Разговор с Михай Винтила, журналист и писател, за политическите чучела на комунизма, евроизборите и свободата на словото.
Михай, помня Румънската революция през 1989 г., всички я гледахме по телевизията, днес наблюдаваме как отвеждат в затвора председателя на управляващата социалдемократическа партия Ливиу Драгня. Опитвате се да се справите с комунизма и корупцията, взети заедно, или…?
Според мен двете в този случай нямат пряка връзка. Ливиу Драгня, бившият президент на ПСД, бе осъден за втори път за факта, че бе използвал две лица на държавна служба, за труд, положен за партията. Тази втора присъда идва след друга, за фалшифицирането на един референдум чрез комплексен механизъм. С други думи, тази присъда не е от нищото, а е последица от криминални действия. Процесът продължи няколко години, бяха пробвани всякакви законови схеми, опитаха се да променят дори самите закони и постигнаха частичен успех. И всичко това само и само, едно лице, което е извършило престъпления и което заемаше политически пост, да не си понесе наказанието. Ето, че системата се оказа по-силна от лицето. Що се отнася до комунизма, начинът му на функциониране чрез политически чучела напомня за сегашната ситуация ведно с националистическия популистки дискурс.
Какво следва? Министър-председателят и дясна ръка на Драгня, Виорика Дънчила, ще подаде ли оставка?
Министър-председателят Виорика Данчила получи частично овластяване, тя временно ще управлява партията до следващия конгрес, който ще избере нов президент. Госпожа министър-председателят не може да бъде считана за дясната ръка, а само за едно от лицата, а те са много, които отговаряха на политическите поръчки на бившия лидер. Сега поръчването е изчезнало и съперничещите си групировки ще започнат борбата за управлението. Не предвиждам дълга кариера на госпожа министър-председателя. Вярвам, че отсега ще започне политическото ѝ падение до пълното ѝ изчезване от тази сфера.
В България преди евроизборите пропуснахме разговора за Европа, затънахме в „лични“ тревоги. Как премина тази кампанията у вас и кой спечели?
Донякъде и в Румъния дискусията бе за Румъния, а не за европейската политика. Липсата на реална легитимност на правителството се отрази и на дебатите. Останалите политически сили направиха крачка назад и изпратиха проевропейски послания, докато ПСД проведе явно националистка, антиевропейска кампания. Две политически групировки се концентрираха и върху европейските послания. Става дума за Про Румъния, партията на бившия премиер от ПСД, Виктор Понта, който бе отлъчен от партията и който направи своя социалдемократическа партия, но по-умерена от ПСД, с европейския комисар, румънката Корина Крецу и политическия съюз с УСР, както и с бившия европейски комисар по селското стопанство и бивш министър-председател Дачиан Чолош.
Румъния е един добър пример, в който етническата толерантност надделява над шовинизма и популизма. Как успяхте да задържите този модел на търпимост и зачитане, характерен за народи, които могат да обединяват с политика?
Политическата толерантност у нас е голяма, но понякога някои политически лица я разбират като слабост. Тук става въпрос за иредентистките послания на организацията на унгарското малцинство УДМР, която провежда вече от доста години антирумънска кампания на разединение и разпространява фалшива информация. Връзките на тази формация с националистическата политика, водена от Виктор Орбан в Будапеща, не ѝ правят чест и тя представлява петно на румънския политически небосклон. Трябва да се признае, че всички малцинства в Румъния, които общо възлизат на 7% от населението на страната, имат правото да учат на майчиния си език от детската градина до университета, имат правото да пазят културата и идентичността си. Румънската държава отделя пари за всяко такова малцинство и, разбира се, малцинствата имат право на гарантирано място в парламента, за да може да се чуе и техният глас. Това ниво на толерантност е уникално в Европейския съюз. Гласът на българите в Румъния[1] също се чува чрез представителя на това малцинство в румънския парламент, чрез публикациите на български език, чрез училищата, където се преподава този език.
Според изследване на „Репортери без граници“ и през 2019 г. България е на 111-о място по свобода на словото. Има ли практика в Румъния политици и олигарси да си „пазаруват“ медии за лични облаги? Как се поддържа независимостта на медиите?
