Сега разбрах защо не ѝ върви на София.
Изведнъж ми просветна.
Защо например ремонтът на „Графа” се превърна в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за изпълнители. Защо градинките на „Кристал”, на „Св. Седмочисленици” и пред Университета от макар и поохлузени, но приятни места се превърнаха в озъбени гледки от далечните предградия, които и пролетта няма да може да спаси?
То не бяха перки на акули, то не бяха крокодилски муцуни. То не бяха разбити чейнета. Че сега на „Гарибалди” чак и гроб се появи – като цялостна, така да се каже, метафора на ремонта.
Сега ще ви кажа защо. Защото с думите шега не бива.
Има пред НДК едно паметниче. Малко така вляво от входа. Прилича на издължена камбана, както обяснява и авторът. Издигнато е през 2008 г. Горе завършва с две стилизирани глави ала Джакомети. Дори не го наричат паметник, а пластичен знак. Указателната табела гласи:
Пластичният знак е създаден по идея на Националния дворец на културата и е реализиран с подкрепата на:
Министерство на културата
Национален фонд „Култура”
Министерство на отбраната
Министерство на транспорта
Столична община
Българско национално радио
М-тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ
Около ствола на камбаната обикалят и се вият стилизирани старинни букви. А отпред, на гърдите ѝ, ясно и недвусмислено, пак със старите букви, е изсечено Г*З Т*ШАК.
Така че – няма какво да се чудим. Всичко си дойде на мястото.
