Признавам, многократно връщах видеото, в което картината на Бакси с оригинално заглавие „Любовта е във въздуха“ (Love is in the air) се свлича на тънки успоредни лентички през рамката си като ненужен документ. Милионите гледания на материала вероятно потвърждават допускането, че актът на разрушение сам по себе си е магнетичен, почти колкото и актът на съзиждане. Това, разбира се, е тълкувание само за почитатели на изкуството. По-реалистичната версия е, че хората обичат шегите и за мнозина случилото се е точно голяма и не безобидна шега, насочена право в целта. И за мен беше забавно да наблюдавам растящата паника в очите на дилърите и клиентите на Сотбис, докато проумяваха, че произведението, току-що достигнало рекордна цена, се саморазрушава.
Посегателството върху собствена или чужда творба като творчески акт съвсем не е нещо ново. Добре известно е как Робърт Раушенбърг още през 50-те години изтрива картината на колегата си Де Кунинг с негово позволение и създава ново оригинално произведение. Ив Клайн произвежда художествен факт, като изхвърля в Сена 160 грама чисто злато, обезпечено с издадени от него чекове. Вероятно и мълчаливата творба на Джон Кейдж 4’33’’ – музика, в която отсъства музиката, може да бъде мислена в този контекст. Артистичната двойка Кристо и Жан-Клод систематично заличава реализираните си проекти, за които са работили години наред, а изчезването на творбите изпълва местата на съществуването им с ново съдържание и емоции. Ефимерното, нетрайното в изкуството не е новина.
Какъв беше тогава номерът на анонимния графити артист Банкси и защо поражда много въпроси без еднозначен отговор. Всъщност критикът Питър Осбърн дефинира концептуалното изкуство най-вече с качеството му да поражда въпроси. В този смисъл алтернативният Банкси като че ли действа като по учебник. Има обаче нещо много различно от други подобни поставяния на въпроси чрез артистични актове. Струва ми се, че това е най-вече изборът на мястото, където художникът слага своята голяма въпросителна – аукционната къща, точно там, където произведенията получават своята оценка – истинска или спекулативна. А моментът – достигането на пикова цена за произведението му. Рисунката, предложена за продажба, е създадена от артиста през 2006 г. и заема стартова позиция на търга в Сотбис с цена между 200-300 000 лири. Дори тази стойност според експертите е пределно висока за такова произведение – рисунка със спрей и акрил върху платно и рамка на артиста с параметри – 101 см/78 см/18 см. Продажбите на Банкси винаги са били подклаждани от мистерията около личността му и от социалната и политическа критика, която се съдържа в графитите му. Неясно е все още дали Банкси, собственикът на хотел на Западния бряг, е наистина Робърт Дел Ная, един от основателите на групата Massive Attack, както се изпусна в интервю DJ Голди през 2017, наричайки артиста Робърт. По-голямата загадка сега обаче е как авторът на графити успя да менажира своя взрив в света на изкуството. Разбира се, не без съучастието на хората със звезден статус.
Да си припомним – неговите продажби започнаха да се покачват драстично през 2006 г., когато Кристина Агилера се сдоби с оригинал и два принта за 25 000 лири, а Кейт Мос купи творба за над 50 000 паунда. Доскоро най-високата аукционна цена, която Банкси беше достигал, е за Bombing Middle England, купена за 102 000 лири. „Момичето с балона“ е сред най-емблематичните графити на артиста. Цветовете са дефинитивни – черно и червено с лаконичен надпис – „Винаги има надежда“. Изображението е забелязано за първи път през 2002 г. на стената на магазин в източен Лондон и оттогава е един от запазените знаци на артиста. Негова версия, нарисувана върху гърба на кашон от Икеа, е продадена през 2012 г. за 75 000 лири. През 2015 г., за да отбележи три години от конфликта в Сирия, Банкси прибавя към графита и хаш таг #WithSyria, с което подсилва политическия ѝ смисъл. Историята на творбата продължава с прожекция на изображението върху Айфеловата кула и колоната на Адмирал Нелсън, с татуирането на умилителната сцена върху тялото на Джъстин Бийбър. Логично беше на поредния търг на Сотбис цената на момиченцето с балона да се вдигне от първоначално обявената. Балонът на цените обаче стремглаво хвръкна във въздуха и достигна рекордните 860 000 лири. Дори водещият на търга с чукчето в ръка не се опитваше да скрие изумлението си. Отне му време да види какво се случва с произведението на отсрещната стена секунди след като поздрави публиката с продажбата. Когато лентичките на нарязаната картина тръгнаха надолу, стойността вместо да се стопи, полетя към безкрайността.
