Десетки почитатели на киното обграждат входа на „Берлинале палас“ преди началото на публичните вечерни прожекции, когато в съответния филм играе звезда. Хората вдигат високо телефоните, за да вкарат в един кадър себе си и някъде на заден фон прочутия актьор. Това съвсем не са обаче онези многобройни тълпи – ловци на автографи, които през 90-те на миналия или в началото на този век преследваха тогавашните звезди. Виждала съм с очите си берлинските фенове на Леонардо ди Каприо например, който освен своята привлекателност притежаваше и германска баба – факт, сам по себе си нажежаващ и разтапящ леда на февруарския студ. Но всяко време със своите звезди.

До средата на Берлинале 2025 такива в конкурсната програма почти липсват. Магнитчетата, които трябва да извадят зрители от уюта на техния „хоумофис“ и да ги изпратят в кинозалите, организаторите на фестивала са разположили в програмата за специални прожекции, която върви в залата, където е и конкурсът. Докато разпространението на филмите от състезанието, включително и на тези, които ще бъдат наградени, не е ясно, повечето от т.нар. Berlinale Spezial тръгват по кината веднага след фестивала.

Такъв е случаят с „Напълно непознат“ (който вече върви у нас) – биографичен филм за Боб Дилън. В интервю за „Ди Велт“ режисьорът Джеймс Магнолд всъщност отрича творбата му да спада към биографичния жанр. „Филмът ми е трескав блян. Впрочем повечето филми са нещо такова – трескави блянове, свободни, разкрепостени сънища в техниколор. В този случай актьорът дава своя интерпретация за времето, в което Дилън е написал най-големите си хитове. Така че той е много повече опера за Дилън, отколкото историческа възстановка на неговия триумф. Хората имат различна представа за Боб, някои искат да го видят такъв, какъвто е бил през 1961 г., други през ’65, ’74 или ’85…, а във филма той е такъв, какъвто го видя Тимъти.“

Как е избрал точно Тимъти Шаламе за ролята? „Честно казано при актьорите просто следвам усета си, аз съм нещо като играч на рулетка, който вярва в късмета си. Доверих се на Тимъти и го оставих да прави, каквото той си знае. При тази роля за него се струпаха няколко благоприятни обстоятелства. Заради пандемията и стачката на сценаристите бяхме принудени на няколко пъти да отлагаме снимките, така че той имаше цели пет години на разположение, за да се научи да свири на китара и да пее като Дилън. Тимъти е прекрасен млад актьор, самостоятелен творец с много дарби. Исках да се сближи с образа си и да го изгради сам отвътре. Така и стана.“

И ето го Тимъти Шаломе в Берлин. Преди пресконференцията той позволи на феновете си да се снимат с него, даде няколко автографа. Журналистите поискаха да знаят как е напълнял за ролята на Боб Дилън. „Ядох много“ – отговори изчерпателно той. Днес обаче десетте килограма, които е качил за снимките, не му личат. Със самия Дилън актьорът не се е срещал, макар че певецът е чел сценария и дал одобрение за последния му вариант. „В сценария има редове, написани лично от Дилън, които аз много ценя.“ Шаламе обаче е наблюдавал на живо отдалече своя герой. „Не съм се стремил към пълно наподобяване. Дилън никога не е бил обучаван. Били са му нужни само две бутилки червено вино и четири пакета цигари.“

Не липсваха и политически въпроси към Шаломе. Как се отнася към възхода на крайнодесните популисти в момента? „Опитът ми сочи, че не трябва да се доверяваме на някой, който казва, че има решение на всеки един въпрос“ – отвърна той.

На червения килим преди прожекцията 29-годишната звезда се появи нестандартно за събитието, но може би стандартно за звездния си статус – с бебешкорозово анцугче, бял потник и розови обувки. Което даде повод още повече да се говори за него. На фенските „селфита“ розовото не може да остане незабелязано.

Робърт Патинсън, другата звезда от червения килим, пък се появи на същото място, но в друг час, целият в черно: с кожено яке и ботуши. Патинсън играе във филма „Мики 17“ на южнокорейския режисьор Пон Чун-хо, който има Златна палма и Оскар за „Паразит“. Оттогава са минали 6 години и това е първият му филм след големия успех. „Мики 17“ разказва за човек, който работи като обект за експерименти в космически кораб, където непрекъснато умира, но и се клонира, така че на практика е безсмъртен. Спомените и преживяванията на героя се съхраняват в нещо като тухла, като от отпадъчния биологичен материал се произвежда новият човек. И така: Мики 16 е мъртъв, ражда се Мики 17. Морална приказка, в която въпреки многото смърт вярата в доброто не умира.

Сцените с предишното му Аз не представлявали трудност за него, обясни актьорът на пресконференцията, тъй като бил свикнал да води разговори със себе си. Звездата на Патинсън изгрява в поредицата за Хари Потър, продължава да блести след участието му в „Здрач“ (2008), но тъй като след това актьорът се снима предимно в независими продукции, популярността му сякаш понамалява. Няма интервюта, няма папарашки снимки, той не присъства в социалните медии. Но поколението, израснало с Хари Потър, не може да го забрави. Преди месец „Ню Йорк Таймс“ публикува портрет на актьора със заглавие „Наистина ли Робърт Патинсън е последната филмова звезда?“.

Едва ли. Факт е обаче, че понятието „звезда“ придобива друг смисъл и както всичко останало, така и кинозвездите все повече греят онлайн. Червеният килим на Берлинале показа, че срещата със звездите днес се изживява от феновете по различен начин, те искат не толкова да видят, да пипнат своя идол, колкото да направят селфи с него, те и звездата. Не спомен, скътан в интимността, а снимка за постване. Естествено, всяко едно селфи повече означава няколко долара повече за продукцията. Съдържанието е останало същото, формата е леко променена.