„Червената къща“ започва поредица от дискусии по идея на Десислава Гаврилова, първата от които е на 19 май. Тема на първия дебат са неравенствата – вижте тезите на Ваня Григорова и Георги Ганев.
Центърът за култура и дебат „Червената къща“ инициира серия от дискусии, в които ще се опитаме да артикулираме левите и десните аргументи „за“ и „против“ ключови управленски решения и политики по най-важните за обществото теми. Идеята ни е в пряк диалог между представители на „леви“ и „десни“ разбирания да търсим добрите решения на най-важните въпроси за обществото, да стимулираме градивна дискусия. За участници в дебатите каним анализатори и активисти от левия и десния идеологически спектър. Надяваме се дебатите от серията да предложат възможност за премерване на силата на аргументите между носителите на иначе затворени в своята идеологическа безпроблемност дискурси.
Започваме серията с може би най-основополагащия въпрос: „Трябва ли да изравняваме неравенствата и как?“ Диапазонът на тезите, които ще чуем в този дебат се простира от „насилственото преразпределяне на доход чрез данъчно облагане е порочно, защото ограничава свободата на индивида“ до „растящото социално неравенство и затруднената социална мобилност са причина за основните проблеми в обществото, затова държавата трябва да изравнява неравенствата“. Надяваме се в една аргументирана дискусия да откроим нюансите в тези диаметрално противоположни позиции, както и да се оставим да бъдем убедени от тези, чиито позиции изначално не споделяме. Тук ви представяме основните тези на двамата участници – Ваня Григорова (Солидарна България) и Георги Ганев (Център за либерални стратегии). Заповядайте да чуете още аргументи и да се включите в дебата на 19 май 2014, 19:00 часа в Центъра за култура и дебат „Червената къща“, ул. „Любен Каравелов“ № 15.
Десислава Гаврилова, съосновател на Центъра за култура и дебат „Червената къща-Андрей Николов“
Трябва ли да изравняваме неравенствата и как?
Позиция ДА
Ваня Григорова: Равният шанс – стъпка към намаляването на неравенствата
Пълното равенство е утопия. Драматичното неравенство обаче е социален динамит. Овладяването на неравенствата е необходима хармонизация. Ако не търсим да взривим обществото, разбира се.
Дерегулациите, унищожаването на солидарните системи, необузданата приватизация и преклонението пред всемогъщия пазар, което се доближава до религиозното преклонение, доведоха съвременните общества до огромно разслоение, увеличаваща се бедност сред ниските и все по-некачествен живот на средните слоеве. Непрекъснато акцентираме върху нуждата от мобилност на труда, но игнорираме ограничената социална мобилност. Родените в бедни семейства са обречени да прекарат живота си в мизерия и почти няма значение какви усилия ще положат, за да преминат на следващото стъпало на обществената стълба. Някой наследяват богатства, други – бедност. Социалният асансьор не работи.
Негативните резултати от провежданата в последните десетилетия политика са неоспорими – равните възможности са унищожени, социалното сближаване е блян, ерозирано е демократичното управление. Принципът „един избирател, един глас“ е заменен от принципа „един лев, един глас“. Усещането за справедливост е накърнено. Това води и до отчуждение от процеса на избори. Защо да гласуваш, ако от това нищо не следва? Ако някой може да напазарува закони в интерес на себе си и в ущърб на останалите, има ли смисъл да се интересуваш от политиката изобщо?
Нараства броят на бездомните, успоредно с това се увеличават необитаваните жилища. Задълбочават се дискриминационните практики. Студентските кредити, които трябва да дадат шанс на младите с потенциал, скоростно превръщат кредитополучателите в неплатежоспособни клиенти. Защото и образование от най-реномираните висши училища не гарантира добре платена работа впоследствие.
Заболяванията на обществото обаче не свършват дотук. Животът става все по-несигурен и напрегнат. Пролетариатът беше заменен от прекариат – служители и работници на непълно работно време, притиснати от конкуренцията на армии от безработни. Работата в офис, на компютър, не прави служителя по-независим и по-стабилен. В резултат на неравенството се увеличава броят на бременностите в тийнейджърска възраст, психическите заболявания, престъпността. Богатите в силно разделени общества също водят нерадостен живот. Растежът и богатството на всяка цена раждат затворените комплекси с охранителни камери.
Социалната пропаст, усещането за несправедливост подхранват нацизма. Това е особено видимо в Европа понастоящем. След Втората световна война управляващите си вземат поука. Изграждат социална държава като защита от революции и бунтове. Тази политика води до тридесетгодишен период на социално спокойствие и икономически възход. Преди неолиберализмът да се наложи с претенциите, че може да се справи с недостатъците на социалния модел.
През 2011г. МВФ най-сетне стига до прозрението, че „неравенството и растежът са две страни на една и съща монета“. През последните години Световният икономически форум в Давос обсъжда неравенството, което застрашава глобализацията. На последната сбирка на форума основна тема беше разширяващата се пропаст между бедни и богати, която застрашава икономическото развитие и благоденствието.
Изходът от ситуацията вече е очертан. Множество учени и международни организации се обединяват около няколко основни инструменти: универсален достъп до здравеопазване и образование, адекватна социална защита, базови сфери като водоснабдяване и електроснабдяване не бива да гарантират печалби на частни компании, достъпни жилища, прогресивно данъчно облагане, ограничаване на сивата икономика, защита на правата на работещите, мерки срещу укриването на данъци в офшорни зони, щадящ природата икономически растеж. Кумулативното прилагане на изброените мерки ще допринесе значително за сближаване на различните слоеве, до ограничаване на напрежението и социален мир.
