В началото на забележителната си книга Георги Дюлгеров предупреждава, че това „моите“ в заглавието „Биография на моите филми“ е израз на неувереност в собствената му памет, а не израз на действително притежаване. И в близо четиристотин и десетте страници той разказва за филмите чрез 70 самостоятелни глави за хора от екипите и чрез още поне 50 споменати в текста. От камерни техници, реквизитори, монтажистки, асистенти, организатори, статисти през Рангел Вълчанов, Лариса Шепитко, Кшищоф Зануси, Григор Вачков, Кристин Бартлет, та чак до главните съмишленици и съавтори – Радослав Спасов и Руси Чанев. А сред другите – от Игор Таланкин и Николай Хайтов чак до Нешка Робева и самия Тодор Живков, трудно възпрян, но възпрян все пак, преди години да забрани „Мера според мера“.
Филмите се замислят от един или двама, но се правят от много повече различни личности. Естествено е биографиите им да съдържат и образите, характерите, съмненията, радостите, мъките, а и лудостта на тези хора.
Умението и чарът на Георги Дюлгеров да разказва описват и осмислят, заедно с 12-те създадени филма и два особено скъпи, но неосъществени проекта, също и важни събития и етапи в историята на българското кино през последните десетилетия на ХХ век. Случва се по начин, който превръща книгата в непознато и единствено събитие и в живота на киното ни, и в родното книгоиздаване. Приносът на автора е в безпределната му откровеност, защото той естествено не би могъл да го стори по друг начин, но и защото животът ни не прелива от лица с подобни желания. Дебелата книга е посветена на внуците на Георги Дюлгеров, малките момченца Деян и Асен, а не един път в текста той директно се обръща към тях като бъдещи читатели, за да обясни това-онова от живота и изкуството по времето на социализма, което те не биха разбрали. Тези пояснения с пълна сила са насочени и към сегашните студенти на професора, които трудно си представят как се е правело добро кино в онова време, пък и какво е било то самото.
Раждането на филм Дюлгеров описва без патос и лирика. Процесът – от пишещата машина, през сформирането на екип, до снимките през деня и предхождащите ги безсънни нощи, от видимите и трудно признавани колебания, през радостните, но и усложнени отношения с актьори до мъчителното творчество на монтажа, от потъването във физиката и химията на лабораториите до музиката… И най-накрая – аплодисментите или ругателствата, любовта в очите на благодарен зрител и злобното ожесточение на колега или студен поглед на властващ сановник – всичко това го има в редовете на Георги Дюлгеров. А и между тях.
Новост в българското книгоиздаване е обогатяването на текста с грижливо подбрани от автора режисьор кратки сцени от разказаните филми. Чрез публикувани на страниците QR кодове читателят, притежател на смартфон или таблет, може да ги сканира, да получи линк и да види откъса. Необходимо е, разбира се, преди това изтегляне на съответното безплатно приложение.
Благодарение на София Филм Фест представянето на книгата щастливо съвпадна с премиерното показване на реставрираните и дигитализирани три части на „Мера според мера“. В последните дни на 24-ия фестивал в Дома на киното видях нова визия, чух нов звук на любимия филм и те ме накараха да забравя завинаги някогашните мърляви прожекции в кино „Левски“ и срамно лошото качество на излъчванията по БНТ. Специалистите от „Доли медия студио“ са постигнали чудо с качествените машини, в които са инвестирали, и с високия си професионализъм и търпение. На специализиран семинар „Доли медия студио“ запознаха с всички етапи на извършената огромна работа – от сканирането в 4К резолюция, сканирането на тон негатива, търпеливата подготовка за реставрация, премахването на драскотини и петна от изображението и основните процеси при реставрацията на звука.
Крайната ни цел, казват от студиото, е създаване на еталонно дигитално копие, запазващо оригиналната картина и оригиналните гласове на актьорите. За това има специални директиви на ЕС, има и специални пари в Брюксел. Е, някой трябва да ги прочете и поиска…
Едно свръхблагородно усилие, което заслужава целенасочена държавна подкрепа. Но на семинара в Дома на киното май не бяха дошли всички поканени институции. Но аз си позволявам нескромно да оценя новата версия на „Мера според мера“, заедно с новата книга „Биография на моите филми“ като историческо събитие.
