Начало Филми Фестивали За вечно оцеляващите от отровата на времето
Фестивали

За вечно оцеляващите от отровата на времето

Константин Буров
11.03.2014
1998

Rat_poison02

Филмът „Отрова за мишки”, който участва в Международния конкурс на София Филм Фест, разказва българския преход пред историята на четири момчета от ТВУ. С режисьора Константин Буров разговаря Лора ТРАЙКОВА.

За наша голяма радост в Международния конкурс за първи и втори игрален филм в рамките на 18-я София Филм Фест отново има българско участие. „Отрова за мишки” на режисьора Константин Буров дебютира в компанията на още 11 филма от цял свят.

„Отрова за мишки” среща зрителя с четири момчета от ТВУ, попаднали там за престъпления през 80-те години на ХХ век. След края на комунизма сприятелилите се младежи продължават с кражбите и далаверите, вероятно защото престоят им в ТВУ ги е научил именно на това, а и защото, както казва главният герой: „Който не краде, ще бъде ограбен”. Филмът е свеж поглед към годините на прехода, които са ни до болка познати и от личното ни преминаване през тях, и от многото български филми през последните години, които се вглеждат в него.

Kosta Burov1Константин Буров (роден през 1974 г. в Пазарджик) е дипломиран режисьор от НАТФИЗ. С игралната си новела „План за отмъщение”(2008) печели Златна роза за дебют. Освен режисьор Буров е продуцент и на игралния филм „Сняг”, снимките на който приключиха преди месец. Той пък е режисьорски дебют на Венцислав Василев, който е сценарист на „Отрова за мишки”.

Можете да гледате „Отрова за мишки” на 14 март в Дома на киното от 14 или 18:30 часа.

 

Какво очаквате от участието на филма ви в София Филм Фест?

Най-вече реакцията на публиката. За мен и целия екип на филма е голяма чест, че участваме в международния конкурс на София Филм Фест. Очаквам с нетърпение как ще реагират зрителите, дали ще се осъществи връзка между тях и филма, дали ще го почувстват емоционално.

Трудно ли се осъществява дебютен проект за игрален филм в България? Питам ви, защото тази година ще навършите 40. Чудех се дали отдавна работите по него, или просто сега естествено му дойде времето?

Трудно е, ако искаш да реализираш проекта си с държавна субсидия, какъвто е случаят с „Отрова за мишки”. Засега все още средствата, отпускани за кино, са твърде малко. Много талантливи хора са принудени да чакат с години, за да бъде одобрен техен проект. От друга страна, развитието на техниката вече позволява да се снимат независими филми с минимални средства. Ако човек е талантлив и има какво да каже на хората, вече не е проблем да заснеме филм с фотоапарат и група приятели.

Колко време ви отне реализацията – от идеята до кандидатстването за субсидия в НФЦ, през намиране на копродуцент от румънска страна, до заснемането и монтажа?

Целият процес отне 5 години. Едно от най-трудните неща бе намирането на копродуцент на филма, защото Националният филмов център не отпуска целия бюджет. Момчетата от Стоп филм – Румъния помогнаха много. Малко след края на снимките почина продуцентът на филма Андрей Алтъпармаков. Това нещастие също забави окончателното завършване на филма, което се случи с голямата помощ на неговата съпруга и монтажист на филма Нина Алтъпармакова.

Rat_poison03

С какво историята ви развълнува дотолкова, че избрахте именно нея за дебютния ви филм?

Сценарият, написан от моя приятел и колега Венцислав Василев, е многопластов. От една страна, това е различен и необичаен поглед към времето на прехода. Той е представен през погледа на главните герои, които са крадци. От друга страна, това е и история за приятелството, за това на какви изпитания може да бъде поставено то и дали парите и богатството могат да са алтернатива на човешките ценности.

Доколкото разбрах, заглавието на филма е било свързано със сюжетна нишка, която е отпаднала при финалния монтаж. Защо запазихте заглавието?

В оригиналния сценарий героите на филма бяха изкушени да търсят отрова за мишки, която се изкупува за страшно много пари. Това е една от онези митични истории от прехода, в които истина и лъжа се преплитаха по невъобразим начин. Впоследствие тази сюжетна линия отпадна, но с Венцислав Василев решихме, че заглавието е много добър символ: главните герои на филма са като мишките – неизтребими и вечно оцеляващи, а отровата са времето и епохата, която може да ги убие, или пък те да оцелеят въпреки нея.

Вашите герои не се интересуват от политическата ситуация и драстичните промени в нея от 1989 г. насам, макар че събитията присъстват не само като фон. Оказва се, че колкото и да не се интересуваш от политика, тя все пак праща живота ти в различни посоки. Вие аполитичен ли сте? Струва ми се, че финалът на филма с кадри от протестите през миналото лято е знак за обратното.

Определено следя и се вълнувам от всички политически събития, случващи се у нас. Гласувам на всички избори. За съжаление, много често гласувам против, а не за. Мисля, че през тези 25 години демокрация така и не се появиха достатъчно достойни партии и политици. Тази позиция присъства и във филма.

Вашите герои живеят на строеж, но успяват да си създадат уют сред незавършените апартаменти. Живеят без много-много да се напрягат, но и без много-много да печелят. Преминават през живота, опитвайки се да получат нещичко без честен труд, според обстоятелствата. Доколко техният начин на живот е огледало на България през годините на незавършващия преход?

Определено героите на филма са огледало на една част от българския народ. Но има и една друга, не малка част хора, които са запазили дълбоко в себе си човешките ценности и които ми дават надежда, че нещата могат да се променят.

В централните роли виждаме млади и не толкова познати на широката публика лица. Как се спряхте на Николай Йовин, Бисер Маринов, Иван Панайотов и Петър Генков?

За филма направих продължителен кастинг в няколко кръга. Тези момчета се представиха най-добре и безапелационно спечелиха ролите си. Не бях работил с никого от тях преди това и ангажирането им си беше риск. Всички те се представиха отлично и смятам, че тепърва българското кино ще ги открива. Един интересен факт –  на кастингите аз не познах Иван Панайотов. Чак след като го одобрих, разбрах, че участва в сериала „Столичани в повече”.

„Отрова за мишки” е показван засега само на фестивала „Любовта е лудост” във Варна. Каква беше реакцията на публиката?

Реакцията на публиката беше впечатляваща. Хората се смееха и реагираха по време на цялата прожекция, а след нея десетки поздравиха екипа за емоциите, които са изпитали. Това усещане не може да се опише с думи.

Константин Буров
11.03.2014

Свързани статии