Той нанесе смъртоносния удар на комунизма: и на 70 години Лех Валенса, героят на Полша, жадува дела. С него и с приятеля му, режисьора Анджей Вайда, заснел филм за него, разговаря Томас Абелтсхаузер от германския вестник „Велт”.
На 29 септември Лех Валенса, синдикалист, съосновател на „Солидарност”, президент на Полша, носител на Нобеловата награда за мир, отпразнува 70-ия си рожден ден. В родината му по същото време излезе игрален филм за най-известния жив поляк, заснет от Анджей Вайда, най-известния полски режисьор, под заглавие „Валенса –човекът на надеждата”. Разговор с двамата стари съратници за силата на отделния човек, на изкуството и на чувството за хумор в една революция.
Велт: Г-н Валенса, добре ли сте представени (във филма) – Вие и промените в Полша през 80-те години на ХХ век?
Валенса: Филмът не разказва само за мен. Той много добре показва как нашето поколение успя да подготви края на комунизма и пътя към едно по-добро бъдеще. Анджей Вайда е най-големият полски режисьор и мой приятел. Той винаги е имал пророческа визия и портретира поколението много точно. Но това, разбира се, е неговата гледна точка. По-добре да изслушам какво казват другите за филма, отколкото сам да го коментирам.
В някои сцени не изглеждате много симпатичен, например при легендарното интервю с Ориана Фалачи.
Валенса: Тогава нямах никакво време да се подготвя и реагирах изнервено на настойчивите й въпроси. Просто да откажа интервюто – беше невъзможно. Тя беше невероятно твърдоглава и упорита. Но накрая дори малко се заобичахме.
Вайда: Исках да включа сцената, защото това са автентични думи на Лех Валенса. Никой сценарист не може да ги напише по-добре. В тях се разпознават неговото чувство за хумор, неговите човешки слабости.
Г-н Вайда, снимате „Човекът от мрамор” (1976) и 4 години по-късно „Човекът от желязо” – два филма, които разказват за работници, надигнали се срещу системата. В последния ви филм излиза самият Лех Валенса. Гледате ли на новия филм като на завършек на една трилогия?
Вайда: Напълно. При „Човекът от мрамор” трябваше да чакам 12 години, за да ми позволят да заснема готовия сценарий. Тогава ставаше въпрос за въстание на работници, за хора, които вече не искат да са покорни. „Човекът от желязо” се появи, защото моят приятел Лех ме помоли да направя нещо за първите въстания в гданските корабостроителници. Когато му разказах за моята идея да направя филм за живота му и го попитах какво мисли за това, той каза: „Направи продължение на „Човекът от мрамор”. Това и сторих.
Във филма се вижда как непрекъснато сте преследван, заради вашите политически акции лежите в затвора. Как се справяхте с натиска на режима?
Валенса: Тогава от ден на ден се чувствах все по-силен, защото разбрах, че трябва да продължа битката. В началото, естествено, изпитваш страх, защото в началото само малцина бяха готови да се опълчат срещу системата. Но колкото повече ставахме, толкова по-силни се чувствахме. Харесваше ми това чувство, да се бориш срещу нещо. Имах амбиции, но никога не съм гледал на себе си като на герой. Но днес, когато популярността ми в Полша понякога спада и отново ме нападат, ме засърбяват ръцете и изпитвам желание отново да подклаждам нещо.
Вайда: Надявам се, че моят филм ще те поощри за това.
Г-н Валенса, кога гледахте за пръв път филм на Вайда?
Валенса: Познавах ги всичките. Те много ми помогнаха да не се предам. Но дори когато загубиш, те ти дават надеждата, че светът може да стане по-добър и че от нас зависи да променим нещата. Филмите на Анджей бяха много важни за нас.
Но има ли киното силата да променя обстоятелствата? Промениха ли филмите на Вайда Полша?
Валенса: Разбира се! Без филмите на Анджей нямаше да съм този, който съм, и нямаше да направя това, което правя.
Вайда: Зависи от мотивацията на режисьора. Когато усещам дълбоко в себе си, че трябва да разкажа история, да заклеймя определени неща, мога и да предизвикам някакви промени. Не е нужно да е еднозначно политическа тема. Когато най-сетне постигнахме свободата и демокрацията, се реших да направя филм за полския поет Пан Тадеуш. И той засегна един нерв,защото разказва за корените на полската култура и за красивите страни на нашата родина. Публиката жадуваше за това.
Валенса: Мислех, че си заснел филма, защото самият ти влезе в политиката, за да дадеш пример за положителен патриотизъм.
Вайда: Това е вярно. А станах политик, за да мога да позирам заедно с теб за официални снимки. Мислех, че ще го правим малко по-дълго, но ти не беше преизбран за президент.
Филмът непрекъснато излъчва иронични и комични нотки. Колко важно е чувството за хумор в една революция?
Вайда: Това, което се вижда, не е моето чувство за хумор, а това на Лех. Много политици ужасно се страхуват да не са смешни, защото тогава не ги вземат на сериозно. Те искат да са уважавани личности. Но оръжието на Лех е точно чувството за хумор, с него той стигна до сърцето на Полша.
Валенса: По принцип не обичам политиката и политиците. Всички те са скучни, говорят език, който никой не разбира. Затова се зарекох никога да не съм скучен и да освежавам речите си тук-там с някоя шега. Хората ги запомнят. Разбира се, шегите често са семпли, но така мога да прикрия моето незнание в много отношения.
Разкажете ни нещо за това.
Валенса: Е, добре. Въпрос: защо преходът към капитализма е невъзможен? Защото от един аквариум можеш да направиш рибена супа, но от една рибена супа вече не може да се направи аквариум. Подобни неща предизвикваха смях и хората разбираха посланието.
Празнувате 70-годишнина. Успокоихте ли се?
Валенса: Продължавам да действам, но на други нива. Опитвам се да подготвя Полша за глобализацията.
Въпреки че сте се профилирали като противник на глобализацията?
Валенса: Не е вярно. Аз съм абсолютно за глобализацията, но всички ние трябва да бъдем третирани равностойно. Трябва да намерим такъв език, че всеки да разбере за какво става дума. Както го направихме преди.
Днес също има революции, преди всичко в арабското пространство. Виждате ли паралели с някогашна Полша?
Валенса: Трябва да изградим съвършено нова структура, защото старите вече не функционират. ООН е основана на принципи, които дълго време бяха правилни, но днес вече не са. САЩ е свръхсила, чиято роля в света не е ясна. Ако преди 20 години хората ме бяха чули, такива неща като в Сирия вероятно не биха се случили.
Как така?
Валенса: Тогава трябваше да утвърдим в световен мащаб закони за правата на човека – срещу антисемитизма, расизма, търговията с хора, употребата на химически оръжия и т.н. Вместо това днес имаме закони, които във всяка страна са различни. Нуждаем се от еднакви правила за всички. Ако зависеше от нас, поляците, отдавна да са осъществени.
Превод от немски: Людмила Димова
