Директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев пред Портал Култура: за нуждата от стратегическо мислене за книгата, за култивирането на литературен вкус и удоволствие от четенето.
Книгата влезе в НДК, който дълго време беше по-скоро монумент на миналото. Да поговорим за мястото на книгата в НДК.
Светлозар Желев: За съжаление, през последните 30 години книгата намираше място в НДК единствено под наем, при представяния. Въпреки че е дом на панаирите на книгата, НДК не беше място, което се свързва с книгите. Слава Богу, откакто НДК има ново ръководство, в последната една година, беше създаден Националният център за книгата. Нещо, толкова важно за всяка национална литература. Аз самият не можах да осмисля закриването на стария Национален център за книгата към Министерство на културата.
Концепцията е НДК да бъде не само място, където се случва култура, а и място, което да генерира, да продуцира култура, да я подпомага и още повече да върне книгата като част от културата. Както знаете, наред със закриването на Националния център за книгата към МК беше премахнат и ресорният зам. министър, а дирекцията „Книги и библиотечно дело“ се превърна в част от макродирекция. Сега, благодарение на НДК, книгата отново е част от културата. Тя е в самата основа на всяка култура. Защото ако музиката и изобразителното изкуство са универсални изкуства, разбираеми на всички езици, словото и текстът са това, което различава една национална култура от друга. И неглижирането на книгата през всички тези години беше ужасно. Преди 9 месеца книгата успя да се върне в говоренето, беше създадено, както аз го наричам, виртуалното измерение на Националния център на книгата – двете програми: „Българска книга“ (помощ за българските издателства в издаването на класически и съвременни автори) и „Преводи“, програма за преводи на българска литература в чужбина. И се радвам, че близо 20 проекта бяха одобрени за последните 6 месеца. Голяма част от българските вече излязоха, чакаме до края на годината две от преводните ни заглавия.
Кои заглавия?
„Хайка за вълци” от Ивайло Петров ще излезе в американското издателство Archipelago Books в прекрасния превод на Анджела Родел. Аз лично много радвам, че „Дилетантът” на Чавдар Мутафов ще излезе във Франция, в едно много сериозно издателство. Също така „Захвърлен в природата” на Милен Русков ще излезе в Унгария, „18 процента сиво” на Захари Карабашлиев и „Стъклената река” на Емил Андреев – в Хърватия. В Италия ще излезе „Ботуша в българската литературна традиция” на Дария Карапеткова, едно чудесно изследване за литературните връзки между италианската и българската литература – такъв тип книги са мост между литературите. „Сбогом, Брюксел” на Леа Коен ще излезе в Испания, в издателство Libros del asteroide.
Често казвам, че Националният център за книгата няма за цел да замести държавата в отговорността й към националната литература, особено към превода й. Тези неща без институционална подкрепа не се случват, показват го страни като Франция, като Норвегия и Швеция, Испания и Италия, чиито национални центрове работят изключително активно за подкрепата и износа на литературата. В никакъв случай не искаме да отнемем функциите и отговорността на държавата. Много се радвам, че работим с колегите от фонд „Култура“, те подпомогнаха два от нашите проекта – единият е каталогът „Съвременни български писатели“ с над 50 известни имена.
Как направихте избора на имената?
Всеки член на Експертния съвет към Националния център за книгата направи своите предложения, засякохме предложенията на петимата (Амелия Личева, Александър Кръстев, Дарин Тенев, Георги Иванов и Силва Папазян – б.р.) и се оформи този каталог. В него са и 12 имена на български писатели дебютанти. Самата структура на представяне – с кратка биография, синопсис на последната или най-важната книга и 3-5 страници текст, преведен на английски, превръща този каталог в нещо наистина изключително. Основната заслуга за превода е на Анджела Родел, която е и редактор на всички текстове. Тук специално искам да благодаря на фондация „Елизабет Костова“ и на сайта contemporarybulgarianwriters.com, които ни помогнаха много с част от биографиите на авторите, с тях работим изключително добре. Фонд „Култура“, както отбелязах, подпомогна с 4 000 лв. този каталог. Първото му представяне е на Панаира на книгата във Франкфурт заедно с представянето на трите програми в България за подкрепа за преводи: на Националния център за книгата, на фонд „Култура“ и Столичната община, за да покажем на чуждите издатели какво е състоянието на българската литература, а от друга страна, да покажем желанието на институциите в България да застанат зад авторите. Нещо, което според чуждите издатели не се случваше през годините.
А кога каталогът ще е достъпен в интернет?
Когато бъде пуснат новият сайт на Двореца на културата. Националният център за книгата и Литературният клуб „Перото“ ще имат собствена страница. Надявам се това да се случи съвсем скоро. Ние ще продължим да обогатяваме каталога, ще го преведем и на други езици, за нас това е изключително важно. За мен е много важно да направим и каталог на преводачите от български.
