Начало Идеи За колаборационизма и сътрудничеството
Идеи

За колаборационизма и сътрудничеството

Евгений Добренко
05.03.2022
2227
Паоло Нори

Между тези близки думи лежи цяла бездна. И смятам, че е изключително важно да говорим за това днес.

През последните два дни бях въвлечен в напълно скандална ситуация. Към мен се обърнаха от редакцията на италиански вестник с молба да коментирам отмяната на курс за Достоевски, воден от известния италиански писател и преводач Паоло Нори – тъй като при сегашните условия темата на курса била твърде „controversial“. Дивашка ситуация. Но добре илюстрира сегашната атмосфера. Отвращението, което целият свят днес изпитва към Русия, е толкова силно, че под въздействието на емоцията всеки иска да „отмени“ нещо. А в академичната среда, където културата на отмяната е узрявала години наред, изкушението да се намери нещо „controversial“ е още по-голямо. Обясних на читателите, че сме се озовали там, където се намираме, в резултат на пропуски, които са следствие от престъпната некомпетентност, безхаберие и наивност на западните политици, които не разбират нищо от случващото се в Русия и затова за днешния свят е толкова важно да се разберат руският манталитет и съзнание. Прозорецът към тях се отваря от културата и литературата. Обясних, че е необходимо да се прави разлика между Гергиев, Мацуев или Нетребко, които са на хранилка на режима на Путин, от Достоевски и Толстой, тъй като великата култура стои над моментната политика. Та и самите тези творци принадлежат не само на Русия, но са част от световното културно наследство. Написах, че не трябва да допускаме важни теми да се вулгаризират, като стигаме до истерия, че с такива глупави „отменяния“ ние само се включваме в играта на путинските негодници с техния рефрен за световната „русофобия“.

Междувременно академичната атмосфера е такава, че ни предстои дълга и упорита борба срещу онези, които настояват за пълен бойкот на Русия. Не съм политолог и не правя политически прогнози, но смятам, че режимът е влязъл в терминален (белоруски) стадий. Това не означава, че краят му ще настъпи утре. Но да живееш в хоспис е тежко изпитание. А на нашите колеги, работещи в Русия, не е оставен избор. Те на практика се оказаха заложници. Моята позиция е изключително проста. Русия няма къде да отиде, но европейското ѝ бъдеще до голяма степен зависи от приемствеността и запазването на либералната интелигенция, към която принадлежат повечето наши колеги. Нямаме право да ги оставяме без подкрепа и да подкрепяме пълния бойкот. Аз защитавам тази позиция. Това не е само въпрос на бъдещето на Русия, но и на самоуважение, солидарност, морална отговорност и професионална почтеност. Друго нещо са държавните институции, както и онези личности, които правят своя избор в полза на активната подкрепа на режима (а, както знаем, те не са малко). За тях няма защо да се тревожим. Подкрепям сътрудничеството, не колаборационизма. При това не е нужно да измисляме нещо ново. Наличен е голям по обем и успешен опит от взаимодействието между Запада и Русия от епохата на Студената война. Така че, както обичат да казват в Русия, можем да го повторим.

Превод от руски Йордан Ефтимов

Евгений Добренко е руски литературен историк, най-авторитетният изследовател на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Професор в университета „Ка Фоскари“ във Венеция. Най-прочутите му книги са „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007), „Музеят на революцията“ (2008) и „Късният сталинизъм“ (2020). През декември 2013 г. изнася академична лекция в Нов български университет в София и гостува в предаването „Панорама“ на БНТ. Текстът е публикуван като пост в неговия личен Фейсбук профил на 2 март 2022 г.: https://www.facebook.com/evgeny.dobrenko/posts/10220892028430638

Евгений Добренко
05.03.2022

Свързани статии