„7х5х3“ (до 10 април, Изложбен център „Шипка“ 6) представлява експозиция от седем кураторски проекта, ориентирани към съвременното българско изкуство. Създадена е по инициатива на фондация „Поддържане на изкуството в България“ и СБХ и се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Като структура и замисъл може да бъде причислена към поредицата „10х5х3“ (2003, 2006, 2010 г.)
Седем куратори са избрали по пет художници, които участват с по три творби. Изложбата няма единен облик. Точно в това се крие предизвикателството да я осмислиш и анализираш. Тя представя моментна снимка на случващото се в социокултурен план у нас. Експозицията поставя въпроси за ролята и статута на куратора, мотивацията на една концепция, границите на художническата свобода, изразните средства, за комуникацията с публиката… И не на последно място, за необходимостта от промяна при подкрепата на изкуството.
В изложбата се открояват няколко кураторски подхода. Първият е базиран на „моста“ минало–настояще, осъществен чрез смислови съпоставки на „тогава“ и „днес“. Примери за подобен подход са концепциите на Любен Домозетски и Станислава Николова. Вторият подход – на кураторите Сузана Карамфилова, Румена Калчева и Валентин Славеев – е ориентиран изцяло към динамиката на момента. Третият подход, използван от Боряна Вълчанова и Елица Терзиева, се гради върху философски универсализиран фундамент. Концепциите на отделните експозиции са адресирани към съвременни художници и проблеми, осмислени през тънката граница на частното и общото, регионалното и универсалното. Липсата на обща рамка на цялата експозиция позволява на всеки куратор да постави въпроси през призмата на своя подбор и на всеки художник да ги трансформира като образ и смисъл.
Контрапунктът „старо–ново“ е очертан от Любен Домозетски и Станислава Николова с различни средства, но с една цел – извеждане на универсално послание. Без претенции за изчерпателност и общовалидност Любен Домозетски показва ясно мотивирана лична селекция, озаглавена „Образно казано“. Той изследва допирните точки между миналото и настоящето през статута на образа. Водещо при избраните автори е присъствието на фигуративността. Представители на различни поколения, те бележат различни посоки при използването на образа. Художникът Недко Солаков е включен с ранни творби. Съпоставката „преди“ и „днес“ е отнесена в личностен план към еволюцията на Солаков като художник. Нещо повече, именно ситуирането на ранни творби в нов контекст показва възможност за различен ъгъл на интерпретиция. При Недко Солаков трансформацията на образа се ориентира към темата за доброто и злото, преходното и вечното, стойностното и измамното. Своеобразен акцент в концепцията на Любен Домозетски е включването на Искра Благоева. Тя ярко маркира съпоставката традиция–съвременност на ниво тема/мотив, смислово послание и изразни средства. Отличен рисувач, майстор на детайла, тя създава образи, които са наподобително достоверни и същевременно измамно привличащи. Творбите ѝ са своеобразни мистификации на утвърдени от обществото традиции, понятия, практики. Тя е от художниците, които винаги са водени от съмнението. С произведенията си поставя въпроса за компрометираните ценности и идеали, за стойността на наказанието, за лъжливата повърхност на общоприетото.
Значението на фотографията при транскрибирането на образа е откроено като посока в концепцията на Любен Домозетски с включването на Сашо Стоицов и Димитър Генчев. Пречупването на образа през самоанализа също е пласт в микроекспозицията. Автоанализ има при Недко Солаков, при Искра Благоева, но Явор Костадинов се концентрира изцяло върху него. Той работи със средствата на живописта, без да изисква разпознаваемост или визуална конкретика. За него най-важно е да изрази свободно същината на емоцията, която го вълнува.
В изложбата „7х5х3“ ярко се откроява проектът „Критически преглед“ на Станислава Николова. Тя подбира нетрадиционен начин да съпостави миналото с настоящето. Станислава пречупва концепцията си през призмата на художествената критика в лицето на Сирак Скитник, Николай Райнов и Гео Милев. Вместо смислова рамка тя „задава“ цитати отпреди век и те са интерпретирани от пет съвременни художнички – Велислава Гечева, Гергана Дзингарова, Татяна Харизанова, Мариана Маринова и Петя Денева. Проектът представлява смислов мост на изследователско и на естетико-художествено ниво. Регистрира съотнасянето на стойностите в изкуството преди сто години и тяхното осмисляне от хоризонта на днешния ден.
