
Изложбата на Василка Монева продължава до 29 октомври в галерия „София Прес“.
Василка Монева е вечно търсещ творец и всяка нейна изложба изненадва. Прави го и експозицията в галерия „София Прес“ – колоритен оазис в есенната сивота на октомврийските дни.
Художничката открива и опоетизира красотата на обичайни детайли от всекидневието и с премерени вариации на тон и композиция сътворява натюрморти, пейзажни композиции и интериори, които се отличават с вкус и с характер.
В платната ѝ властва аристократична изтънченост. Зрителят се среща със стативи и смълчани брегове, с изящни кани, пъстри покривки, подноси с плодове и лъскаво черни гарвани, които носят загадъчна приказност.
Авторката се движи в типичен за нея тематичен ареал, но колкото и да ни изглежда позната, винаги има нещо неочаквано, защото тя не се уморява да експериментира и обновява. С всяка картина надгражда върху познатото, трансформира видяното и отправя различно послание. Новото в тази изложба е присъствието на гарвана и доминантната роля на червения цвят.

Василка Монева е интересен събеседник. Общуването с нея е приятно, а времето губи контурите си. В разговора задавам въпроси, а отговорите им потвърждават видяното и разкриват безценни детайли от неуловимата същина на съзиданието.
Защо избрахте точно гарван?
Научих, че е най-интелигентната птица, ориентирана към това да общува с хора. Впечатлих се от прочетеното за гарваните и затова реших да им отделя подобаващо внимание. Свързвам ги с мъдростта. А освен това и черният цвят ми върши чудесна работа в картините като акцент.
Интересно е вниманието ви към мотивите пране–бряг–гарван. Какво бихте споделили за тази картина, която сякаш е емблема на изложбата ви?
Мотивът с прането е често използван от мен. Имах идея за много картини, посветени на прането. Тук реших да включа едно малко разказче – прането всъщност се състои от абстрактни картини, които гарванът „разучава“.
В тази изложба доминира червеният цвят. Къде се корени обяснението на този факт?
Обяснението е просто. Пред прозореца ми има един голям орех и аз се опитвам чрез цвета да надмогна сумрачното усещане в стаята. За да виждам самата аз по-ярко, контрастно и отчетливо това, което рисувам, използвам червеното и други топли интензивни тонове.
Натюрмортите ви са магнетични и въздействащи. Как се раждат?
Рисувам каквото ме заобикаля. Интериорът ми съвсем не толкова пищен и колоритен, но аз донареждам нещата във въображението си. Нямате идея с две покривки и няколко вази колко много и различни неща могат да се създадат.
Любимият град Русе, аристократичната му архитектура и нейният дух се усещат и в натюрмортите, които превръщате в интериори. С послание, мащаб и смисъл. Така ли е?
Много дълго съм живяла в прекрасна стара къща в Русе, пълна със стари мебели… Сега в голяма част от работите ми всичко това вече е създадено по спомени, но те са оставили следа в съзнанието ми и отпечатък в картините ми.

Виждаме платна, съвместили пристанища, кораби, брегове и мечтания. Те са визуални транскрипции, вдъхновени от песента „Здравей, как си приятелю“ на Фамилия „Тоника“. Защо текстът ѝ продължава да ви вълнува?
От години рисувам картини, посветени на тези стихове. В тях е скрито всичко, което двама приятели могат да си кажат. Привличат ме простотата и искреността на посланието.
**
Думите и образите потвърждават, че за Василка Монева съзиданието е откровена радост. Изложбата в галерия „София Прес“ е живописен разказ за красотата на обикновените неща. Колоритна и изключително жизнеутвърждаваща, тя зарежда с оптимизъм. Картините запечатват умението на Василка Монева да улавя същността и с опияняваща виталност да пресъздава случващото се – като владее предметността, съчетава я с изтънчен вкус към колоритни хармонии и добавя късче огнена експресивност.