0
1056

За канибалите и други човешки неща

„Канибалите, Георг Табори, издателство Black Flamingo Publishing , 2013, превод от немски Владко Мурдаров.

kanibalite-georg-tabori1Наричат Георг Табори „последният космополит на театъра”. У нас той е слабо познат, въпреки че има издадени книги, а някои от пиесите му са били поставяни на българска сцена. Табори е унгарски евреин, роден в Будапеща, емигрира във Великобритания, по-късно се установява в Америка, дълго време работи във Виена, но сам казва, че няма родина и си чувства навсякъде у дома си. През 1999 г. се премества в Брехтовия Берлинер ансамбъл, където работи до смъртта си през 2007 г. Има написани около трийсетина пиеси, но първо минава през журналистиката – по време на Втората световна война е военен кореспондент на BBC, през 1942 г. изпраща за кратко материали и от България. Пише романи, по-късно се занимава с кино, превежда, а голяма част от пиесите си режисира сам. Истината е, че Табори е творец, който трудно се поддава на определения – той е драматург и режисьор, който не спира да работи до края на живота си и държи сам да поставя текстовете си, дори на преклонна възраст. Тази година ще станат 100 години от рождението му, но пиесите му са все така актуални – пълни с дързост, скандални, жестоки.

„И при най-добрите от нас в кръвта им има по един фюрер”, казва един от героите на Табори в пиесата „Канибалите”.

Георг Табори дебютира на театралната сцена сравнително късно – романите му минават незабелязани, но първият му голям успех идва точно с пиесата „Канибалите”, дала името и на този сборник. Премиерата й е през далечната 1968 г. в Американ Плейс Тиатър, Ню Йорк. Премиерата в Европа е на следващата година в театър „Шилер” в Берлин, под режисурата на автора.

Но дори днес „Канибалите” е суров текст, който оставя след себе си неприятното чувство, че си бръкнал в раната. В нея има насилие, страх и едновременно с това на места звучи поетично. В пиесата няколко души опъват трапеза и търсят основания да продължат да се чувстват хора, независимо че изяждат приятелите си и прекрачват всички граници на човешкото. Действието се развива в Аушвиц.

„Човек си купува малко въздух за дишане. Толкова (Показва.), малко живот. При дадените обстоятелства единственото морално е да продължаваш да дишаш. Това е въпрос на логика. Едната ръка мие другата. Има нещо елегантно във формулата: Да дишаш е равно на предателство”, казва друг от героите на Табори.

Посвещението на пиесата звучи така:

В памет на Корнелиус Табори,

загинал в Аушвиц,

човек, който просто яде.

Корнелиус Табори е бащата на Георг Табори, известен журналист, загинал в Аушвиц,.

В „На майка куражът” (името, разбира се, е намигане към Брехт) Табори използва за отправна точка една лична документална история – за арестуването на майка си и изпращането й в Аушвиц. Спасява я това, което мъжът й нарича „некомпетентността на добротата”. Историята прилича повече на абсурден разказ от Кафка – написана отстранено и с много ирония. Табори представя гледната точка на сина, който разказва историята като безпристрастен зрител и от време на време моли майка си: „Поправяй ме, когато кажа нещо грешно”.

„Пази се, съкровище, да погледнеш в очите врага си, може да стане така, че да престанеш да го мразиш и с това да предадеш мъртвите”, казва майката.

В сборника „Канибалите” са включени общо шест пиеси – „Канибалите”, „Демонстрацията”, чиято премиера е през 1971 г. в Академията на изкуствата в Берлин, под формата на сценично четене и под режисурата на автора; „Двайсет и петия час”, представена за първи път през 1977 г. в Холандия; „На майка куражът”, представена през 1979 г. в Мюнхен отново под режисурата на Табори; „Юбилей” с премиера в театъра на Бохум през 1983 г. и Mein Kampf, представена за първи път във Виена в Бургтеатър от автора си.

Mein Kampf всъщност е най-известният и най-играният текст на Табори – тук на сцената излиза младият Хитлер, който търси подслон в един приют за бездомници и все още страда, че няма талант за художник. И на фона на скитниците, които спорят за любовта и дали светът е справедлив, Хитлер зализва перчем и започва да чертае плановете си за завладяването на света.

Във всичките си текстове Табори смесва в едно абсурд и реалност, документално и фикция. Работи с иронията и черния хумор, което не му пречи да бъде в същото време дори лиричен. За него казват, че е един от емблематичните автори на XXI век – макар да е съвременник на Теодор Адорно, Томас Ман и Бертолт Брехт, да е работил с Алфред Хичкок и Елиа Казан, да е приятел с Мерлин Монро и Чарли Чаплин. Но пък текстовете му са толкова актуални, сякаш са писани за днешния ден.

Добрият превод и подборът са на Владко Мурдаров. Заедно с „Канибалите” излиза и още един сборник с шест пиеси на Табори – „Пийпшоу”, така че можем да наваксаме поне с най-важните текстове на големия драматург. Увеличават се и шансовете да ги видим поставени на сцена. Макар че точно тези пиеси са и отлично четиво.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияМистични кръгове
Следваща статияВечерна проверка