Триумфална арка, гигантски паметници на Александър Македонски и баща му Филип II, паметник на византийския император Юстиниан I, паметник на цар Самуил и още десетки статуи на личности от всички епохи на македонската и световната история… Мащабният проект „Скопие 2014“, целящ да трансформира центъра на македонската столица, е официално представен от правителството на ВМРО-ДПМНЕ през февруари 2010 г. Докато в Македония усилено градят величествени национални сгради с гигантски колони-реплики на антична Гърция и Рим, в България археологията се превръща във всеобхватна страст, която не познава професионални граници и примамва както обикновените иманяри, така и бизнесмени и олигарси, та дори настоящия финансов министър. Какво свързва македонския и българския разказ за национално величие, какви са разликите между доминантите в двете държавни стратегии, свързани с миналото и с историята? На тези въпроси се опитаха да отговорят участниците в дебата „Производство и употреба на националното величие в Македония и България“, проведен в Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Вижте гледните точки на Чавдар Маринов (доктор по история и цивилизация към Школата за висши изследвания в социалните науки в Париж ), Наум Кайчев (доктор по история, преподавател по модерна балканска история, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“), доц. Костадин Рабаджиев (археолог, СУ „Св.Климент Охридски“), Жарко Траяновски (Скопие) (изследовател, колумнист, активист за човешки права), Димитър Бечев (директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика и специалист по разширяване и политика на добросъседство на ЕС, както и по политика на Балканите).

Димитър Бечев: За Македония античното минало е по-удобното минало

Завръщането към античността е опит за отграничаване. В това има парадокс, защото фигури със световно значение се използват за очертаване на някакъв периметър като едва ли не частна собственост на един етнически колектив. Тук възниква и въпросът за албанския елемент –  според последното преброяване албанците са 24 % от населението на Македония. По-интересното е, че в Македония тече един процес на парцелиране и на квоти – щом македонската национална история има някакво териториално изражение в Скопие, има свое пространство, което тя маркира както символ на националното величие, съответно на албанците също трябва да бъде дадено етническо пространство. Отговорът на това, което става на площад „Македония“ в Скопие, е площад „Скендербег“, който сега строят от другата страна на Вардар. Тоест в едно  мултиетническо и мултиконфесионално пространство освен македонския се гради и един чисто албански разказ.

Жарко Траяновски: Защо се пародира само македонската конструкция на идентичността?

Официалната версия на Паско Кузман е деславянизираща по своя характер. Той се опитва да маргинализира славянската история на македонците. От друга страна има друг разказ, който се опитва да обедини античната македонска версия със славянската. Тоест има различни начини за продуциране на славно минало. Но нека се фокусираме върху онези, които произвеждат миналото, върху начина, по който го правят, и върху това защо го правят. Политическият елит на Македония изгражда милитаристични паметници, чието оръжие е насочено не толкова към Гърция, колкото към неговите политически конкуренти, тоест към опозицията. „Скопие 2014“ е най-голямата инвестиция от 2006 г. до 2010 г. – над 300 млн. евро. Каква е обаче похарчената сума до този момент не знае никой. Има някакъв авторитаризъм в разказите за хомогенна нация. Това е авторитаристки дискурс, който продуцира патриоти и предатели на нацията и в това е смисълът на този разказ. Целият този проект е символ на милитаризъм – Александър Македонски държи меч и основният въпрос е към кого е насочен този меч. Това е основният въпрос и той трябва да бъде отправен към всички, които анализират политиките на памет в балканските страни. Там има много мечове и въпросът е към кого са вперени тези мечове в локалната политика на спомени.

Чавдар Маринов: Ексцесите в България и в Македония много си приличат

Вярно е, че новият център на Скопие изглежда нелепо и е поредният повод за подигравки по отношение на македонския измислен идентитет. Не трябва обаче да опростяваме нещата – историята на македонската национална идентичност определено не започва с Тито, не започва през военния период. Междувпрочем точно в междувоенния период и по-конкретно през 30-те години на XX век има достатъчно сведения за това, че населението на Вардарска Македония все по-малко се чувства българско и все повече друго, най-вече македонско. Това е много ясен процес. Ако отворите дори българските сборници, ще видите подобни сведения. Тоест ние не можем просто да твърдим, че македонската нация е измислица на Стоян Новакович, чийто македонистичен проект е работен около 4 години – от 1884 г. до 1888 г. Не можем да кажем, че Коминтернът или Тито са направили това нещо. Нещата са действително доста по-комплексни, има много фактори. Първо, не цялото славяноезично население в края на османската епоха в Македония се чувства българско, това е повече от ясно – има гъркомани, има сърбомани, има вече някаква македонска идентичност. Очевидно в края на османската епоха в контекста на нова политическа и културна реалност се развива и нова идентичност. Бих акцентирал върху следното – извън Македония македонската идентичност винаги е била тълкувана като идентичност, която е наложена отгоре и отвън – от Коминтерна, от Тито, от Сталин и еди кой си. Всъщност по-любопитното е, че македонската идентичност е феномен, който до голяма степен изниква отдолу и именно затова по-късно има проблем със своята стандартизация на националния разказ.

Наум Кайчев: В България представят едноизмерно реалността в днешна Македония

Днешното общество в република Македония е изградено на базата на много репресии през 40-те и 50-те години на XX век срещу елита на страната. Това е познато и в останалите социалистически страни, но в Македония то има много по-зловещи размери. Тези репресии се вграждат в разказа, който се пише днес – разбира се, изтъква се кои личности са били сурово наказани. Проблемът е, че идентичността, която се опитват да изградят сега с този античен елемент, не може да изгради чувство за континуитет във времето и пространството, започвайки от древните македони, преминавайки през Юстиниан и неговото време, продължавайки през Средновековната българска държава, през, разбира се, славяно-християнската нишка на Кирил и Методий, на Климент и Наум. Така че в този разказ има много алтернативни и хетерогенни и най-вече еклектични визии.

Костадин Рабаджиев: Големите паметници подсказват проблеми с паметта

Все пак трябва да търсим македонизма в една сръбска пропаганда, чието начало е през 20-те години на ХХ век. През 20-те години имаме ясни свидетелства за обезбългаряването на населението там – разрушаване на надгробни паметници, изписване на окончания върху надгробни паметници.
Между паметта и паметниците има много тясна връзка, големите паметници подсказват проблеми с паметта. Разрушаването на паметници също показва проблеми с паметта. Оскверняването на паметниците е същото. Издигането на неподходящи паметници говори също за това. Паметниците изникват, защото някой има проблеми с паметта. Като историк не би било редно да го казвам, но едно общество, което живее само със своята история, има някакви проблеми. Подобно компесаторно поведение, каквото наблюдаваме в Скопие и до известна степен у нас, е диагноза за това, че компенсираме липсата на нещо. И това ужасно си личи.