0
2971

За мъдростта, шегата и мярката

Любен Зидаров, „Добре че умря Джузепе“

Любен Зидаров илюстрира „Добре че умря Джузепе“ от Антон Стайков, изложбата е в софийската Арт алея.

Още в зората на творческия си път Любен Зидаров си има почерк и не случайно е явление в българското изкуство, независимо дали става дума за картини, или за илюстрации. През превратностите на десетилетията той изгради стил, който се превърна в непогрешим показател за индивидуалност извън рамките на вида и жанра. Илюстрациите му винаги носят частица от натюрела на своя създател – в осмислената динамика, тънката шеговита нотка, повишената изразителност, лапидарната цветност. Той всичко прави с лекота, сякаш на шега.

За да се захване с нещо, Зидаров трябва да го хареса. Това се долавя и в експозицията в галерия Арт алея, където всяка илюстрация е създадена на един дъх. Любен Зидаров сътворява забележителни илюстрации към „Добре че умря Джузепе“ от Антон Стайков (изд. „Жанет 45“), книга за парадоксите на всекидневието, разказани в уж невероятни, но и актуални истории. Художникът е запленен от живите, увлекателно пресъздадени истории. Лекото, духовито и забавно слово на Антон Стайков импонира напълно на нагласата на Любен Зидаров. И така се подреждат образи, случки, диалози… В експозицията художникът споделя преживяното при контакта с текста на Антон Стайков. Тази комуникация е гладка, синхронна. Любен Зидаров подхожда изключително балансирано в диалога си с текста – той е просто шеговит, без да е злонамерен, достоверен, без да бъде лицемерен, откровен, без да бъде преднамерен. Такава е и експозицията. Тя е изградена от моливни рисунки с няколко колоритни акцента – „Китаристът“ и корицата. Не случайно Зидаров избира молива – тушът му се струва прекалено строг, суров, сковаващ. Моливът дава мекота, топлота, свобода и „всекидневна“ небрежност.

Любен Зидаров се концентрира върху разноликото присъствие в един столичен квартал. Ескизна откровеност и непосредствена динамика са вплетени в разнородните образи на дами, бивши военни, музиканти, съседи, кучета, котки, а китарата като музикален инструмент е претворена с лекота и в контекста на пъстрото присъствие на типажа. Изображението привлича и дори не се сещаш да търсиш думи. Образите са така типизирани, че художникът неусетно помага да се потопиш в сюжетното действие, без да си чел книгата.

Малко за самото издание: книгата за съжаление е отпечатана без експресивната корица от Любен Зидаров. Това прави облика ѝ безлично тривиален. Но само, докато я отвориш. Тогава първоначалното недоразумение отстъпва пред брилянтния текст и деликатните линеарно конструктивни изразителни илюстрации. Ситуирането им на страниците е напълно естествено. Те сякаш „изскачат“ от текста, а моливът като материал прави присъствието им още по-синтезирано. Те „произтичат“ от текста, визуално допълват повествованието. Костюмите и обстановката безпогрешно отразяват събитията, в които художникът и писателят ни пренасят. Любен Зидаров „влиза“ в произведението, което илюстрира, улавя климата и мащаба на повествованието, затворените в него послания и се превръща в мъдър тълкувател. Той освобождава илюстрацията от прякото възпроизвеждане, подчертава характерното, акцентира на онова, което ще се запечата в съзнанието на зрителя/читателя. Ролята на неговите илюстрации не се свежда до онагледяване на моменти от авторовия разказ, нито до повърхностно украшателство. За него всяка илюстрация представлява изживяване на произведението.

Къде е тайната на успеха на Любен Зидаров? Ключът можем да открием в неговата дълголетна мъдрост, в пиетета към шегата и удивителното му усещане за мярка. Художникът работи уверено, бързо и без да поправя. Маниерът му на рисуване носи свежест и спонтанност. Той ангажира зрителя/читателя с нестандартно построената композиция, находчивите пространствени решения, пестеливия и лаконичен подход. Решава целия спектър от пластични проблеми и стига до желания резултат – да ни разсмее, като неусетно ни подкани към размисъл. С детска искреност той се радва на сътвореното и винаги съумява да бъде себе си: витален, усмихнат, отмерено-шеговит.

Едно необходимо уточнение: настоящата експозиция в галерия Арт алея продължава до 20 май 2017 г. Тя обаче има атрактивно продължение – от 23 май до 27 май там Любен Зидаров ще представи и най-новите си илюстрации към „Пчелица“ от Анатол Франс, изд. „Лист“. Представянето на книгата ще бъде на 23 май и публиката отново ще има възможност да се срещне с художника!