0
3207

Европа накратко

„Кратка история на Европа“, Саймън Дженкинс, изд. „Сиела“, 2019 г., превод Деян Кючуков

Похищението на Европа, вазова живопис от V в. пр. Хр © Museo Nazionale Etrusco, Tarquinia

Предпазливост се изисква към кратките истории на каквото и да е – на философията, на физиката, на човечеството. Книжният пазар изобилства от тях, а заглавията се рекламират с компресия на познанието – читателят е подлъган да опознае цяла една наука за един-два следобедни часа. И нищо чудно, живеем в епоха, когато времето се превръща във все по-голям лукс. Подобно на тъста си, когото Джеймс Уд описва в есето „Как се освободих от библиотеката на моя тъст“ (преведено от Стоян Гяуров в „Императорите на сладоледа“), мнозина инатливи читатели полагат усилия въпреки стихията на всекидневните задачи да запаметят през коя година пр. Хр. са се установили гърците, каква е била географската им и културна идентичност и т.н. Усилия, които в епохата на прогресивно западащата памет изглеждат като лишен от смисъл подвиг.

Освен заглавията, които обещават панацея за прежаднелите читатели, се появяват обаче и други, малко по-обширни и все пак синтезиращи основната нишка на мисълта. Най-добър такъв пример е световният бестселър Sapiens на Ювал Ноа Харари (изд. „Изток–Запад“) – безпрецедентен успех предвид широтата и амбицията си, но има и някои други, които минават малко под радара на читателите, такива например са „Малка история на философията“ на Найджъл Уорбъртън (изд. „Дамян Яков“) и най-скорошната „Кратка история на Европа“ от Саймън Дженкинс (изд. „Сиела“).

Както очевидно заявява и самото заглавие, това не е книга, която подобно на трудовете на Фернан Бродел, Цочо Бояджиев или Жан-Клод Шмит изследва определен културен аспект или регион от европейската история. Дженкинс, напротив, търси добре познатото от гимназиалните години хронологично проследяване на събитията, случили се на континента от възникването на микенската цивилизация до анексирането на Украйна от Путин. Какво в този случай я прави по-добра от един обикновен учебник?

Благодарение на добронамерената си ерудиция, способността за синтез, яснотата и уместните иронични забележки, Дженкинс създава лека за четене, но предполагаща надграждане основа, от която всеки напълно незапознат (както и онзи, който е позабравил непълните уроци от училище) може да се възползва като от обстоен преговор на голямата историческа картина на континента. И като казвам „непълни“, имам предвид напълно отсъстващи в някои случаи, особено що се касае за западноевропейската политическа история в периода XV–XVIII век.

Колкото до ироничните вметки, ето едно лаконично уточнение:

Константин сега трябва да сключи мир с Рим, старата столица на империята. През 326 г. потегля натам с голям антураж, като спира само колкото да убие съпругата си, сина си и племенника си по причини, оставащи неясни.

Дженкинс дължи много на Норман Дейвис, чиито книги за историята на Европа са сред най-пълните и достъпни у нас. „Кратка история на Европа“ обаче има по-различна цел – да маркира пътя, който ни е довел дотук като цивилизация, и може би още повече – да осмисли концепцията за единна Европа, да я постави в перспективата на нейната история днес, когато тя е толкова разклатена. Още по-навременен е този опит, ако имаме предвид, че авторът е англичанин, колумнист за „Гардиън“, гласувал против Брекзит.

Да се оцени днес идеята за Европа, въпреки разочарованията, въпреки погрешните стъпки и незадоволителните резултати. Този ронлив съюз, който продължава да бъде най-мирната и крехка епоха на континента от векове. Това цели да постигне книгата на Дженкинс, без да сочи с пръст към консерваторите, нито да прекалява в притесненията от авторитарна Русия. Всъщност след прочита повечето съвременни процеси и противоречия изглеждат съвсем последователни, особено след осмислянето на събитията, довели до тяхното образуване. Книгата включва, както подобава, удобни карти към всеки по-голям период, цветни илюстрации и хронология на събитията.