Откъс от енциклопедичния труд на римския архитект, издаден за първи път в цялост на български от „Кибеа“, преводът от латински е на Елена Йонкова
За архитектурата, често цитирана още като Десет книги за архитектурата, е енциклопедичен труд на римския архитект и ерудит от I в. пр.Хр. Марк Витрувий Полион. Трактатът е най-ранното запазено свидетелство, очертаващо границите на архитектурната професия и представящо я в нейната цялост и разнообразие от знания, в нейната универсалност.
Посветен на император Октавиан Август, трактатът има за цел да създаде един регистър от дисциплини, необходими на римския архитект по онова време – от проектирането на храмове, обществени сгради и жилища до планирането на градове, селища и територии, без да бъдат пропуснати и детайлите, и материалите, и конструктивните, и производствените принципи на изграждането им. Едновременно с това витрувианският текст пресъздава и художествената система, развита от елинистичния свят и основана върху представите за свързаност и пропорционално единство между човешкото тяло, архитектурата и Вселената, подчинени на природните/космическите хармонии. В това отношение книгата на Витрувий е и първият труд от областта на архитектурната теория.
Трактатът се издава за първи път на български език в цялост, при това преведен от латински от най-ранния запазен текст на книгата. Използвани са илюстрации на Чезарино от 1521 г.
Единствения източник на сведения за личността Марк Витрувий Полион (около 90–около 20 г. пр.Хр.) намираме в десетте папирусови свитъка, наречени книги, на неговия труд – на някои места говори за себе си, макар че хвърля твърде малко светлина върху произхода и живота си, но изразява благодарност към родителите си, дали му възможността да получи енциклопедично образование, наложително според него за работата на добрия архитект.
Витрувий реализира само един голям обществен проект – построяването на базилика в колония Юлия Фанестрис, а цялата си дейност като архитект развива, служейки във войската на Гай Юлий Цезар и после в тази на Октавиан Август. Съществуват свидетелства, че е участвал и при изграждането на водопроводите в Рим.
Без излишна скромност авторът отбелязва, че е първият, наел се с нелеката задача да предложи на съвременниците си (а и на тези след тях) всеобхватен наръчник по архитектура. Но сред теоретичните постулати прозира една ерудирана, високоморална и ангажирана към професионалния си принос личност, оставила ни в наследство идеята за витрувианския човек – идеал за всички светли и прозорливи умове в човешката история.
Изданието ще бъде представено на 27 май от 18.30 часа в Националната галерия Двореца.
„За архитектурата“, Витрувий, превод от латински Елена Йонкова, издателство „Кибеа“, 2021 г.
ГЛАВА I
ОБРАЗОВАНИЕ НА АРХИТЕКТА
I.1.
На архитекта е присъщо познание, основано на множество образователни дисциплини и разнообразни научни сфери, така че да може да дава преценка за всичко, което е предмет на другите области на познанието. Това познание произхожда от практиката и теорията. Практиката е непрекъснато активно натрупване на опит за създаване с помощта на ръцете на творба от някакъв материал в съответствие със зададен проект. Теорията от своя страна притежава възможността да по-каже и да обоснове сътвореното, изхождайки от хармонията между изкусност и целесъобразност.
I.2.
Архитектите, които без научна подготовка напрягат сили в практиката, не успяват да постигнат признание за своя труд. Тези пък, които се осланят единствено на теорията и научните съчинения, очевидно следват сянката, а не същността. А онези, които се задълбочават и в едното, и в другото, подготвени да използват всички средства, много бързо постигат и предначертаната цел, и признанието.
I.3.
Както впрочем във всички творчески области, така и в архитектурата, и дори особено в нея, в значителна степен са налице тези две неща: нещо, което бива изразявано, и нещо, което го изразява. Изразяван бива предложеният обект, за който става дума, а го изразява обяснението, основано на научни съображения. Защото е ясно, че който се представя за архитект, трябва да притежава опит и в двете отношения. И така, необходимо е архитектът да има вроден талант, но да бъде и ученолюбив. Понеже нито талантът без обучение, нито обучението без талант са в състояние да създадат един съвършен творец. Той трябва да е грамотен, опитен в скицирането, начетен в геометрията, да познава множество исторически съчинения, да слуша с удоволствие беседите на философите, да разбира от музика, да не е невеж по отношение на медицината, да е вещ в юриспруденцията, да има познания по астрология и небесните закономерности.
