Начало Идеи Гледна точка За котките
Гледна точка

За котките

Деян Енев
25.03.2015
1637

DEnev

Тони Николов ми каза:

– Защо не напишеш нещо за котките?

Аз съм изпълнителен човек. Думата на моя главен редактор е закон за мен. И затова ето един текст за котките. В текста аз съм се скрил в образа на бащата, който лежи на дивана.

Дъщерята се прибра превъзбудена, с настроение. Постановката била много хубава. После се видяла с двете Цветита, седнали някъде, хапнали, бърборили. Дошъл и Пафи, гаджето на едната.

Бащата лежеше на дивана със затворени очи, слушаше разказа й, беше му приятно това нейно речитативно говорене, сменящо рязко посоките, но с удивително свежи езикови находки, с много верни характеристики.

Появи се и Зара, скочи до него на дивана, започна да се ближе. Котките много обичат да са в компания, бащата знаеше това открай време…

В този момент дъщерята почти изпищя:

– Ама забравих да ви кажа. Цветито, Джувинова, си беше забравила джиесема и нали живее близо до театъра, след постановката се качихме за малко до тях да го вземем. Те са си взели котка, досега нямаха, някаква дългокосместа, породиста, гледа важно. Чисто бяла, само на главата й има две черни петна с формата на квадратчета. Като шахматна дъска. Толкова е смешна. Уж важна, ама аз я гушнах за малко и веднага започна да мърка. Когато човек обича котките, как и те разбират това.

Изведнъж Зара скочи от дивана на пода, отиде до вазата в ъгъла, пълна до половината с вода, в която беше натопен един голям жълт слънчоглед и небрежно започна да го дъвче. И както дърпаше със зъби стъблото, вазата се катурна, падна на паркета и цялата вода се изля. Зара не се смути особено много. Все пак, за всеки случай, се скри под масата. Когато направеше беля, за всеки случай се скриваше. Майката грабна кофата и ракетата с парцала да попие и забърше веднага водата, дъщерята, след като се скара галено на Зара, отиде да се преоблече, а бащата продължаваше да лежи на дивана, изведнъж осенен от невероятна догадка.

Котката просто разбираше езика им. Беше чула разказа за чуждата котка, беше го изслушала с омерзение и реши да ги накаже.

Това беше. Нямаше какво друго да е.

Той отвори очи и потърси погледа на Зара под масата. И тя го гледаше. Гледаха се като двама съзаклятници, обвързани със страшна тайна.

Деян Енев
25.03.2015

Свързани статии

Още от автора