0
1351

За Двойника на оригинала

и изкуството на пресъздаване на живота в отминалото

Архив Борис Делчев и Вре-Фо Дизайн

„Двойникът на оригинала“ – хотел Hôtel de la Marine, галерия „Структура“, 29 септември–23 октомври 2021 г.

Посещавайки музеи и галерии, много пъти съм си задавал въпроса как в тях миналото, освен да се съхранява грижливо, класифицира и подрежда, може и да се представи по начин, който да ни засегне. Какво в една колекция от стари неща може да накара вещите да проговорят за света, от който идват, като заедно с това заявят и претенция за мястото си в бъдещето? Случвало ми се е в някой музей миналото да не е препарирано и дистанцирано, а напротив, то да оживява, да провокира фантазията ми и да ме въвлича в лабиринт от смисли. Признавам, че тайната на такива моменти винаги ми е оставала скрита. Очевидно нито качеството на изложените предмети, нито изчерпателната и коректна информация са достатъчни, за да почувстваме магията на някое място.

С изложбата си в галерия „Структура“ Двойникът на оригинала художникът Борис Делчев ни открехва малко от тази тайна, правеща от един музей и архитектурен паметник не просто depositorium на артефакти, а пространство на автентична среща с това, което е било. Благодарение на нея научаваме, че успехът на провокирането на афективен опит от миналото може да се крие в реставрацията, консервацията и подредбата на едно музейно пространство, все процеси, които на пръв поглед изглеждат технични и единствено се стремят към възстановяване на оригинала, но всъщност са много повече. Така, „двойникът на оригинала“ не е просто възстановка на един предмет, а неговото материално и смислово „удвояване“ с определена допълнителна стойност, свързана с вкарването и въвличането му в нов, съвременен контекст.

Архив Борис Делчев и Вре-Фо Дизайн

Изложбата е свързана с мащабния проект за реставрация на Hôtel de la Marine, една емблематична сграда в центъра на Париж, в която Борис Делчев и екипът му от VraiFaux design работят от дълго време. Преди революцията в нея се е помещавал La garde meuble du roi, институцията, която се грижи за съхраняване, опазване, подбиране на кралските мебели и различните колекции от декоративни предмети и произведения на изкуството, с които се декорират дворците. Интерес представляват и личните апартаменти на интендантите, отговорни за осъществяването на целия този процес – Пиер-Елизабет дьо Фонтаньо и Марк-Антоан Тиери дьо Вил д‘Авре, личности с безупречен вкус и що се отнася до първия, с особена екцентричност. Именно реставрацията на тези пространства цели пресъздаване начина на живот на френския XVIII век и неговата култура. От около 1796 до 2015 г. в сградата се е помещавал щабът на военноморските сили и в този период са правени значителни промени: боядисване над старите рисувани декори и тапети, промяна в разпределението на помещенията и т.н., и т.н. Част от реставрационния процес се състои буквално в „изчегъртването“ на по-късните слоеве, за да се открият оригиналните пластове от XVIII век, те трябва да се възстановят и допълнят с нови елементи, които да бъдат изключително достоверно копие на оригинала, като освен това трябва да се интегрират в целия ансамбъл. Но това не е всичко, за да се пресъздадат животът и атмосферата на епохата, е необходимо не само нейното точно възстановяване, копиране и събиране на стояли там мебели и предмети, но и тяхното подходящо менажиране, за да се оживи пространството. Затова са ангажирани като ръководители и световноизвестните декоратори и реставратори на исторически сгради Мишел Шариер и Жозеф Ашкар, чиято работа е именно да вдъхнат атмосфера и живот в мястото. И ако във Франция има хиляди замъци и музеи, пресъздаващи отминали интериори, то подходът на двамата декоратори в Hôtel de la Marine се различава коренно от този в повечето такива места. Тяхната цел е посетителите напълно да се потопят в мястото, което да ги накара да помечтаят и на чисто сетивно ниво да усетят полъха на отминалите дни. Именно тази магия прави сградата на площад „Конкорд“ едно различно място и отваря нова страница в курирането на публичните музеи. Всеобщото мнение на френската преса е, че повечето дворци, отворени за посещение, трябва да заприличат на Hôtel de la Marine

