„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

За премиерата на Берлинале на филма „Нина Роза“ на канадската режисьорка Женвиев Дулуд дьо Сел, посветен на изкуството и завръщането към корените.

Палячото живееше в шкафа. Той беше минал през детството на двете сестри Нада и Рада и беше оцелял. Защото в гърдите му имаше планини от търпение. На главата си носеше висока гугла. Отдолу, под гуглата, стърчеше бяла коса. А на раменете му бляскаше синя сатенена риза на звезди.

Онзи, който е обграден от истории, живее по-интензивно. Но не само нашият собствен живот чрез разказването става по-пълноценен. Благодарение на историите, които научаваме и преразказваме, ние успяваме да превърнем опита и преживяванията на всеки отделен човек в опит и преживявания на много други хора. За целта обаче трябва да настроим нашите мозъци и специфични методи за споделяне на истории. Но как точно протичат тези процеси? Обяснението дава германският литературовед, културолог, когнитивен учен и американски професор Фриц Брайтхаупт. От 1996 г. той преподава германистика и сравнително литературознание в Университета на щата Индиана в Блумингтън, а от 2010 г. е и професор по когнитивни науки. Автор е поредица от монографии. Публикуваме откъс от изданието на „ФънТези“, преводът от немски е на Ема Ангелова.

Преди 40 години, време размирно, се звъни на вратата на Милка Савова-Деянова на ул. „Сан-Стефано”. Пред вратата е застанал възрастен мъж и подава едно писмо.