Разговор със София Пейчева, директор на Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил
София Пейчева е библиотекар по професия и призвание. Има магистърска степен по българска филология от СУ „Св. Климент Охридски“ и по библиотечно-информационни науки и културна политика от същия университет. Родом е от Хасково, но от дълги години живее в Кюстендил, където професионалният ѝ път преминава изцяло в Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“, на която е директор от 2004 г. Библиотеката е носител на наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „Обществена библиотека/библиотекар“ за 2025 г.
Със София разговаряме за променящата се функция на библиотеките в условията на все по-интензивна дигитализация, модела на финансиране на българските обществени библиотеки, нуждата от нови подходи за привличане на децата и тийнейджърите в библиотеките и за подпомагане на развитието на читателската им култура, ролята на семейството, училището и личния пример в този процес, и взаимоотношенията между библиотеките, издателствата и авторите.
Каква е функцията на библиотеките в днешния свят и как се променя тя на фона на широкото навлизане на дигиталните технологии в живота?
През последните 20 години библиотеките функционират в условия на много динамични обществени процеси. Функцията им като хранилище на книги отдавна не е единствена. Библиотеките се превърнаха в модерни информационни институти. Смея да твърдя, че в библиотечния сектор информационните технологии навлязоха бързо, те вече присъстват в информационния свят чрез ресурсите, които те самите генерират – като достъп до електронни каталози и електронни услуги. Като професионално ниво и ниво на предлаганите услуги библиотеките вървят в крак с потребностите на хората. Това, което не е на световно ниво в сектора у нас, е материалната база.
Какво е мястото на книгите в съвременното библиотечно дело? Доколко е възможно една регионална библиотека в България да поддържа богат библиотечен фонд?
Не можем да си позволим да притежаваме всичко, което излиза на книжния пазар, но гледаме да балансираме между брой представени заглавия и екземпляри – например купуваме само по една-две бройки от заглавие. През последните десетина години фондът ни се обогатява с около 3000 екземпляра на годишна база, в заглавия – малко по-малко. Основните източници на комплектуване са покупки и дарения, като покупките са от бюджета на библиотеката и участието в проекти и програми.
Най-мащабната програма е „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. В началото имаше възможност да участват регионални, общински, читалищни и училищни библиотеки, после училищните отпаднаха, защото те имат други възможности за комплектуване през Министерството на образованието и науката. Програмата е хубава на теория, но на практика има доста неудобства във връзка с начина, по който се администрира. Всички колеги констатираме това, споделяме го, но някак си не се намери механизъм, който да е максимално удобен за всички страни. Първо представяме огромни списъци със заглавия, който, докато се проверяват, одобряват и финансират постъпилите проекти, отчасти губи актуалността си, защото ситуацията на пазара се променя. Това води до административни и технически дейности, удвояващи и разпиляващи труда на хората, които са се старали, преглеждали са каталози, отделили са време за попълването на необходимите формуляри, които никак не са леки. Накрая се налага да преработиш списъка, тъй като динамиката на книжния пазар изпреварва администрирането на проектите от страна на Министерството на културата. Да не говорим за това, че в хода на действие на програмата се съкращават сумите и проектите не се изпълняват в цялост – т.е. не получаваме всички пари, за които сме кандидатствали.
Библиотеките не реализират печалба, вече и читателските ни карти са безплатни, финансирането е изцяло от публичния сектор – от данъците на хората – и евентуално от частни дарители, но това не е постоянно действащ механизъм. Затова държавата трябва да осъзнае важността на библиотеките и да ги финансира по-добре. Механизмът за финансиране е заложен в Закона за обществените библиотеки – парите идват от държавния и общинския бюджет. Само че библиотеките ще бъдат последни в списъка с областите на финансиране просто защото общината трябва да изпълнява и множество други социални функции в сферата на здравеопазването, образованието и т.н. Библиотеките не се смятат за жизненоважни от обществото и затова финансирането за тях не е достатъчно, за разлика от други държави, които вече са осъзнали важността им.
С оглед на факта, че в България годишно се издават около 10 000 книги, как се ориентирате сред всички тези заглавия и как решавате кои да закупите за фонда?
Имаме политика на комплектуване – видове документи за набавяне, приоритетни фондове, които трябва да поддържаме в оптимално състояние. Това са фондовете на отдел „Краезнание“ и на Детския отдел. Краеведският фонд, който се съхранява трайно, събира литература, свързана с кюстендилския край във всичките му аспекти – история, география, обществено-политически живот, литературен живот, автори, които са родени и/или творят в Кюстендил и региона, трябва задължително да бъдат представени в нашия фонд, наред с периодичния печат от региона.