Архив Борис Делчев и Вре-Фо Дизайн

Работата на Борис Делчев и неговия екип се състои в реставрацията на някои от старите тапети, открити при свалянето на слоевете боя и мазилка, както и в създаване на нови, които да бъдат точно копие на оригиналните и да допълнят липсващите парчета. Това изисква не само отлични технически познания, свързани с материалите и техниките от епохата, но и с достатъчно знания за нейния дух и за атмосферата, чрез която тази епоха трябва да се пресъздаде. Именно това допълнително знание прави една реставрация успешна и избягва най-страшното, на което може да натъкне всеки, заел се с възпроизвеждането на миналото – кича. И Борис Делчев се е справил на такова ниво, че един известен френски антиквар и голям познавач, гледайки копията, е възкликнал: „Ама аз имам стари тапети и в по-добро състояние“. Така двойникът и оригиналът успяват да съжителстват в състояние на абсолютна неразличимост. Изложбата в галерия „Структура“ показва един оригинален рисуван китайски тапет от епохата и направените копия на други тапети, служещи за декорация на различни помещения, също както и снимки на тяхното местоположение в Hôtel de la Marine. Тези фрагменти успяват да ни пренесат през времето и пространството и в арабеските им можем да си помечтаем за минало, което може и никога да не е било. Техниката на тяхното правене, с изключение на рисуваните на ръка китайски тапети и на допълнените фрагменти, е на принципа на цветната ксилография, при която всеки отделен цвят се нанася на отделна плоча, след което се тушира на ръка, техника, която позволява особена живост на цветовете, естествена лекота и дълбочина на орнаментите. Допълнителното състаряване омекотява блясъка, произведен от естествените материали  и старите техники, като така създава усещането за потапяне миналото. Този ефект до голяма степен прави така, че едно пространство да изглежда обитаемо и обживяно. В изложбата са показани тапетите от кабинета по физика на Дьо Фонтаньо, представящи на синьо-зелен фон като пръскани бели и тъмни точки; тапетът от прехода към банята, на който имаме екзотични (индийски) цветя с причудливи форми и изключително наситени и разнообразни цветове, тапетът от един друг преход, който повтаря по цвят този от физичния кабинет, но с кант на цветя и без пръскания ефект, тапетът от гардероба към спалнята на мадам Тиери дьо Вил д‘Авре с мотиви от букети цветя с червено-розови венчелистчета. В тоалетната – фрагменти от китайското дърво на живота с пърхащи в него птици и пеперуди, допълващи оригинален ръчно рисуван японски тапет от XVIII век, направени от Делчев и VraiFaux design.

Изложбата ни представя и малко от кухнята на реставраторите, създаващи тази магия: във фоайето на галерията китайският тапет е изложен заедно с едно скеле и с голямо количество инструменти, четки, бои, японски лепила за тапети и цедки с конски косми за тяхното прецеждане. Точно до него има и видео инсталация, в която са показани моменти от работния процес: ръчното печатане и туширане на тапетите, рисуването на ръка и тяхното внимателно залепяне. Чрез това „надникване“ виждаме и сложното отношение между изящното изкуство и занаятчийското майсторство, за дълго време пренебрегвано от класическата естетика и реабилитирано в края на XIX век от движението Arts and Crafts и впоследствие от сецесиона.

Двойникът на оригинала ни подканя към премисляне, приобщавайки ни към красотата и изкуството на живеене от епохата на френското Просвещение. Това art de vivre е невъзможно без занаятчийския труд и без естетизирането на различни елементи от всекидневния живот, чрез които въображението може да преобрази действителността или поне да ни накара да помечтаем за това.