде поделен между двата лагера. Обсъден е и начинът, по който да бъде осигурено присъствието на представители на всички страни в конфликта в Алепо и Дамаск.

Третият елемент предвижда сформиране на съюз срещу „Ислямска държава“ по силата на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, така че да бъде осигурено сътрудничество между Вашингтон и Москва, без да бъде определяно кой с кого ще си партнира. Всяка страна би могла да си сътрудничи със своите местни партньори. В рамките на това споразумението между Русия и САЩ ще бъде включено и руското предложение за приемане на международна резолюция, включваща гореспоменатите три компонента, но без искането на Москва да легитимира режима на Асад.

Този сценарий предвижда заседания на четирите комисии – нещо, което бе предложено от пратеника на ООН Стeфан де Мистура, – както и формирането на регионална и международна контактна група, с цел да се постигне съгласие относно политическите принципи. Ще бъдат лансирани и практически предложения, които да превърнат американско-руските споразумения в подробни концепции за преходния период.

Сигнали към Путин – алтернативния план

Информирани източници считат, че изказванията на западни лидери като Дейвид Камерън и Ангела Меркел, както и на турския президент Ердоган, относно оставането на Асад на власт в началото на преходния период, са част от сигналите, изпратени към Путин преди заседанията на Общото събрание на ООН.

Обама също изрази готовност да работи заедно с Русия и Иран за разрешаването на сирийската криза, защото е наясно, че Америка не може сама да реши световните проблеми. Държавите, подкрепящи опозицията, отправиха и други сигнали към Путин – като наредиха спирането на битката за превземането на град Дераа, те искаха да покажат, че има определена йерархия при взимането на решения в редиците на Свободната сирийска армия на юг. Те показаха също, че оперативният щаб в Йордания е в състояние да контролира операциите на Свободната армия и намекнаха, че ще прекратят програмата за военно обучение на умерената опозиция срещу „Ислямска държава“.

Алтернативният план, който бе проучен от западни държави в координация с Вашингтон, не изключва опасността общата интервенция с Путин да се провали, т.е. да последва военна ескалация. Предвижда се налагането на зона за сигурност в северната част на Сирия с помощта на изтребителите на международната коалиция, като има вероятност тази зона да бъде разширена и да обхване Алепо, някои райони на Идлиб, както и територии близо до границата с Йордания.

Неслучайно френският президент Франсоа Оланд заяви пред турския министър-председател Ахмет Давутоглу, че подкрепя варианта, включващ формирането на зона за сигурност. Ако все пак това се окаже невъзможно, той предлага създаване на зона, забраненa за обстрел, което би означавало използване на военна техника в Средиземно море, откъдето да се нанасят удари срещу всеки самолет или хеликоптер, бомбардиращ регионите, контролирани от опозицията в Северна Сирия. В случай на военна ескалация се предвижда подготовка, подобна на тази, на която вече бяхме свидетели непосредствено след използването на химическо оръжия в Сирия в края на 2013 г.

Афганистанският конфликт

Някои държави дори предлагат да бъде засилена помощта за опозицията, като й бъде предоставено качествено оръжие, нещо, което не бе правено досега. Предложена бе идеята да се използва опита от конфликта в Афганистан. На афганистанските муджахидини бяха предоставени ракети „Стингър”, с които да свалят съветските хеликоптери.

Обсъдени бяха и предложения за увеличаване бюджета на тайната програма за подпомагане на сирийската опозиция, осъществявана под наблюдението на ЦРУ. Този дебат премина с ясното съзнание, че Русия предупреди за нежеланието си да разполага сухопътни части в Сирия и че трябва да бъде избегната една изключително несигурна и опасна сухопътна операция. Що се отнася до бойните действия срещу „Ислямска държава“, ако опитът за въвличане на Русия в общи действия се провали, това означав, че САЩ ще продължат да водят международната коалиция и да провеждат операции в Северна и Североизточна Сирия. От друга старана, има вероятност Русия да нанесе въздушни удари в други региони в сътрудничество със силите, подкрепящи режима – Иран и Ирак. Така може да се стигне до съревнование между международната коалиция, от една страна, и Русия и силите на режима, от друга, в опит за овладяване на Рака, столицата на „Ислямска държава“ в Североизточна Сирия, и на Палмира в централната част на страната. Всеки от лагерите ще прибягва до моралната и символична победа над „Ислямска държава“ като завеса за налагане на свой собствен дневен ред.

