Сборникът „Всичко е любов“ съдържа четири сценария на драматурга Боян Папазов. И въпреки че четенето на сценарии не е кой знае колко популярно у нас и не са много хората, които посягат към този жанр, подобно на драматургията, истината е, че тази книга предполага четене на няколко гласа – за онези, които помнят филмите „Всичко е любов“, „Дом за нежни души“, „Летало“ и „Една жена на 33“, а в същото време за онези, които обичат написаното от Боян Папазов.

Боян Папазов е драматург със специфичен почерк, известен не само с игралните си филми „Всичко е любов” и „Една жена на 33”, но и автор на куп пиеси – превеждани, награждавани, поставяни и много харесвани. „Надежда сляпата“, „Муа у тупан“, „Рицар на Светия Дух“, „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“ и „Бяс“ са само част от драматургичните текстове, с които се свързва името му.

Истината е, че преди близо 18 години, когато излиза негов сборник с драматургия, Боян Папазов казва в едно интервю[1]: „Никой не чете пиеси. Така че тази книга е предназначена за професионалистите театрали. За тази малка група от луди хора, които се занимават с театър“.

Но май това вече не е точно така, защото за този 18-годишен период излязоха още няколко сборника с пиеси на Боян Папазов и очевидно читателите не се страхуват от драматургията. А сега може би е време да проверим дали хората четат филмови сценарии.

В това томче са включени не само сценариите на четири филма – „Дом за нежни души“, „Летало“ и „Една жена на 33“ и „Всичко е любов“, който дава името на книгата, но и обстоен предговор от Боряна Матеева, отзиви и критика за филмите, кадри и интервюта с Боян Папазов.

Сценариите на Боян носят белега на силно социално напрежение, но поставят всъщност екзистенциалните проблеми на човека в криза, на обикновените хора, търсещи духовност. Спасението от пропадането в бита той вижда в любовта, изкуството, творчеството, в непримиримостта с всеки фалш, пише Боряна Матеева.

Но освен всичко друго – в тези сценарии си личи и добрият почерк, сигурната ръка на писател, който внимава за детайлите, умее да улавя живия език – не така, както трябва да се пише, а така, както говорят хората – непринудено, леко, с всички паузи, недовършени изречения и неволни прекъсвания. И ако помните с добро тези филми – „Дом за нежни души“, „Летало“ и „Една жена на 33“ и „Всичко е любов“, ако все още помните героите, историята и дори откъслечни реплики – това е, защото тук няма патос, няма и фалш, който да прозира.

Но това е добре съвършена писателска работа – знаем, че Боян Папазов обича да експериментира с мелодията на думите, той не се притеснява да пише на диалект, да търси вдъхновение далеч от обичайните маршрути. В интервюто на Георги Гочев от 2017 г. публикувано в „Литературен вестник“ и включено в този сборник, Боян Папазов казва, че „на лов за думи“ ходи в Народната библиотека.

Там се пъхам в епохата, ако пиша на историческа тема. В пиесата ми за Димчо Дебелянов „Любовен бестиарий“ годината на действието е юни 1910 година. Място на действието – София. Чрез цялата преса, без изключения, аз уча езика в навечерието на Балканската война. В пресата е езикът на времето. И понеже тези мои проучвания отнемат обикновено година-две, без да се усетя, аз езиково почвам да живея в 1910 година.

И понеже този път става въпрос за сборник с киносценарии, сега имаме възможност да прочетем тези текстове и да проверим дали пък има истина в онова твърдение, че добрият филм се нуждае от три съставки – добър сценарий, добър сценарий и добър сценарий.

[1] http://www.segabg.com/article.php?issueid=1889&sectionid=5&id=00006