
„Спирала”, първа самостоятелна изложба на Евгени Батоев, живопис, в галерия „Юзина”, София, до 10 юни.
Когато става дума за живопис, създадена в София през 2015 г., представена в София през 2015 г., абстрактна, формирана по неясна логика, неадекватна на местните методи, неадекватна на всеобщия местен вкус и без поддръжката на голяма творческа биография – очакванията и преценките могат много да варират. Защото не е проучено и не се знае доколко софийската публика е подготвена да гледа, без да се държи здраво за здравия смисъл, здравата форма, безопасната тематика или поне разбираемото художествено поведение.
В работите на Евгени Батоев (в изложбата му „Спирала”, галерия „Юзина” в София) няма много неща, които да можеш да опишеш лесно. Но можеш например да регистрираш употребата на луксозни бои. Не написах „луксозни” в буквалния смисъл, а защото ми се струва, че в работата с цветовете в случая има елемент на разхищение, като че ли съществуват безкрайни възможности за избиране и конфигурации на видове бои. Можеш да регистрираш и подмяната на платната с платове – материи с различна плътност, различни на пипане и като употреба. Също и начина, по който участва литературата – не като цитати и не като коментари. Връзката с литературата, за която разбираме от заглавията на работите и текста на Мария Василева към изложбата, е свидетелство за определена интелектуална нагласа. Не че широката култура и интереси са рядко срещани при художниците, но изглежда, че в представата на Евгени Батоев въобще не съществува такова положение другите изкуства да бъдат изключени или разграничени от работата с живописта.

Всички тези неща са направени нарочно и грешката в казаното дотук е, че работите били формирани по неясна логика. Защото логиката е във взимането на решения. Не само какви да бъдат боята, платната, форматите и по какъв начин да се рисува. Но също решението да се демонстрират ли знания и опит, или да се прикриват, да се компенсират ли липси, или невъзмутимо да се изнасят. Да взаимодействат ли произведенията със заобикалящото ги физическо пространство, или с особеностите на заобикалящата ги интелектуална среда, или да са „странно отстранени”. Общият резултат от много такива решения формира произведенията.
Едно просто решение, като това в кой град или държава да бъде изложбата, има отношение не пряко към нея, но към нейния живот сред хората. Това е само една от причините да смятам, че в живописта понякога има елемент на пърформанс. Понякога тя не изобразява, а демонстрира собствено мнение с тези разпознаваеми като „жестове” решения. Можеш да критикуваш нещо от света или живота, като пресъздадеш мнение чрез форма или разказ, но можеш да направиш това и по друг начин – например да действаш без намерението непременно да отговориш на някакви очаквания – на публиката, на гилдията, на историята, на академията (все едно коя академия, колеж или гимназия). По същия начин можеш нарочно да вървиш срещу течението, можеш дори да се опиташ да моделираш публиката, ако си достатъчно добре подготвен за това.