От страна на западните държави бе обсъдено в битката за превземането на град Рака – столицата на халифата – да бъдат включени 25 хиляди кюрдски и сирийски, както и 5000 арабски бойци. И всичко това, докато Москва се опитва да спечели на своя страна кюрдите в битката за унищожаването на „Ислямска държава“.

Освен това имаше предложение да бъде променен механизмът за работа на програмата за обучение и въоръжаване на сирийската опозиция, като вниманието бъде насочено към това обучаваните бойци да локализират и поразят позициите на „Ислямска държава“. Програмата обаче бе частично замразена след като бойци, тренирани от американците, предоставиха оръжията си на фронта „Нусра”. Все пак бе изработен план за промяна на програмата, като едновременно с това продължава обучението на 85 бойци, след като преди няколко дни своето обучение завършиха още около 140 души. Намекът за военна ескалация отново намери място в изказванията на Обама и лидерите на западните и регионалните сили, които след срещата на върха заговориха за необходимостта от оттеглянето на Асад във военен и политически план. Това започна още по време на заседанието на твърдото ядро на групата на приятелите на Сирия, в която вместо 9 взеха участие 11 държави, тъй като Египет и Италия бяха изключени заради обвързаности с Дамаск.

Според високопоставен европейски служител военната намеса на Путин цели подобряване на позициите му при евентуални преговори за уреждане на сирийската криза. В Белия дом се говори, че Путин се възползва от колебливостта на Обама, за да удари по авторитета на Америка и ролята й на световната сцена. След Украйна Сирия е следващата провокация, с който руският президент унижи Обама. Кремъл свърза кризата в Сирия със случилото се в Украйна, санкциите на Запада срещу Русия и нейната международна изолация, както и със спада на цените на петрола.

Шахматната дъска

В Ню Йорк Путин искаше да преговаря само с Обама и отказа да се срещне с други европейски лидери. Той постави войниците си на шахматната дъска и неговите изтребители започнаха да бомбардират районите, контролирани от подкрепяната от Запада опозиция в централната част на Сирия. Същевременно той предложи на Обама партньорство в Сирия, но едва след като установи контрол над всички райони в страната.

Обама пък предложи на Путин сделка, свързана само със Сирия. Най-вероятно Вашингтон и Москва ще изтанцуват половин танц – ще има сътрудничество между авиациите на двете страни, за да бъдат избегнати сблъсъците в небето над Сирия. Москва ще задължи сирийския режим да направи някои компромиси, за да бъде наложен руският план за разрешаване на кризата и да бъдат пресечени всякакви намерения на западните страни за военна намеса в Сирия. Това ще включва „козметични” стъпки като формиране на правителство на националното единство, провеждане на парламентарни избори под егидата на ООН и диалог със сирийските групи, за да се избегне създаването на искания от Запада „преходен орган на управление”.

Обама е подложен на натиск да взема решения, от които бяга вече 4 години. Сигурно е, че бомбардировките на руските изтребители над позиции на умерената опозиция, предизвикват недоволството на САЩ и техните европейски и арабски съюзници. Всичко това усложнява конфликта и създава опасност от по-сериозна катастрофа. Което пък значи, че ни очакват тежки дни. И това важи не само за сирийците, но и за всички останали народи в региона.

Американският президент смята, че щом Путин е убеден, че държи ключа към решението на конфликта, той може да се пробва на този терен и ако успее, Вашингтон би могъл да заяви, че също е допринесъл за този успех. Ако ли не, Сирия ще бъде неговото блато, както се случи и в Афганистан.

Джон Кери предупреди Русия и Иран за последствията от подкрепата за Асад и факта, че свързват съдбата на Сирия с един кръвожаден диктатор. Той посочи, че Москва трябва да осъзнае последствията от подкрепата си за управлението на алауитското малцинство в морето от 65 милиона сунити между Багдад и турската граница, които категорично не приемат Асад за свой легитимен ръководител. Кери добави още, че Русия трябва да се страхува все повече от това да води сама война срещу „Ислямска държава“, защото самата тя ще се превърне в цел. Асад от самото начало е магнит, който привлича срещу себе си джихадисти от цял свят.

Позицията на САЩ към Путин е: „Решението е във вашите ръце. Или ще си отворите очите за опасността от подкрепата за един диктатор, пожертвал своя народ и държава, или един ден ще се събудите и ще се намерите в ъгъла, който сами сте си начертали, влизайки в пряка война с джихадистите, която ще напомня за опита на вашите предшественици в Афганистан.

Факт е, че Путин излезе гневен от срещата с президента на САЩ и не присъства на партито на световните лидери, организирано от Обама. Макар преди това руският лидер да бе резервирал място за вечерята, давана от американския президент.

Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”.