Начало Идеи Дебати Защо?
Дебати

Защо?

1585

От първо лице, единствено число

Мисля си за следното: защо дебатът за обявяването на деня на избухване на Априлското въстание за официален празник премина вяло и за кой ли път с отегчително институционално присъствие и имитация на служебен ентусиазъм. (Вгледайте се в едрите планове на официалните лица – отегчени физиономии,  излъчващи охолство и задоволство, че пак са почетени на някакъв президиум.) С изключение на проф. Иван Илчев и достойното му слово. Около т.нар. чествания (празна шумотевица) знайни и незнайни персонажи налагаха тезата, че това въстание нямало военна стратегия и тактика и затова не е постигнало нищо. Или съвсем малко. Затова не ставало за официален празник?!? В моите очи това са лакеи по душа от кохортата на русофилите, за които всичко руско (най-паче съветско) има статут на парарелигиозна мистика. Те не се интересуват нито от временното значение на Санстефанския прелиминарен мирен договор, нито от логиката на Берлинския конгрес в светлината на решенията на Виенския конгрес на победителите на Наполеон от 1815 г., които разделят Европа, но осигуряват дългогодишен мир. За тях важното е да не се засенчи (няма защо, а и никой не го иска) датата 3 март, а след това – и стотиците паметници, паметни плочи и бюстове на „герои“, плячкосвали мандри и селски кметства. (Четете „Умираха безсмъртни“ на Веселин Андреев! Ама вие не четете…) Не го харесват, защото въстанието не е одобрено от Русия. Ето защо.

Основният ми аргумент за обявяването на датата на избухване на Априлското въстание за официален празник е следният: Априлското въстание е тест за нещо изключително важно, ценно, невидимо, нематериално и много рядко срещано. В живота най-важни са именно невидимите неща – ум, вяра, любов, морал, добродетели и прочие, а не материалните. Изцяло поддържам изводите на американския философ и писател Робърт Пърсиг, че освен материя и съзнание, е нужно и качество на двете. Въстаниците до един са притежавали такива рядко срещани качества на материята и съзнанието. Имали са ценностна система и непоколебима вяра в правото си да имат своя държава. Повтарям: невидимите неща у човека са най-важни. Тогава малцина са ги притежавали. В това пренебрегвано въстание вземат участие българи, които са били вече вътрешно свободни, духът им е отхвърлил статуса на вечна рая и това ги тласка към невиждана смелост, безпримерен героизъм и смайваща липса на страх пред смазващия количествено противник. Макар и само народно опълчение – без военна подготовка, стрелкови умения и бойна тактика, те не са се уплашили. Те са гражданите на Нова България. Пребройте ги и издигнете паметник с имената на всички, а датата на избухване на въстанието нека бъде официален празник на свободния български дух.

Следващият ми въпрос е: защо учени, преподаватели, телевизионните многознайковци и обичайните дърдорковци, безбройните научни институти, БАН, Софийският университет и останалите 53 (т.нар.) университета, както и БНТ, не намериха съзнание и сили да изработят и разпространят КАРТА на въстаналите селища по време на Априлското въстание? Карта за въстаналите села и махали, за всички тези безумно смели хора, за загиналите им жени и деца… Пустословието и желанието на някои да се показват (само и единствено) по телевизиите на тази дата бе достойно за съжаление. БНТ в продължение на часове преповтаряше това, което се знае от Захарий Стоянов, но той физически не е могъл да бъде навсякъде и да летописва всичко. (Кога ще се заговори например за етническия състав на башибозука от село Барутин и какви са причините за тази кроманьонска омраза, ръководена лично от Ахмед ага? И каква е неговата съдба в съда, в Диарбекир и след това?)

Защо наистина, достопочтени дами и господа, все още няма изготвена такава карта на въстанието и бойните действия? Въпросът не е формален – да има или да няма карта. Такава карта нагледно ще представи реалния мащаб на въстанието и ще бъде знак на уважение към всеки един, поставил националния ни интерес над личния си. (Благодаря на БНР, че отбелязаха малко известното въстание в Софийско с център село Голема Раковица, Смолско и Каменица. Това се случва за първи път. За това въстание писах в Портал Култура преди години. Но, не е само то.) И тази карта би била още един аргумент за това началото на въстанието, като символ на свободния дух на тези героични наши предци, да бъде обявено за официален празник.

А дали не беше време да се изгради паметник на всички жертви и мъченици – обикновени, но вътрешно свободни мъже и жени, водени от своя дух и стремеж към освобождение, намерили в себе си сили да се изправят срещу страховитите си поробителите? За тези, които губят живота и имуществото си?

Не всички въстаници, поборници и опълченци оцеляват – избити са и децата им. А на повечето от останалите комунистите избиват потомците. А децата на другите – тихите, свитите, благоразумните като всички конформисти по света, сега ни се препоръчват едва ли не като „заслужили“. Те не искат такъв паметник, който да им напомня за „благоразумието“ на техните предци. (Съзнателно не пиша страхливост.)

*

P.S. Писал съм за това въстание в Софийско, имам близки в неговото ръководство. Един от тях е подписал Търновската конституция. Имотите им са изпепелени от башибозука. Те започват Свободата на чисто – без имоти, пари, привилегии и политическо миропомазване.

За всички задавени от пяната на просташката ни политическа посредственост по изборите (общо взето мравя суетня и миша тупурдия), за участниците в поредния марш на конформистите по дух и душа, на политическите михлюзи и кариеристи, повечето от които не са чели Симеон Радев и Иван Хаджийски, а и да са ги чели, не могат да ги разберат и преразкажат…  

*

P.P.S. През Страстната седмица препрочитах есе на Мигел де Унамуно и Хуго, издирвайки следното негово заключение: „Прав бе Рицарят. Страхът и само страхът кара Санчо, а и всички нас, простосмъртните, да виждаме вятърни мелници в огромните великани, които сеят зло по тази земя.

И един цитат от Жак Превер: „А вие спите като умрели, както се казва“. Лека ви нощ…

Б.р. Портал Култура ще продължи дискусията по темата с оглед на нейната значимост. Готови сме да публикуваме още гледни точки.

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на монографиите – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“, „Четвъртата възможност – университетска телевизия“, „Особености на телевизионния мениджмънт“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009). Носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011), на годишната награда на СБП за най-добра радиопиеса – „Стара, стара приказка“ (1987) и на наградата „Златен век“ (2021) за принос в развитието и утвърждаването на българската култура.

Свързани статии