0
654

За една въздишка повече

Велимир Макавеев

„Сънища в градината“, Велимир Макавеев, издателство „Арс“, София, 2022 г.

Винаги съм харесвала особената институционалност на дебютната книга: да бъде освен текст и визитна картичка, и портфолио, и интервю, и всичко необходимо, така че появата ѝ да е равна на появата на автор. А времето, отделено за читателска рецепция, да е резултативно време.

„Сънища в градината“ е озаглавил книгата си Велимир Макавеев – тазгодишният лауреат в категория поезия от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково. Но какви само сънища и каква градина! Осмислена интуиция за заоблена, мека и затоплена поезия. В нея се срещат митология, религия, имена от шедьоврите на цивилизацията, хора, животни и места. Сякаш Велимир Макавеев е картографирал градина от фактология, с която е в мир. Или в нежно немирие.

… Израелтянинът с агонията си в градината,
който бърка в собственото си око 
за да страда за врага си,
и колкото повече натиска
с пръста си
болното място на миналото,
толкова повече
споменът за обидата
като горчив корен
в устата му
се превръща
в бучка захар.

(из „Кратка история на насилието“)

„Сънища в градината“ е ерудитска книга за отворените пространства в езика, когато няма възпрени пътища и всяка дума е неподозиран хоризонт, зад който дебне прозрение,  … топло и влажно / като в устата на куче, / като в забвение. Словесните образи в поезията на Макавеев ни припомнят колко богато нюансиран е светът, ако го гледаш с очите на регистратора и тези регистри не са внезапни, а търпеливо обработван поглед по посока на справедливостта. Защото в тези стихотворения, без да спорят, общуват правото да обвиняваш и правото да помилваш, макар че в поезията на Велимир Макавеев няма невинни. Дори Бог – особено харесвам присъствието му в тази книга.

Това, което със сигурност няма да забравя от „Сънища в градината“, е, че е книга, държала читателското ми очакване нащрек, дори и там, където съм се чувствала в спокойни води. Едновременно с това и усещането за неглижиране на читателя, когато авторът не опитва непременно да бъде харесван. В този смисъл дебютът на Макавеев прилича освен на добре обмислена, но и на брилянтно репетирана поява, за която подозирам и фината редакторска намеса. 

Цар Ирод оплаква удавения си син

Празен дворец,
празни коридори,
малка стая
с празна люлка.
Никакво количество тамян
не може да износи
такава мъка към небето.

Преобладаващата интонация в книгата е софистична, макар тази интонация на места да е натоварена и с ехо (преки влияния от Георги Рупчев, Иво Рафаилов, Васил Балев, Валентин Дишев, Иван Ланджев и др.). Но в коя дебютна книга няма минирани полета с активната библиотека на автора? Въпреки това гласът на „Сънища в градината“ успява да се открои със собствена пневматична сила и дори фонетичен модел на меланхолията: „за една въздишка повече“. Силен дебют!

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.
Предишна статияКамъните на мисълта
Следваща статияПипо Делбоно – за любовта и болката