I.4.
А защо стоят така нещата, причините са следните: архитектът трябва да притежава грамотност, за да може неговите записки да са в услуга на паметта му. Необходимо е да притежава и рисувателни умения, за да е в състояние чрез примерни рисунки възможно най-лесно да проектира и представи сградата. Геометрията също предоставя на архитектурата много помощни средства и преди всичко тя учи как да се използват пергел и линия, правилно да се борави с ъгломери, везни и отвеси, което много облекчава изготвянето на чертежи на сградите и контрола на строителната площадка. А с помощта на оптическите познания правилно се насочва небесната светлина в сградите от точно определени посоки. Посредством аритметиката пък се пресмята стойността на постройката, изчисляват се различни размери, докато сложните зависимости на симетрията се постигат посредством методите, присъщи на геометрията.
I.5.
Архитектите са длъжни да познават и множество исторически съчинения, тъй като в своите произведения те често използват орнаменти и трябва да са в състояние да дадат достатъчно аргументирано обяснение на интересуващите се доколко са целесъобразни. Например, ако някой постави в своята постройка вместо колони мраморни статуи на облечени в столи жени, т.нар. кариатиди, и върху тях разположи капители и корнизи, на тези, които се интересуват, той ще даде следното обяснение: Кария, град в Пелопонес, сключил споразумение с враговете на Гърция – персите. По-късно гърците славно сложили победоносен край на войната и единодушно обявили война на карийците. След като превзели крепостта, избили мъжете, а града опожарили, те отвели жените в робство, като не им позволили да си свалят нито столите, нито украшенията, присъщи на омъжените жени. Превели ги в този им вид с триумфалното шествие, за да може те, покрити с вечен позор и като пример за робство, да заплатят за вината на своите съграждани.
Това е поводът тогавашните архитекти да поставят за опори в обществените сгради статуите на тези жени, така че те да поемат тежестта им, а потомците да помнят простъпката на карийците.
I.6.
По същия начин и лакедемонците, когато под предводителството на Павзаний, син на Агесилас, победили с шепа войници безчислената армия на персите в битката при Платея, издигнали със средствата от изложените на показ в триумфалното шествие плячка и доспехи един персийски портик – победен трофей за потомствата, знак за славата и доблестта на гражданите. На него, като поддържащи покрива, поставили скулптурни изображения на пленници в одежди с чуждоземна украса – като пример за надменност, наказана със заслужен позор. Хем враговете да настръхват от ужас пред смелостта на победителите, хем съгражданите, като виждат триумфа на проявената храброст, вдъхновени от славата, да бъдат готови да защитават свободата. Оттогава мнозина поставяли персийски статуи да поддържат архитрава и неговите орнаменти и посредством този мотив придавали на своите сгради превъзходно разнообразие. Съществуват и други истории с подобен характер, които архитектите би трябвало да познават.
I.7.
Философията пък възвисява духа на архитекта, освобождава го от неговата самонадеяност, прави го разсъдлив, справедлив и честен, лишен от алчност. Това е особено важно, тъй като наистина никое дело не може да бъде завършено без безкористност и добросъвестност. Архитектът не трябва да е алчен и жаден за подаръци, а усърдно да пази своето достойнство, като съхранява добрата си репутация. А точно това предписание дава философията.
Освен това тя изяснява и природата на нещата, което на гръцки се нарича physiologia. Архитектът е длъжен старателно да я изучи, тъй като той влиза в досег с много и разнообразни въпроси от физически и природен характер. Например при прекарване на водопроводи по пътя на движението на водата в завои или при повишаване на нивото възниква естествено въздушно налягане, чието вредно въздействие може да овладее само този, който чрез философията познава законите на природата. Така и онзи, който чете Ктесибий, Архимед или други автори, писали на подобна тематика, не би могъл да ги разбере, ако не е въведен в тази сфера на познание от философите.
I.8.
