Празниците и първите дни на новата година отминаха под знака на еврото – дали имаме достатъчно банкноти и монети, какво е първото нещо, което ще платим с евро, получили ли сме първите хонорари в евро, първите фалшиви или надраскани с глупави надписи евро банкноти. Ставаше ми мъчно от репортажите по обезлюдени селца, където възрастните хора се притесняваха, че никога не са виждали евро. Ставаше ми мъчно и от думите на президента ни, който дори в новогодишната нощ отправи поздравлението си, без да се усмихне и да каже нещо различно от обичайната злост. Ставаше ми мъчно от апокалиптичните прокоби за краха на Европа. Както и от кремълските геополитически опорки, гарнирани с копейки и плоскоземие.
Но еврото пристигна. С лика на светите Иван Рилски и Паисий Хилендарски. С надписа, който всички ние знаем, макар и да не сме виждали: „Боже, пази България!“. Като че ли за първи път след деветосептемврийския преврат държавата ни се обръща към Бога така директно. Все едно отправяме тази молитва към Бога всеки път, когато стиснем монетата в дланта си.
Гледах лъскавите монети, които ми бяха върнати в единствения магазин в едно селце. Мислех си – съвсем скоро това българско евро ще се разпръсне из цяла Европа, ще стигне до Атлантическия океан, ще влезе в джобовете на германци, французи, испанци. Най-напред това ще започне от Гърция, когато по Великден и по Гергьовден десетки хиляди българи ще поемат към южната ни съседка за празниците и ще оставят там българското евро, там то ще се смеси с монетите на всички европейски държави, всичко това ще става неусетно, плавно, без натиск, възрастните хора в отдалечените селца ще свикнат с новите пари, ще видят, че с тях пенсиите им нито са намалели, нито са се увеличили, ще видят, че България не е изгубила суверенитета си, а само е станала малко по-европейска. Кухите заклинания на съскащите политици ще останат в миналото.
Скоро ще започнем лично да усещаме, че с еврото падат още едни граници. Така, както стана в предходните години, когато се присъединихме към Европейския съюз, когато влязохме в Шенгенската зона и вече пътуваме в цяла Европа само с лична карта, която дори не се проверява при преминаване на границите. Практически няма граници.
Ние, които сме живели по-дълго, помним, че имаше години, в които до Мелник, Петрич и всички селища по южната граница на собствената ни страна не можеше да се отиде с обикновен граждански паспорт, а беше необходимо специално разрешително – тъй нареченият „открит лист“. От всички държави, с които граничим, само до Румъния можеше да се пътува сравнително свободно. Южната ни граница беше минирана с противопехотни мини, за да се предотвратят бягствата на „изменници на Родината“. За посещение на западноевропейска страна се минаваше през свръхстроги проверки, след които това се разрешаваше само на най-благонадеждните, но никога на цели семейства. Не можеше да се притежават долари и каквато и да било чужда валута. През границата не можеше да се внася литература или грамофонни плочи. Те можеха да преминат само ако са умело скрити, както днес се пренасят наркотици. Не можеше да се гледат чужди телевизии, освен руската в петък вечер. Специални заглушители правеха слушането на западни радиостанции почти невъзможно. Бяхме оградени всячески и отвред.
Днес дори без показване на личната карта може да се отиде до всяка точка на континента. Сега и тези монети с ликовете на българските светци, които разглеждах на дланта си в първоянуарската утрин, ще стигнат до най-различни хора, в най-отдалечените селца по нашия континент. А ние ще купуваме българско сирене от кварталния магазин с гръцки, италиански и португалски евромонети, на които са изобразени техни национални символи. Впрочем по подобен начин след XVII век по нашите земи е дошъл „Лъвският талер“ (Leeuwendaalder) – голяма сребърна нидерландска монета, на която е изобразен гордо изправен лъв, който по-късно ние сме припознали като български и сме кръстили на него нашия лев.
Хората са създавали граници, ограждали са ги с бодлива тел, воювали са, за да завземат земя, проливали са кръвта си и са се избивали безпощадно. Така е било векове наред. Сега, за първи път в цялата история, европейските народи нямат граници, имат общ химн и единна валута. Това е огромна крачка към разбирателство и превръщане в реалност на думите на химна: „Във прегръдка, милиони, край сложете на вражди!“. Единната валута не ни прави една нация, а сближава отделните нации. След двете унищожителни световни войни европейските народи показват, че могат да живеят братски. Единната европейска валута е един от най-важните знаци за това.
В прекрасния филм „Крадецът на праскови“ Въло Радев е дописал един епизод към повестта на Емилиян Станев – кратката сцена с копчетата. Сръбският офицер Иво Обренович и Лиза са от две страни, които воюват една срещу друга, но между тях пламва любов. След първата им целувка Лиза разглежда копчетата на войнишката куртка на Иво: „Английско, сръбско, румънско. А този орел какъв е? Аустрийско. Защо си зашил австрийско копче? Копчетата не воюват помежду си.“
Сетих се за тази удивителна сцена, когато видях евромонетите на различни страни върху дланта си – българска, гръцка, френска. Монетите не воюват помежду си. Всяка от тях има еднаква стойност във всяка от страните. С българската може да си купиш хляб във Франция и с френската в България. И монетите, както и копчетата, могат да ни научат да не воюваме помежду си. Край да сложим на вражди.