Другият приоритетен фонд за нас в последните години е детският. Изповядваме максимата, както казва писателката и книжарка Ан Патчет, че ако искаш читатели, трябва да си ги отгледаш. Затова все повече насочваме вниманието си към децата в най-ранна възраст. Пример за такава инициатива е „Бебешки понеделници“, която много се харесва от майките на деца до 3 г. В понеделник от 09:00 до 12:00 ч. отваряме детския отдел за такива деца – предлагаме им три часа в библиотечна среда, общуване с подходящи за тази възраст книжки и играчки „Монтесори“, които развиват двигателните и мисловните функции, в присъствието на родител. Така детето свиква с библиотечната среда и след това само я търси, защото е преживяло положителни емоции. През последните години развиваме също така инициативата „Лято е – ела в библиотеката!“ и наблюдаваме как присъстват в библиотечната обстановка деца, които са дошли за малко в Кюстендил, иначе живеят в чужбина – те търсят библиотеката и имат друга култура на поведение. Много ми се иска и у нас библиотеките да създават именно такава среда и култура на поведение – не да ходиш просто защото ти трябва конкретна книга, а да ходиш там заради потребност, да знаеш, че можеш да бъдеш предизвикан от нещо интересно, че може да се осъществи социален контакт, че можеш да прекараш някакво време по приятен начин.
Доколко тийнейджърите ползват библиотеките в епохата на социалните мрежи и смартфоните?
Не мога да кажа, че тийнейджърите са най-четящата група сред нашите читатели, но сме амбицирани да ги привлечем, опитваме се да намерим нови подходи. Опитваме се първо да ги подтикнем да дойдат в библиотеката, после – да започнат да четат, след това – да възприемат библиотеката като място, където могат да правят интересни и полезни неща. Тийнейджърите са трудна за пробиване крепост, включително и защото са най-изкушени от новите технологии, от желанието да получиш определено нещо лесно и веднага, докато четенето изисква усилие, особено преди да си създадеш навик за четене и то да се превърне в потребност.
Библиотеката не може да е единственият активен фактор в този процес на създаване на читатели, тристранно е – библиотека, семейство, училище. Когато детето няма примера на четящи хора около себе си, когато вкъщи няма домашна библиотека, то няма да посегне към книгите в ранна възраст. От друга страна, когато детето все пак посегне към книгите, този процес трябва да бъде адекватно направляван и подпомаган – както прохождането и усвояването на други базови навици. Библиотеката е последният стълб в тази верига – започва се в семейството, в училището трябва да се затвърдят нещата и вече библиотеката трябва да бъде мястото, където създаденият читател започва сам да подбира четивата си и може да задоволява информационните и познавателните си потребности.
Опитваме се да провеждаме инициативи на местно ниво с фокус върху книгите и четенето. Миналата година организирахме книжно предизвикателство, чрез което се опитахме да събудим интереса на четящите хора към книгите. Колегите подбраха заглавия за отделните възрастови категории. Понякога ангажирахме малките читатели да предизвикат родителите си и по-големите си братя и сестри да дойдат с тях в библиотеката, имаше и категория „Семейно четене“. Предизвикателството беше да се прочетат определен брой книги от списъка за съответната категория, но не само броят беше важен, библиотекарите разговаряха с читателите за дадена книга, когато те я връщаха – от една страна, да видим дали е прочетена; от друга страна, да видим дали ние сме подбрали подходящи книги. Имаше игрови елемент. Децата бяха по-активната част, но имаше някаква активност и сред тийнейджърите, макар и ограничена. Имаше и колективно четене – класове можеха да се включат, като вземат определени заглавия и ги четат колективно в часовете по литература или в часа на класа, детските градини бяха доста активни, децата идваха заедно и четяха в детския отдел. Не казвам, че кампанийността е най-ефективният начин за популяризиране на четенето, но е един от начините.
Каква е ролята на човешкия фактор за извършването на качествена библиотечна дейност?