От музика (Пета книга, VIII) архитектът също е длъжен да разбира, за да е наясно с хармоническата и математическата музикална теория, а освен това да може правилно да настройва балисти, катапулти и скорпиони (Десета книга, X и XII).
Понеже при тях в главите отляво и отдясно има отвори, през които прокарват посредством щифтове и макари обтегачи от усукани жили, които не се закрепват и завързват при натягане, преди вещото ухо на майстора да ги настрои да звучат еднакво. Така рамената на уреда, които са закрепени в отворите и са напрегнати от тези струни, при отпускане изхвърлят снаряда с еднаква сила отляво и отдясно – по правилната траектория.
I.9.
Сходен пример са медните съдове в театрите, които се разполагат в нишите под пейките след точно математическо изчисление, основано на разликата във височината на тоновете (Пета книга, V). На гръцки се наричат echeia. Разпределят се по окръжността като кварти, квинти, октави до двойни октави с цел създаване на музикална акустика. Като попадне в резонанс и унисон с разположените по съответния начин съдове, гласът на актьора се усилва и достига до слуха на зрителите по-ясен и с по-приятно звучене. Естествено, без музикални познания никой не би могъл да направи и водни органи (Десета книга, VIII) или други подобни на тях хидравлични музикални инструменти.
I.10.
Знания в областта на медицината се изискват от архитекта, за да се съобрази с климатичните пояси (Шеста книга, I.1, I.6 и I.12; Осма, III.27; Девета, V.4), които гърците наричат klimata, и ъгъла на слънчевото греене, определящ за качествата на въздуха, водата и местностите, от които едни са здравословни, а други – болестотворни. Ако човек не държи сметка за тези неща, не е възможно да се изгради здравословно селище. Архитектът трябва да е наясно и с някои правни аспекти, особено когато става дума за сгради с общи стени, отводняване на покриви, отходни канали, прозорци, водопроводи и други подобни. Компетентен трябва да е в тези неща, за да може още преди да пристъпи към изграждане на една сграда, да се погрижи да не се появят проблеми и да не възникнат спорове между собствениците след нейното завършване. А още и за да може, благодарение на юридическата компетентност при уговарянето на определени договорни отношения, да бъдат защитени интересите както на поръчителя, така и на предприемача. Ако договорът е изготвен вещо, и двете страни, без да се ощетяват, ще изпълнят задълженията си една спрямо друга. От астрологията пък се получават знания за посоките изток и запад, юг и север, а също и за небесния свод, равноденствието, слънцестоенето, движението на звездите.
Ако не притежава познания за всичко това, в никакъв случай не би могъл да разбере принципа на работа на часовниците.
I.11.
И така, понеже образованието на архитекта е толкова всеобхватно и включва много и най-разнообразни сфери на познание, смятам, че не може някой просто така изведнъж да обяви себе си за архитект. Това може да направи само човек, който от ранна детска възраст се е изкачвал по стъпалата на различни образователни дисциплини, култивирал е в себе си разнообразни познания в науката и изкуството, за да достигне накрая висините в храма на архитектурата.
I.12.
На тези, които нямат опит, може би ще им се стори чудно, че човешката природа може да усвои и да съхрани в паметта си толкова много познания. Ако обаче обърнат внимание, че всички научни дисциплини имат връзка помежду си и си взаимодействат, лесно ще се убедят, че е постижимо. Всестранното образование, също като човешкото тяло, се състои от отделни части. Затова този, който от най-ранна детска възраст се въоръжава със знания в различни учебни дисциплини, открива във всички области на познанието едни и същи характеристики и взаимни връзки между отделните науки. Така изучава всичко много лесно. Затова и Питей – един от древните архитекти, изградил забележителен храм на Минерва в Приена, споменава в своите записки, че архитектът е длъжен да постига във всички изкуства и науки повече от онези, които в резултат на старание и постоянни занимания са постигнали максимално съвършенство в някоя отделна област. На практика обаче това е невъзможно.
I.13.
