0
4346

Защо?

Сега разбрах защо не ѝ върви на София.

Изведнъж ми просветна.

Защо например ремонтът на „Графа” се превърна в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за изпълнители. Защо градинките на „Кристал”, на „Св. Седмочисленици” и пред Университета от макар и поохлузени, но приятни места се превърнаха в озъбени гледки от далечните предградия, които и пролетта няма да може да спаси?

То не бяха перки на акули, то не бяха крокодилски муцуни. То не бяха разбити чейнета. Че сега на „Гарибалди” чак и гроб се появи – като цялостна, така да се каже, метафора на ремонта.

Сега ще ви кажа защо. Защото с думите шега не бива.

Има пред НДК едно паметниче. Малко така вляво от входа. Прилича на издължена камбана, както обяснява и авторът. Издигнато е през 2008 г. Горе завършва с две стилизирани глави ала Джакомети. Дори не го наричат паметник, а пластичен знак.  Указателната табела гласи:

Пластичният знак е създаден по идея на Националния дворец на културата и е реализиран с подкрепата на:

Министерство на културата

Национален фонд „Култура”

Министерство на отбраната

Министерство на транспорта

Столична община

Българско национално радио

М-тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ

Около ствола на камбаната обикалят и се вият стилизирани старинни букви. А отпред, на гърдите ѝ, ясно и недвусмислено, пак със старите букви, е изсечено Г*З Т*ШАК.

Така че – няма какво да се чудим. Всичко си дойде на мястото.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияСалафизмът във Франция (I)
Следваща статия„Литература на случаите“ като изследователски роман