Румъния е поставена по-добре от България в тази класация, а именно на 47-а позиция през 2019 г., с три места по-долу от 2018 и 2017. Основните румънски медийни канали имат чужденци за мажоритарни собственици и са по-неподатливи на политически влияния. Битката е за контрола на телевизионните новини, които са 24-часови. И в Румъния олигарсите държат под свой контрол телевизионни и радиоканали или вестници. За щастие, публиката им продължава да намалява пред новия тип медии, които благодарение на високата скорост на интернета в страната набират все по-голяма популярност. Онлайн списанията, блоговете и онлайн телевизиите стават новите точки на влияние за младежта. Социалните мрежи са по-силни от една послушна телевизия и това се видя при гласуването. Съществуват не една и две инициативи за чиста преса. От публичното деклариране на източниците на приходи до отказа да се промотират определени продукти или услуги с видимо партизански характер на конкретна партия – това са методи, чрез които пресата се опитва да се защити.
Вашата прогноза за Лаура Кьовеши, ще стане ли тя новият главен прокурор на Европа? Кой се страхува от Лаура Кьовеши?
Лаура Кодруца Кьовеши има големи шансове да стане главен прокурор на ЕС, след като е официалният кандидат на Европейския парламент. Сега, след замяната на лидера на ПСД, е възможно тази партия да бъде по-премерена в посланията си против нея. Известна е и заменката, която българските социалисти направиха с румънските социалдемократи[2]. Ако Лаура Кьовеши не излезе победителка от политическите преговори, друга възможност би била да заеме позицията на заместник или да бъде запазена за управлението на бъдещата структура. Във всеки случай опитът ще ѝ послужи като достатъчна препоръка.
Живеете в Браила, мястото на българските хъшове… Как вашият град съхранява българската памет?
Да ви кажа честно, българската общност в Браила е доста малка. Но и така е забележително активна. Има доста събития, свързани с паметта на българите, които са запалили и поддържали в Браила пламъка на революцията за освобождение, и тези събития се осъществяват заедно с Браилския музей, който разполага с богато наследство, свързано с България. Има от известно време и курс по български език в една гимназия. Относно Христо Ботев, той има специално място на булевард „Индепенденцей“, бившия „Карол I“, там, на мястото на старата къща, където е живял, има възпоменателен кръст, а на съседния блок – мемориална плоча. Този булевард е един от най-важните за града.
С преводача Христо Боев подготвяте двуезична антология на български и румънски поети. Кои автори от вашата страна бихте препоръчали на българските читатели?
От румънска страна в тази антология ще присъстват Александру Халупа, Вирджил Андронеску, Александру Тудор Костин, Богдан Боеру и аз. Трябва да се спомене, че освен Богдан Боеру, чийто роман „770“ е преведен на български език, останалите ще бъдат нови автори за читателите от южната страна на Дунава.
Издавате литературно списание за югоизточна Румъния. Разкажете повече за него.
Редактор съм на тримесечно списание, наименувано „Литера 13“. То е печатно издание, но излиза и в онлайн версия на сайта www.litera13.ro, която се актуализира всеки делничен ден. Печатният тираж не надвишава 300 екземпляра, но онлайн версията привлича 3000–5000 читатели с всеки свой брой. Тази година се навършват пет години, откакто сме в този формат. Покрай списанието, което представлява литературното движение „Литера 13“, организираме и различни събития – премиери на книги, участие в литературни панаири и салони, както и участия в литературни конкурси. Можем да кажем, че броят на читателите ни нараства. Трябва да се каже, че в Румъния съществуват над 50 печатни литературни издания – седмични, месечни и тримесечни списания, както и годишници. Конкуренцията се поддържа и от многобройните списания, който се появяват изключително онлайн, като някои от тях са с много добро качество.
Михай Винтила е румънски журналист, писател и поет. Главен редактор на списанието „Литера 13“ и директор на издателството „ИнфоЕСТ“ в Браила. Публикувал е девет книги, от които шест с поезия, а останалите са икономическа и политическа публицистика, както и книга, свързана с търговското право. Предстои да излезе негов том с литературна критика.
Превод от и на румънски Христо Боев
[1] По данни на румънската държава броят на българите в Румъния възлиза на 9935 души, което представлява 0,04% от населението на страната. Eтническите българи в Румъния се делят на две общности – банатски българи католици и българи от южната част на Румъния, които са православни. В съответствие с румънската Конституция българското малцинство има свой депутат в парламента. Б.р.
[2] В комисията по граждански прави и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент Кьовеши спечели с 26 на 22 гласа. Лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев отстъпи правото си да гласува на румънски евродепутат. Б.р.