Сузана Карамфилова озаглавява проекта си „Отвъд концепцията“, като задава условието на своята селекция – липсата на обединяващо мото. Когато изборът е добре осмислен, адекватно поднесен в думи и образи, единството идва само. С подбора на автори кураторката насочва вниманието на зрителя към важен и наболял проблем в българското общество: липсата на последователност и цялостна стратегия в културната политика. Оттам се ориентира към рефлексиите на този феномен върху личността на твореца – пасивност и обезверяване, социална бедност, самоизолация или естествено „бягство“ от реалността. Сузана Карамфилова не поставя ограничаваща рамка на посланието пред авторите, които избира. Нейната роля се свежда до това да очертае посоката на своя замисъл – след това творците са на ход. Художниците, на които спира вниманието си, са с утвърдено присъствие и с достатъчно ярка творческа физиономия. Картините на Долорес Дилова излъчват светлина, простор, спокойствие. Тя овеществява артистичното „затваряне“ в уютен, красив свят. Свилен Стефанов – откровен, болезнено изразителен, провокира с интелектуалното послание, вплетено в неоекспресионистичната тъкан на платната. Художникът Цветан Кръстев асоциативно илюстрира изконното желание на твореца да надмогне условностите, пред които е поставен в чисто човешки план. Росен Тошев е фотореалист. Картините му са знаци за проблеми като демотивация и безперспективност, драматична липса на цел и задушаващо безвремие. Румен Жеков избира минимализма. Той се вглежда в себе си, „бяга“ от сивотата и угнетяващата хватка на всекидневието в полето на абстрактната образност. Тя е пестелива, но емоционално въздействаща. В селекцията на Сузана Карамфилова е представен преходът между абстрактно и фигуративно.
Проектът „Сюрреално или отвъд реалността“ се концентрира върху зададената от куратора Румена Калчева рамка – рецепцията на сюрреализма от петима български тварци – Деян Янев, Григор Велев, Симона Босилкова, Кирил Киров, Деян Петров. И петимата поставят в центъра на своите търсения човека. Григор Велев го разглежда в неговата нищожност, той поставя въпроса за смисъла на човешкия живот. Симона Босилкова се вдъхновява от прриродата, насочва се към метафорично наслагване на анималистични изображения върху човешката същност. За Кирил Киров човекът е изначално безпомощен, поставен отвъд реалността. Посланието на куратора е поднесено лаконично, личи, когато той има какво да каже и знае как да го направи.
Валентин Славеев обединява своята кураторска селекция под заглавието „Транскрипция в пространствата“. То носи в себе си априорно зададена свобода и отворена комуникация. Интерпретацията е основана на широк естетико-културен поглед. Според Славеев и избраното от него ключово послание, всеки автор първично маркира смислите на „своето“ пространство. Така, съобразно своите потребности, художникът дава дефиницията на своето произведение, като кодира границите му. Подборът на Славеев включва Станислав Памукчиев, Правдолюб Иванов, Алла Георгиева, Камен Старчев и Симеон Симеонов. Те оставят „отворено“ пространството на своите творби, за да може то да бъде пълноценно съпреживяно. Петимата автори работят по различен начин с пространството, но постигат еднакъв ефект – отворен диалог със зрителя. Зрител и художник се превръщат в две страни на едно пространство.
Елица Терзиева е куратор на „Макромикрон. Лимитирана безпределност“. В концепцията си тя изхожда от позицията „зад кадър“, не залага своеобразна рамка. Изборът ѝ като стратегия е ориентиран към предоставяне на пълна свобода и леко загатване на посоката. Друг е въпросът, че плъзгането по послание без обозрима конкретика носи риск от загуба на смисли при слабо мотивирана селекция от автори. Обединени са автори, които се стремят да привлекат вниманието ни към онова, което бихме подминали. Провокативно художниците поставят въпроса за стойността на незначителното и превръщането му в същностно. Те целят да подчертаят невидяното и да го изведат на преден план с нов смисъл. Веселин Начев и Гълъб Гълъбов третират проблема за отчуждеността. В миналото общоприетата представа за твореца се свързва с образа на самотника. Неприеман от обществото или в самоизолация, артистът има избор. В контекста на днешния ден творците поставят въпроса за принудителната изолация, за насилствената социална отчужденост и най-вече за отсъствието на избор. Стилияна Узунова, Цветелина Максимова и Велико Маринчевски встрани от трасирани пътища и действащи формули, разнищват тънката граница между фигуративното и абстрактното.
В проекта „Нюанси“ Боряна Вълчанова представя художници, които боравят с изразни средства, нетипични за живописта, и създават пана и обекти с екопослания. Проблемът за рециклирането и за трайността на материала е илюстриран от обектите на Анна Бояджиева и Росица Гецова. Творбите са актуални, иновативни и интригуващи. Следите от човешкото присъствие интерпретира Красимир Кръстев-Расим. Валентин Шинков залага на експеримента като средство за манипулация на изобразителното пространство. Георги Георгиев-Жорас се вдъхновява от отпадъчните материали и тяхното вторично съществуване като реалност.
Днес отпадат границите между видовете изкуства. Общуването на зрителя с творбата също се променя. Трансформира се и статутът на твореца. Изложбата „7х5х3“ очертава посоката на промените, настъпили за едно десетилетие.
