При отсъствие на желание за водене на политика, което предизвиква липса на политическа легитимност, национализмът е най-краткият път за печеленето й.
Опитът протестът да бъде умъртвен докара обща политическа депресия. И тъй като разочарованието не намери естествен отдушник в комуникация с властта, това беше месец на тежките срещи. По случайност се оказвах фигура от плът и кръв, която запълваше празното място на властта. Фигура, на която случайни събеседници решаваха да изкажат под различна форма своето недоволство. От репликата на студентка: „Тия прецакаха живота на майка ми и баща ми, сега ще прецакат и нашия” до гледката на възрастен човек, който плаче така, че тялото му се тресе, тъй като „милее за родината” – така отмина октомври. Не малко гласове заявяваха, че „тия просто трябва да бъдат убити”.
Октомври премина и под шапката на миграционните проблеми, публично поставяни изцяло през реториката на партия Атака. Затова Атака не е просто глас или проценти. Става въпрос за културна хегемония над ключови обществени въпроси. А в цялата какофония от етнически размисли на тема изконните културни различия и техните несъвместимости, биологическата несигурност – тъй като „тия” носят зарази и криминализиране на потенциалната бедност, в която ще се озоват идващите у нас – отново нагледно беше демонстрирано, че БСП не е социалдемократическа партия. Това е така най-вече, защото БСП позволи социалният проблем да бъде етнизиран – събираме дарения за сирийците, създавайки предпоставки за напрежение между така образувалите се групи вътре в обществото: „Защо дават на тия, а не на мен”. Нещо, което БСП позволява от години в полза на ДПС, а и на Атака. Вместо БСП да работи по посока на засрещане на доброволческия труд и гражданския сектор с проблемите на социално-слабите българи, на 3 ноември 2013 станахме свидетели на фашистко шествие в центъра на София и побой на скинари над случайно срещнат човек в градинката на НДК. Наказателни мерки за това действие едва ли можем да очакваме, тъй като настоящото управление упорито затвърждава всеобщото усещане за неработеща съдебна система. Старае се да задълбочава недоверието в анонимния посредник, поставяйки под въпрос стойността на човешкия живот изобщо.
При отсъствие на желание за водене на политика, което предизвиква липса на политическа легитимност, национализмът е най-краткият път за печеленето й.
За щастие студентите окупираха университетите. Въведоха отново през нови фигури проблемите от лятото – морал, мафия, оставка. Повтарят се и критиките през стари образи – „курви на Бойко”; отчленяване на политическото действие от представителството и всъщност изненадващо в този контекст демонстриране на загриженост от страна на БСП за проблемите на образованието; конспирации; разделяне този път по линията на тези, които искат да учат, и онези, които им пречат, като се цели критиката да бъде отклонена в друга посока и т.н.
Този път обаче като че ли най-силно започна да се чува, че думите „мафия”, „морал”, „оставка” не носят съдържание и че не е ясно какво се иска. В отговор бих казала: кухи са, защото не се намираме в ситуация, в която да говорим политически, и тъкмо за това е битката.
Ще се спра на основното искане: ОСТАВКА.
За участниците в протеста оставката означава желание за промяна на цялостното поведение на политическите партии, а не печелене на дивиденти в полза на дадена партия.
Оставката е искане партиите да реформират общото си поведение в смисъла на представителство – без популизъм, без конспирация, без национализъм, а конкретно публично обсъждане на политиките по области, които смятат да водят, откъдето ще дойдат и идеологическите маркери, и припознаването на гражданите. Затова на старите партиите ще им се наложи да направят усилие по промяна на ръководствата и кадрите, както и по публично преосмисляне на досегашното им поведение.
Всичко това означава отваряне към гражданите, които в момента тъкмо под кухите фрази, които ги обединяват, говорят на различни езици, а това е предпоставка за идеологическо представителство. Това означава реанимиране на отношението между управлението и гражданите, което в момента е изцяло сринато. Затова и национализмът е жизнен.
Оказва се всъщност, че празните думички и клишетата са нужни на гражданите, за да поддържат публичността като общо пространство на различни и да говорят заедно, макар и да са леви (в различните нюанси на тази дума), макар и да са либерали (отново в различните нюанси на тази дума) и др.
За различните участници в протеста „морал” означава различни неща и по тези различни неща се спори всекидневно. Въпросът е как различията да получат своя представителен еквивалент, без да убият протеста, преди той да успее.
Затова ОСТАВКА – а след това започва сериозната работа!
Леа Вайсова е докторант по социология в НБУ. Автор на Портрети на изчезваща София (в съавт., 2012) и публикации по съвременна политическа философия, социална теория и социология на околната среда.
Снимката на главната страница е на Васил Гарнизов.
