И в края на краищата, какво се оказа? Че и нашето време е изкушено… или не, по-скоро, че е съблазнено от мисълта за края. Да си го кажем направо-настоящето ни е прелъстено от съзнанието, че е преломно и че стои в края на една ера. А защо не и в края на дните. Какво имам придвид ли? Ами, замислете се. Може и да не приемате насеризно приказките за календара на маите и предсказанията за свършека на света в края на годината, която си отива, но все пак ще признаете, че дори и най-заклетите скептици очакват с нетърпение 21.12. 2012. Ако не за друго, то за да стане ясно веднъж завинаги, че са били прави. И за да могат поради това да възтържествуват над лековерните глупаци, подвели се от лъжепророчества и евтини предсказания.
Като се замислиш, от друга страна, всичко си е в реда на нещата. Не сме много по-различни от предците си. Та нали не за пръв път в историята на човешката цивилизация се очаква краят. А мисълта, че с теб ще се свършат нещата те кара да настръхваш, но ти дава и усещането за особеност и уникалност.
И все пак, съвремието ни наистина е свръхчувствително към идеята за това, че е водораздел. Не случайно отвсякъде ни заливат звуците на така наречения „Ню ейдж”. Та, мисълта ми е, че нашето време се вслушва с нарцистичен трепет в прогнозите за специалното място, което заема в историята, и затова е склонно да разпознава къде ли не знаците и симптомите на едно голямо нова начало.
На фона на казаното до момента не бива да ни се струва странно повдигането на въпроса за евентуалния скорошен край на книгата в класическия й вид. Да, развитието на електронните технологии от последните няколко години потвърждава недвусмислено основателността на тези очаквания. Различните типове електронни устройства, създадени с цел улесняването на четенето на обемни текстове, стават все по-съвършени и съответно все по-желани. Ще измести ли електронното четене книгата в традиционната й форма? Всъщност, по-правилно ще е направо да се запитаме, ще изчезне ли постепенно книгата като книга. Представям си как четете тези редове и вече си казвате:„Добре, ето сега ще разберем що за птица е авторът на тази статия”. Защото отговорът, който ще дам, ще ме нареди или сред прагматиците, или в числото на романтиците и носталгиците.
Да видим какви са неоспоримите предимства (от практическа гледна точка!) на съвременните технологии. Най-напред опираме до количеството информация, която можеш да побереш в джоба си. Няма две мнения-новите технологии ти предоставят прекрасната и само бленувана по-рано възможност да разкарваш със себе си наляво-надясно десетки и дори стотици книги, складирани в една малка и при това елегантна вещ. Кой може да отрече ползата от това облекчение? Докато подготвях статията, направих нещо като анкета. Разговарях с неколцина приятели-ерудити, за които книгата винаги е била също толкова важна, колкото и хлябът. Питам ги защо ползват електронни четци и отговорът е почти един и същ-ами, защото е адски удобно и защото носиш със себе си цяла библиотека. Да, несъмнено разнообразните устройства от този род са предназначени преди всичко за най-активните в четеното, в това число и за учените – хората, чието професионално всекидневие е пряко зависимо от книгите.
На второ място идват икономиите и екологията. Разбира се, не съм наивен-и производството на електронна техника не е безобидно от екологична гледна точка, но едва ли има някой, който все още да не е наясно, че книгопечатането, от една страна, и усилията за спасяване на постоянно намаляващите в световен мащаб горски площи, от друга, са в конфликт. Да, знам, че все повече се печата на рециклирана хартия и че в най-развитите индустриални държави съществуват съответните нормативни разпоредби. Само че така проблемът не може да бъде решен изцяло. Не е възможно да рециклираш една и съща хартия до безкрай, съгласете се. Рано или късно си принуден да хванеш брадвата отново…
Стигаме и до третото основно преимущество на портативната лична библиотека, предлагана от високите технологии. Като всички останали физически същности и книгите притежават протяжност и съответно заемат пространство. А то в наши дни става все по-малко и все по-ценно. В един момент се виждаш принуден да признаеш, че няма място за повече книги в дома ти. Независимо от това колко силно си привързан към присъствието им. Знаете за какво говоря.
От казаното до момента излиза, че бъдещето със сигурност и по необходимост принадлежи на машините и на „новото четене”-книгата в нейната предметна, вещна самостоятелност и самобитност като че ли е обречена да отстъпи и в крайна сметка да изчезне… Сега обаче вие най-вероятно сте учудени и леко разочаровани.”Ясно, и този не е от романтиците и носталгиците”, си казвате. Мисля си, че не очаквахте текстът ми да се развие по начина, по който го направи. Предполагахте, струва ми се, че рано или късно ще се стигне до обрат в аргументацията, до защита на книжното тяло, до опит за апология, нали? Къде останаха неповторимият мирис на мастилото, на стареещата хартия, мекият досег с естествения материал? И бръчките по кориците, които с годините сякаш се превръщат в карта на собствените ни лица. Всичко това е така, наистина, но защо предусещахте, че ще стигна и до него? Защото, дори и да не сте се замисляли серизно, най-малкото интуитивно схващате, че заникът на книгата в нейния традиционен вид увеличава стойността й. Нещо като обратна прогресия. Фактът, че ерата на необратимо пожълтяващите с времето страници си отива ги превръща не просто в антикварна ценност, а в социален маркер. Нека поясним. Електронните устройства, съобразени с потребностите на активно четящите, все още са новост и са сравнително скъпи. Поради което и са част от лайфстайла на „напредничавия”, ориентиран към просперитет, активен и „актуален” потребител. И са аксесоар. Само че много скоро и тази техника ще започне да поевтинява-в прекия, а заедно с това и в преносния смисъл. Спомнете си, че същото се получи и с домашните компютри, после с мобилните телефони, с лаптопите и т.н. С утвърждаването си като елемент на масовата култура портативните персонални библиотеки ще започнат да извикват спрямо себе си неизбежното аристократично отчуждение. Дойде ли моментът, в който твоят лукс започне да става достъпен и за другите, той потъмнява. Всички сме подвластни на тази суета, нали? Лайфстайл, какво да се прави. Верни ще останат само прагматиците, може би. Къде ще му излезе краят, ще изживее ли в резултат на това книгата своя ренесанс и под каква форма ще продължи да съществува? Един Бог знае.
А, за малко щях да пропусна нещо. Аз нямам електронен четец. И не знам дали скоро ще си купя. Но не защото съм романтик – просто съм плах и страхлив човек-страх ме от бъдещето и от онова, което ни очаква…
