Джоан Грац е режисьорка, носителка на Оскар и много други отличия за анимационни късометражни филми и реклами. Тази година тя беше председател на журито на Световния фестивал на анимационния филм във Варна. Анна Тодорова и Мирослава Кънева се срещнаха с нея.
Филмите на Джоан Грац имат разнообразно съдържание: от живописни изображения на поезия, импровизирана абстрактност до анимирани социални документи. Тя разработва своя отличителна техника на анимиране, наречена „рисуване с глина“. Работейки директно под камера, слага цветни късчета глина, слива цветове и гравира тънки линии, за да създаде непрекъснат поток от изображения.
Във филма „Мона Лиза слиза по стълбите“, използвайки тази техника, тя пресъздава човешки лица, които се преобразяват, предавайки графичния стил и емоционалното съдържание на известни произведения на изкуството от ХХ век. С помощта на иновативна си техника Джоан Грац отвежда зрителя на забавно и цветно пътешествие през развитието на модерното изкуство. Започвайки с брилянтни пейзажи и натрапчиви автопортрети от импресионизма, „Мона Лиза слиза по стълбите“ се движи през кубизма и сюрреализма, а след това завършва с живи образи на съвременния попарт и хиперреализма. Участват близо 55 картини на 35 нейни любими художници. Направата на този филм е отнела близо десет години, но той се е превърнал в несравним шедьовър, който печели Оскар през 1992 г.
На фестивала на анимационния филм във Варна, където се връща след 34 години, Джоан Грац представи програма със свои творби, както и лекция за специфичната анимационна техника, която използва. Оказва се, че едва във Варна тя за пръв път е гледала целия проект „Пророкът“ по едноименната книга на Халил Джубран, в който е направила своя част. Един филм, различен като техника и създаден от 8 режисьори. Джоан Грац е създала четириминутната си анимация, без да е запозната с работата на своите колеги. Но тъкмо различните стилове правят филма толкова интересен.
Разкажете ни за вашия творчески път. Как след архитектурата и живописта решихте да се занимавате с анимационно кино?
Когато следвах архитектура, програмата беше много продължителна, исках да правя нещо различно, затова започнах да рисувам. Правех картини, които реших да снимам, и това се превърна в покадрово рисуване. В един момент осъзнах, че правя анимация, и това ми допадна много.
Използвате материали като глина, пластилин, както и графични изображения. Как избирате конкретната техника? Трудно ли се работи със смесване на техники?
В началото рисувах с маслени бои, после минах на акрилни, но те не се смесваха добре. Използвам различни форми на пластилин и глина, с които понякога работя във висок релеф. Смесвам пластилина с цвят, за да се получи желаният ефект. Случва се да отнемам или да добавям материал. Работя с една картина и предпочитам да снимам директно. Променям изображението само с помощта на пръстите си, размествам, снимам и това се повтаря до края на снимачния процес.
За филма „Мона Лиза слиза по стълбите“ получавате Оскар. Kак това повлия на работата ви?
Бях номинирана за Оскар още десет години преди този филм. Единственото, което се промени след награждаването, беше броят на предложенията за реклами. С мен се свърза голямо студио с поръчка за пълнометражен филм, но отказах, защото техниката ми на работа е по-бавна. Аз самата не бих искала да поемам такъв ангажимент, защото начинът, по който работя с определени материали, отнема много време.
„Пророкът“ по книгата на Халил Джубран е творение на група от режисьори (като Роджър Елърс и Салма Хайек). Как се работи в голям екип от хора?
Всички режисьори работехме по отделни части от филма. До крайния резултат никой от нас не беше запознат с работата на другите. В екипа беше Роджър Елърс, който отговаряше за обобщаващата рамка на анимацията, която е основната част. Като най-запознат с цялостната идея на проекта ни даде първоначални насоки. Всеки от нас работеше по предварително изготвения сториборд. Нямаше забележки по моята част, защото работя с техника, която не може да се преработи или да се върне назад.
Последният ви филм носи заглавието „Нощен тъкач“.
Създадох този филм много бързо, защото използвах вече съществуващи кадри и материали, които допълнително обработих и промених с помощта на компютър. Това беше един кратък експеримент за мен, който ми отне около три месеца.
Когато нямате идея за нов филм, с какво се занимавате ?
Сега е един от тези моменти и това, което направих, е да си купя нов диван. (Смее се.) Сменям си мебелите всеки път, когато нямам идеи за филм. В такива моменти се захващам с абстрактен филм… Тогава не се налага да мислиш за нещо конкретно.
Филмът „Пророкът“ завършва с фразата: „Работата е любов“. Вие „влюбена“ ли сте в това, което правите?
(Смее се.) Не знам какво да ви отговоря на този въпрос. Щастлива съм, когато приключа и мога да видя това, което съм създала. Процесът на работа е такъв, че не знаеш какво ще се получи накрая, какъв ще е финалният резултат. Най-голямата изненада е да видиш как монтираните кадри „оживяват“. За мен нямаше да е голямо удоволствие, ако се занимавах само с 2D графики.
За съжаление няма много места, където да се гледа късометражно анимационно кино. Как разпространявате вашите творби?
Никак и това е много жалко. Филмите ми са достъпни в iTunes, може би и в Amazon, но не успявам да печеля много от тях. Харесваше ми да работя по „Пророкът“, защото имаше конкретен бюджет и беше финансиран проект. Обичам да правя авторски късометражни филми, но не получавам приходи от тях и това е доста тъжно. През 90-те години, в началото на 2000 г., имаше много поръчки за реклами. Хората виждаха кратките ми филми и се свързваха с мен с предложение за нов проект, това беше начинът да печеля пари.
Имало ли е момент в който сте мислили да се откажете от анимационното кино?
О, не, не съм мислила да се откажа – спечелих доста пари от реклами и ги инвестирах в сгради. Направих също доста реклами за пържени картофки и с парите отворих зала за йога в една от сградите. Така хората, които консумират пържените картофки, могат да изгарят калории в нея (смее се).
През 1987 г. създавате собствено студио Gratzfilm и започвате работа като самостоятелен продуцент. Работите ли по нови проекти във вашето студио?
В момента работя по руски проект и съм завършила 7 секунди от него. Когато се върна, трябва да помисля за още нови проекти. Най-вероятно ще бъде друг абстрактен филм, защото нямам конкретни идеи.
Какво бихте посъветвали бъдещите аниматори?
Мисля, че да се занимаваш с анимационно кино, трябва да е въпрос на личен избор. Не мога да дам конкретен съвет, опира до мотивацията на всеки човек.
Какви са впечатленията ви от анимационния фестивал във Варна, 34 години по-късно?
Последно бях във Варна много, много отдавна, през 1981 г. Тогава фестивалът се проведе в спортна зала, която беше пълна с хиляди малки деца. Част от филмите бяха насочени или към по-възрастната аудитория, или бяха абстрактни и децата просто не ги харесваха. Ако филмчето беше за куче, което прави смешки, те се забавляваха. Сега публиката е по-малко, но за сметка на това е по-качествена.