Всъщност архитектът не е длъжен, пък и не би могъл да бъде филолог като Аристарх – все пак и да не е неграмотен; нито музикант като Аристоксен – но не и несведущ в музиката; нито живописец като Апелес – но не и неопитен в рисуването; нито скулптор като Мирон или Поликлет – но не и невеж във ваятелското изкуство; нито лекар като Хипократ – но не и лишен от медицински познания. Не е нужно да бъде изтъкнат специалист в науките, но не бива и да проявява некомпетентност. При толкова голямо разнообразие никой не е в състояние да проникне в отделните специфични тънкости, тъй като да се опознаят и овладеят всички теоретични постановки едва ли е в границите на човешките възможности.
I.14.
Все пак не само архитектите не могат да постигнат висше съвършенство във всички аспекти. Дори и от тези, които владеят тънкостите в специфични области на познанието, не всички успяват да постигнат върховна слава. И така, ако в отделните науки далеч не всеки учен, а само малцина са постигнали знаменитост в продължение на векове, то как архитектът може да постигне толкова удивително само по себе си нещо – да не му липсват познания в която и да е област, та дори и повече – да превъзхожда всички изкусни творци, които се изявяват с изключително усърдие и прилежание само в отделни дисциплини!
I.15.
Следователно Питей тук явно е сгрешил, понеже не е обърнал внимание, че отделните изкуства се състоят от две неща: практика и теория. Първото – изпълнението на практика, е присъщо на опитните в своята област, а второто – т.е. теорията, се отнася до всички образовани хора. Например и лекари, и музиканти имат отношение към ритъм, пулс, движение. Но ако е необходимо да се лекува рана или болен да бъде спасен от смъртна опасност, не музикантът ще пристъпи към действие. Това е работа на лекаря. По същата логика не лекарят, а музикантът ще свири на музикалния инструмент, за да звучи мелодията приятно за ухото.
I.16.
По подобен начин астролози и музиканти могат да разговарят за общото във възприемането на звездните фигури, музикалните съзвучия (Шеста книга, I.6.), а с геометриците – за зрителните явления, които на гръцки се наричат logos orikos/optikos (визуално съотношение). И в останалите науки много елементи се явяват общи, що се отнася до предметите на разсъждение. Да пристъпят обаче към създаване на творби, които да бъдат доведени до изключително изящество благодарение на ръцете на твореца и техническата обработка, е присъщо единствено на тези, които са специално обучени да прилагат на практика определен вид изкуство. Може да се каже, че който в отделните дисциплини е запознат в задоволителна степен с необходимите за архитектурата теоретични постановки и в резултат не му липсват познания, той може да дава преценки или да изказва мнения, свързани с тях.
I.17.
Хората пък, които природата в толкова голяма степен е надарила с изобретателност, съобразителност и силна памет, така че да могат да проникват дълбоко в дисциплини, като геометрия, астрология, музика и други подобни, отиват по-далече от изискванията към архитектите и стават математици. Те могат лесно да дискутират, оспорвайки границите на тези науки, понеже притежават твърде добро оръжие под формата на знание. Такива хора впрочем се срещат рядко. Някога такива са били Аристарх от Самос, Филолай и Архит от Тарент, Аполоний от Перга, Ератостен от Кирена и Архимед от Сиракуза, оставили за поколенията множество изобретения и описания в областта на механиката и гномониката, направени с помощта на числата и природните закони.
I.18.
И така, ако съществуването на подобни таланти с вродени заложби не е отредено повсеместно на цели народи, а само на малцина, и понеже дейността на архитекта изисква подготовка във всички сфери на познанието – заради всеобхватността на материята, е разумно и допустимо той да притежава не висша, а умерена степен на научна компетентност. Затова аз те моля, император Цезар – и тебе, и тези, които ще четат тази книга, да ми простят, ако нещо не е изложено в съответствие с граматичните правила. Защото аз не съм подготвен като велик философ, изтъкнат оратор или филолог да си служа с висшите тънкости на изкуството, а просто като архитект, придобил известен опит в тези дисциплини, съм се заел да напиша своя труд. Относно всичко, което касае възможностите на моята професия и принципите, заложени в нея, аз давам истинска гаранция, че в тази книга ще го предложа много авторитетно и без ни най-малко колебание на вниманието и на строителите, и на всички образовани хора.