Които са малобройни, за съжаление.
За огромно съжаление. По този повод на 7 и 8 ноември 2015 г. организираме международна конференция „Книгата и държавата“, на която сме поканили петима от най-изявените българисти. За съжаление, Мари Врина няма да може да присъства, защото е ангажирана, но ще бъдат проф. Джузепе Дел’Агата от Италия, Хуан Антонио Берниер от Испания, Давид Бернщайн от Чехия, Александър Зицман от Австрия, Катарина Седлакова от Словакия, естествено, Анжела Родел, която живее в България, надявам се, Мария Ширяева, която е един от най-големите ни преводачи на руски. Ще има представители на всички заинтересовани страни – съюзите на преводачите, писателите, академичната общност, на Министерството на културата, фонд „Култура“, Министерството на образованието. Поканили сме специално представители на френското министерство на културата и на френския център за книгата, за да покажем как държавата с един от петте най-големи езици в света инвестира в подкрепата на националната литература. Ще има представители на Федерацията на европейските издатели, които ще ни запознаят с най-добрите практики на европейско ниво за подпомагане на националните литератури. Надявам се след тази конференция да излезем с един общ документ – стратегия или програма какво трябва да бъде направено за българската литература и всички да застанем зад тази програма. Имаме огромна нужда от стратегическо мислене и от разбиране на важността и стъпките, които трябва да бъдат направени. Защото, както често казвам, финансовите възможности на НДК са изключително ограничени, в крайна сметка той е търговско дружество и всички неща, които правим, стават според възможностите, които имаме. Надявам се да обединим усилията, за да излезе българската литература извън границите на страната.
Моята мечта е до три години да имаме голям пробив. Когато влезеш в най-големите книжарници във Франция, Германия, Англия, САЩ и попиташ за български автор, да го има. Тази мечта е осъществима и ще положа всички усилия да се случи.
Ще се промени ли нещо в традицията на декемврийския и пролетния панаир на книгата?
Двата панаира се организират от асоциация „Българска книга“. Литературният клуб „Перото“ ще бъде домакин на част от събитията на Софийския международен литературен фестивал. Много издателства имат желание да проведат тук своите представяния в рамките на панаира, така че програмата ни е запълнена.
Понякога имаме по две събития на ден. Изключително се радвам, че хората, които идват в „Перото“ през тези две седмици, откакто е отворено, харесват мястото, разбират нашия замисъл. Имахме нужда от пространство в София, предназначено за представяния, мястото, което е и книжарница, и читалня, и бар, и кафе.
Внасяте нов момент в изживяването на удоволствието от четенето. Да общуваш с книга в публично пространство, което дава възможност за усамотение, това не е характерно за нашата култура на свободното време. Тук кафенетата предполагат друг тип общуване.
Точно така е, много хора ми казват: „Добре, но четенето е акт интимен“. Отговарям: „Заповядайте, има достатъчно места, където да се усамотите с книгата или да седнете на маса с приятел, да поговорите за книги, да препоръчате определено заглавие или пък да си купите книга, която ви е харесала“. Много е важно отношението към книгата, което сме се опитали да демонстрираме тук. Изборът на книги в това пространство е внимателно направен, наблегнали сме, естествено, на съвременната българска литература, най-доброто от българската класика. Ще имаме и отделен кът за български книги, преведени на други езици – на Георги Господинов, Алек Попов, Деян Енев, Капка Касабова и др. Много приятели, които идват в България, са ме питали къде могат да си купят книга на български автор на чужд език. Няма къде.
Имаме специален кът за поезия, за мен това е изключително важно, защото поезията трудно намира място в българските книжарници или пък дори да има поезия, тя не е изложена добре. Внимателно сме подбрали и съвременната проза. Нашата цел е, както казах, по-скоро да култивираме вкус към добрата литература. Опитваме се да насочваме светлината, което е много трудно в морето от книги. В момента на българския пазар има повече от 40 хиляди заглавия. Трудно можеш да се ориентираш и да набележиш книгите, които си струват. Затова и всеки понеделник тук правим Литературен гид „Перото“, опитваме се да насочваме прожекторите към такъв тип заглавия. Аз самият в моята рубрика „Чели ли сте тази книга” в предаването „Библиотеката” по БНТ насочвам вниманието към определени заглавия. Някои от тях са минали, без да бъдат забелязани.
На кои други международни форуми освен на Франкфуртския панаир планирате да участвате?
Надявам се да продължим в Лондон догодина, обсъждаме да направим каталог на българската съвременна литература за деца – за панаира в Болоня.