Работещите в библиотеките трябва да имат професионално образование. Смятам, че в България то е на добро ниво, няколко университета предлагат образование в сферата на библиотечно-информационните науки. Според Закона за обществените библиотеки, хората, работещи с читателите в регионалните библиотеки, трябва да имат бакалавърска или магистърска степен. Случвало ми се е да приемам хора с друга квалификация, например със социология и педагогика, но при сключването на трудовия договор условието беше те да се квалифицират като библиотечни специалисти в рамките на три години, за да отговарят на условията. Веригата се прекъсва при избора какво да учиш, когато завършиш средното си образование. Библиотечната професия не е сред най-търсените, защото библиотекарите стоят много ниско на стълбата на възнагражденията. От друга страна, може би ние трябва да популяризираме повече професията си – библиотекарят вече не просто седи и раздава книги. Моите колеги от Регионалната библиотека и колегите от всички обществени библиотеки в област Кюстендил преминаваме през различни курсове за повишаване на квалификацията – например в областта на медийната грамотност, библиотерапията и изкуствения интелект. Не знам доколко успяваме да бъдем в час с това, което хората изискват от нас, но се опитваме, поне сме осъзнали накъде трябва да вървим, за да сме на ниво.
Какви са взаимоотношенията ви с другите две важни страни в книжния сектор – издателствата и авторите?
През последните години утвърдените издателства поддържат добра комуникация с библиотеките и организират по-разчупени представяния на книги и срещи с автори. Давам пример: когато от изд. „Софтпрес“ идват да представят книгите на нашумели автори в Кюстендил, те идват с готова „продукция“ по отношение на начина, по който да протече събитието. Тези срещи са и място за продажба на книги и тук малко се нарушават нещата в комерсиален план. На Запад тези представяния се случват в книжарниците. Ние трябва да помогнем на автора да реализира част от тиража и така библиотеката малко излиза от традиционната си роля, превръща се в посредник между издателите и купувачите, а не непременно читателите, защото, когато ние представяме една книга и нейния автор, ние очакваме после хората да дойдат и да я търсят в библиотеката, но това може и да не се случи. В крайна сметка обаче важното е да се чете.
Що се отнася до авторите, местната общност очаква от библиотеката да е посредник между тях и читателската публика, това е част от културната функция на библиотеката. Това също има своите финансови измерения. Все пак те не са някакви възрожденци, живеем в комерсиален свят и тези неща са важни, дори и да не ги назоваваме. Библиотеките нямат специално перо за финансиране на организацията на такива срещи с автори.
Ако хората от Министерството на културата четат това интервю, кои са основните две-три посоки на модернизиране на библиотечното дело в България, в които бихте им предложили да поемат?
Първо, трябва да се измисли механизъм за финансиране, в който да има и перо, засягащо материалната база на библиотеките. Знам какво ще кажат от министерството – че библиотеките обитават и стопанисват публична общинска собственост и процесът на модернизиране на тяхната материална база изисква успоредна работа на министерството и общините. В България има примери за вече изградени добри библиотеки, примерно в Бургас и Стара Загора, но това са изключения и вероятно са изградени на проектен принцип. За да има цялостна мрежа от добри библиотеки, трябва да има държавна политика.
Добре е също формирането на библиотечните фондове да се подпомага чрез програми като „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, но ако новият екип на министерството реши отново да я реализира, нека да има някакъв съвещателен орган, в който да участват директори на библиотеки и/или други колеги библиотекари, защото вече няколко пъти се видя, че сегашният подход не е ефективен. Имаше идея администрирането на програмата да се измести към Националната библиотека, което може би ще бъде по-добър вариант, тъй като администрирането ще се извършва изцяло от специалисти, които имат известен опит в тази схема на финансиране. Най-малкото може да се съкратят сроковете, в които се определят спечелилите проекти и се отпуска финансирането. Например миналата година ние кандидатствахме в края на септември, получихме известие, че проектът ни е одобрен през декември, но все още – към средата на юни – не сме получили парите. Какво е било актуално на книжния пазар през септември 2025 г., когато сме правили проекта, и какво има сега на него?
Отвъд финансирането библиотечната общност трябва да работи в посока създаване на друг имидж на библиотеките отвъд разбирането за тях като място за заемане на книги и ползване само когато имаме някаква задача – примерно да си направим курсовата работа. Много от функциите на библиотеките се променят – все повече наблягаме на образователната функция, все повече си сътрудничим с училища, например за провеждането на изнесени уроци в библиотеката. Необходимо е по-активно да показваме възможностите, които понякога остават скрити за обществото просто защото не присъстваме толкова активно в публичната среда.
За финал: защо според вас е важно да четем книги във високотехнологичния XXI век?
Първо е важно човек да придобие навик за четене. А е важно да четем, за да се съхраним физически и психически, защото книгата обогатява, като ни дава знание и възможност за общуване с друг свят, друга вселена, независимо какво четем. Във всеки един етап от личностното развитие на човека четенето развива способности от емоционалния и психологическия спектър, които го изграждат и съхраняват като личност.
