Празникът на шрифта започна с изложба на трима графични дизайнери, за нея пред Портал Култура говори Велина Мавродинова (на видеото). Борил Караиванов разказва за целите на Типофест 2014 и на приетия манифест „За българската кирилица”.
Манифест „За българската кирилица” бе приет на празника на шрифта, калиграфията и типографията Типофест 2014 в София (12-20 юни). Чрез манифеста групата графични дизайнери, създали фестивала, целят да поставят проблема за разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и пред обществото; да стимулират професионални обучения, изложби, конкурси за създаване на нови образци от шрифтове с българска кирилица; да привлекат държавата като защитник на българската кирилица и да настояват за въвеждането на стандарти за шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии. Целия манифест прочетете тук.
Инициатори на Типофест 2014, който включваше две изложби, конференция и практически работилници, са Велина Мавродинова, Кирил Златков, Илия Груев и Борил Караиванов (с подкрепата на българската компания СуперХостинг.БГ). И четиримата споделят общата загриженост, че типографската култура в България е на много ниско ниво. Фестивалът е част от по-мащабна програма, която предвижда обучения, създаване на специализирани издания и конкурси за автори.
Борил Караиванов (на видеото): „Проблемите на българския шрифт са два. Първият е ниската култура за потребяване на текста, един пример е шльокавицата, с която се пише в есемесите. Нека не забравяме, че ние мислим чрез езика, и унищожавайки графичния му облик, влияем пряко на мисленето си. Това е общообразователен проблем, не можем сами да се справим с него. Вторият проблем е, че с навлизането на електронните устройства естествено се появиха много некачествени масови шрифтове, а и големите дистрибутори на софтуер и на услугите, които всички ние потребяваме, от интернет до Word, разработват кирилица за руския пазар с руска графична традиция. Това в голяма степен обезличава нашата традиция. Много хора дори не знаят, че има разлика между българската и руската кирилица.”
Шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати. И отново, както често се случва, заради невежество или незаинтересованост българите постепенно губят своята културна идентичност. На тази инерция дизайнерите се опитват да се съпротивляват.
Типофест започна с изложбата „Типография между другото” на Велина Мавродинова, Милена Вълнарова и Илия Груев, подредена в „Склада” на ул. Бенковски в София. Техните типографски плакати са плод на всекидневни терзания, вдъхновения и мисли. И тримата мислят в букви и знаци, но всеки внася своя емоционалност и типографска чувствителност. Милена Вълнарова се спасява като наблюдател на всеобщата лудост, Илия Груев играе с цитати на мислители, а Велина се нуждае от силно външно събитие за отправна точка, това са протестите от лятото на 2013 г. „Общото при тримата е, че показват скрития графичен потенциал на думите и парадокса, че играта с графиката на буквите понякога казва повече от самите думи.” Някои от тези работи са били споделяни от потребителите на социалните мрежи, но за пръв път плакатите бяха показани в голям формат.