Ще разберем ли някога какво се случи в действителност? Дали артистът, известен с позицията си срещу статуквото, си стисна ръка с него, или пък точно обратното – присмя му се за пореден път. Въпреки бързите декларации на Стобис, че не е част от случилото се, мнозина смятат, че едва ли този „перформънс“ би могъл да се случи без тяхно знание и съгласие. Дали този път артистът не надмина себе си и не направи и двете едновременно – критикува, сътрудничейки си? Как стана така, че малко след учудващия акт Банкси обяви, че нарязаната рисунка е практически ново произведение Love is in the bin („Любовта е в кошчето“). Артистът декларира също, че „Момичето с балона“ е трябвало да премине през зъбците на рамката докрай и че при досегашните му опити това винаги се е случвало. Любопитно, дали ако и този път се беше случило, новото произведение щеше пак да удвои цената си и да се продаде, както висящото в рамка наполовина унищожено. И ако отговорът е да, щеше ли новият собственик да го получи в кошчето и заедно с него? Кошчето щеше ли да е включено в цената? Какво ли искаше да ни каже артистът с добре подготвената си акция? Опитвам се да разбера от официално разпространеното от него видео със заглавие Shred the Love („Раздробяване на любовта“, режисьорска версия). На него отчетливо се вижда как човек с качулка и лейкопласт на безименния пръст монтира режещото устройство към рамката на картина и я изправя до стената. Следващите кадри са смрачаващият се Лондон, знамето на Сотбис, наливане на шампанско, доволни усмивки, костюми и къси черни рокли – разпознаваемият света на изкуството, който с банковите си сметки посочва кое колко струва. Режисьорът на видеото акцентира върху обявената предварително цена и параметрите на произведението. После следва нарастващо напрежение до достигането на финалната цена от 860 000 лири, или над 1 000 000 щ.д. Thank you very much, „Благодаря ви много“, чукчето е ударено с широка усмивка от водещия на търга. И после ръка в черно натиска червено копче. Пиу-пиу-пиу. Този кадър съвсем не стои органично във видеото. Като добавен е. Сниман с друга камера, от друга перспектива. Водещият на търга вдига очи и ги присвива, присъстващите сочат, хващат се за телефоните си, запечатват момент, който вероятно ще се окаже запомнен в историята на изкуството. Има усмивки, има широко отворени очи, за по-малко от минута служителите на аукционната къща отнасят повреденото произведение. То обаче се оказва не повредено, а преродено. „На репетициите винаги се получаваше” излиза надпис на черен фон и виждаме заснет предишен опит, в който цялата картина се свлича през рамката. Филмчето само по себе си би могло да бъде и видео-арт, който също да бъде показван в галерия и оценен високо.
На самия финал, върху черния бланк се чува и смях. Не сме сигурни кой се смее, не знаем със сигурност дори името му. Наричаме го Банкси. Не знаем и на кого се смее, вероятно не е на себе си. По-скоро на нас, на тях. Вероятно смехът му щеше да е още по-силен, ако знаеше, че раздраната от зъбците картина ще удвои и без друго абсурдната си цена. А също ще добави нова стойност на всяко следващо продадено произведение на Банкси, което ще активира спомена за свличащите се към пода лентички.
Евгения Атанасова-Тенева е журналист и докторант по изкуствознание в НХА.