Темата обхваща всички аспекти на нашия живот. А животът не може да се побере в една дискусия. Затова приключвам с една от основните тези на радетелите на индивидуализма – всеки трябва да получава блага спрямо приноса си. Не е лесно, да не кажа – невъзможно е да се определи точният индивидуален принос на всеки.
Достатъчно е да наблюдаваме една-единствена тренировка по произволен групов спорт. След нея всеки добросъвестен ще осъзнае важността на екипния труд. Ако един играч се опитва да бележи сам, не подава, не взаимодейства със съотборниците си, отборът е обречен на загуба. Индивидуалното развитие е важно, но без останалите играчи е безрезултатно и безсмислено. А обществото е отбор. И не бива да позволяваме на тщеславните да ни вкарат във „В“ група.
Ваня Григорова е завършила УНСС. Член е на сдружение „Солидарна България“ и участник в екологичните протести през последните години. Част е от неформалната левица в България.
Трябва ли да изравняваме неравенствата и как?
Позиция НЕ
Георги Ганев: Единствено за неравенството пред закона можем да твърдим, че е полезно да бъде изравнявано
Основните компоненти на позицията ми са три:
– Въпросът е изключително важен и едновременно с това изключително контекстуален;
– Към момента човешкото знание е достатъчно, за да се каже дали трябва и да се премине към търсене на начини за изравняване на неравенствата, само за някои много ограничени аспекти на този въпрос;
– Поради което само за единици видове неравенства изобщо е актуално да се преминава към въпроса „как?“
Контекстът на първия – и според мен на този етап единствен – въпрос (дали трябва) може да се проследи накратко чрез размисъл върху трите думи в този въпрос:
– Неравенствата. Първо, много уместна употреба на множествено число. Неравенствата между хората са много и най-разнообразни. Дори все още не съществува убедителна концептуална разграничителна линия между неравенство и нееднаквост, т.е. самото понятие за неравенство все още страда от липса на ясно определение. Второ, неравенствата между хората може да са в противоречие едно с друго. Аз, примерно, мога да дам (и ще дам) такива две определения дори само на понятието „подоходно неравенство“ (едното базирано на микроикономическо определение за доход, а другото на макроикономическо), при които по дефиниция намаляването на едното неравенство е увеличаване на другото. Към момента в обществения и академичния дебат по темата няма дискусия за критерии за подбор на това кое неравенство е по-важно от каквато и да било гледна точка. Трето, и особено важно, измерването на неравенствата е изключително проблематично. Изключително! Абсолютно всяко съществуващо в момента измерване на неравенство (най-популярното между тях e т.нар. „подоходно“ неравенство, което всъщност е „поразходно“) може да бъде подложено на унищожителна критика от обществено-статистическа гледна точка. Аз ще отправя такава критика именно към съществуващите измервания на „подоходното“ неравенство.
– „Трябва ли“. Към момента в този дебат критериите за дължимост не са дадени. Не е ясно от гледна точка на постигането на какво ще се съди дали „трябва“ или не. Защо да „трябва“? Защото ще е по-ефективно, или защото ще е по-справедливо, или защото ще е по-красиво, или защото ще е по-добро, или…? Какво става, когато промяната в едно и също от гледна точка на справедливост е „желателно“, но от гледна точка, примерно, на ефективност е „нежелателно“. Това ни отправя веднага и към третото измерение на „трябва ли“: а именно кой е „желаещият“, от гледна точка на когото ще определяме „желателността“ на промяна в кое да е неравенство. Тук също са възможни много отговори и те зависят от самите процедури за търсене на отговор на въпроса „трябва ли“ в някакъв контекст на реално съществуващо човешко общество. Така възможните отговори на „трябва ли“ образуват триизмерна матрица, в която колоните са различните неравенства, напречните редици са различните възможни дължимости – например етична, или естетична, или ефективна или…, а надлъжните редици са различните възможни критерии и процедури за обществено откриване на „дължимост“.
– Накрая, „изравняваме“. Към тази думи само на повърхността могат да се отправят два въпроса, зад които стоят много повече. Първо, колко? Дори да приемем, че някога стигнем до отговор на въпроса колко точно е дадено неравенство като конкретна статистическа мярка, как стигаме до отговор на въпроса колко да бъде намалено то? Със сигурност оптималното количество неравенство е 0 само в определени случаи, например неравенството пред закона. Та как знаем колко? Второ, кои сме „ние“? Държавата или обществото – разликата е съществена! В разликата между тези две „ние“ всъщност се съдържа цяла вселена от възможни обществени действия.
Заключение: към момента единствено за неравенството пред закона знаем достатъчно, за да твърдим, че е полезно да бъде изравнявано.
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. Асистент в Стопанския факултет на Софийския университет от 2003 г. Председател на УС на Българската макроикономическа асоциация и член на Комисията за етика в печатните медии.
На главната страница: Ерик Булатов, Нонстоп, 1990
Дебатите от поредицата „Леви и десни перспективи“ се осъществява в рамките на проект „Българска мрежа за граждански диалог“, който се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
