На спортните екипи, специално създадени за научната експедиция, може да се прочете „Антарктическа капсула“. Това е комерсиален слоган, измислен от производителите на облеклото, но много точно отразяващ концепцията „Българска база на ледения континент“. В тази „капсула“ е събрана безценна информация – проверена, запечатана и изпратена на хиляди километри, там, където достъп имат малцина; там, докъдето трябва да се пропътуват поне четири нощи с кораб, тръгнал от някоя от най-южните точки на американския континент (Пунта Аренас или Ушуая); там, където, присъствието е заслуга и привилегия.

„Българската капсула“ съдържа в себе си умален и съвършен модел на държавата и обществото – една мини България, която функционира безотказно и чийто път е само напред и нагоре. От една страна, имаме изградената инфраструктура в непозната, неблагоприятна и често пъти враждебна природна среда. От друга – потенциала на учените, които работят по своите разнообразни проекти, използвайки иновативни технологии. Концентрацията на ум и енергия на това място е колосална. На сравнително малка площ на остров Ливингстън само за около четири месеца в годината (времетраенето на летния сезон) се събират огромно количество знания и мотивация, не само за да съществува и да бъде обитаемо самото място, но и за да предоставя възможност за изследвания и други дейности в много и различни посоки.

Днес, 38 години след основаването на базата „Св. Климент Охридски“, изглежда естествено в нея да има ток, течаща вода, канализация, пречиствателна станция, инсинератор, интернет и т.н., и т.н., и всичко това да бъде екологично приемливо, а източниците да се възобновяеми. Само специалистите могат да обяснят и разкажат как всичко това се е случило. За нас, лаиците, остава да се учудваме на гениалните и често пъти нестандартни решения, които позволяват не само да се живее на базата, но и тя постоянно да се разширява. Техническият и логистичният екипи са професионалисти от най-висок клас, които следят за реда и сигурността на всички, но без напрежение и със заслужен респект.

Още по-невероятно ни се струва, че голяма част от строежите и инфраструктурата са извършени без да има български кораб. Транспортът на храни и материали е ставал по невъобразими и магични (поне за мен) начини. Корабите на чуждите бази са оказвали огромна помощ и са пренасяли тонове товари до българското присъствие на Антарктика. Това несъмнено помага сближаването да става не само на официално, но и на човешко ниво. И това се чувства осезаемо.

От четири години българският научно-изследователски кораб НИК 421 „Св. Св. Кирил и Методий“ (умело управляван от военни моряци начело с капитан Радко Муевски) значително облекчава тези процеси. С него и тази година бяха „доставени“ повечето антарктици, както и нужното количество храни и материали за довършването на новата научна лаборатория и за започването на други стратегически проекти. Корабът се включва активно и в международната мрежа за сътрудничество, изградена тук.

Базата е важна, но най-интересни са хората на нея. Учените и специалистите покриват различни области на знанието: биохимия, астрофизика, подводна археология, дерматология, паразитология, хидро- и електроинженерни специалности, строителство, социология, етнография, картография и др. Към тях се добавят фотография, музика и визуално изкуство.

Изключително удовлетворяващо е да имаш възможност да направиш изложба в новата сграда на базата, която е пред завършване, и да споделиш моменти от жизнения и творчески път на Жорж Папазов. С колекционера и филантроп Георги Василев показахме 11 рисунки на художника и разказахме за неговите пътешествия – както във физическото, така и в духовното пространство.

Това, което се случва на българската база на Антарктика, е безгранично, независимо от сравнително малкия мащаб на мястото. А най-важна е отвореността към специалисти от други държави, които имат желание да проведат проектите си тук. Тази година това бяха учени от Румъния, Черна Гора, Еквадор, ОАЕ, САЩ, Португалия. Международната програма е забележително постижение на проф. Христо Пимпирев, който най-добре разбира, че съвременна наука не може да се прави само на национално ниво. Необходимо е сътрудничество и то дава резултати. Забележителен е и фактът, че на наш терен учени от Обединените арабски емирства строят своя собствена лаборатория, която ще се превърне в интегрална част от големия български проект.

Пиша това есе от борда на испанския военен кораб Hesperides (A-33), който връща част от специалистите на чилийска земя. Испанската база е най-близо до българската и взаимната помощ и приятелството са достигнали звездни висоти. Тук, далеч от цивилизацията, оцеляването по друг начин е невъзможно.

Започнах текста с образа на капсулата, която съдържа концентрат от български ум и талант. Ще завърша с това, че на Антарктика тази капсула се е разтворила и съдържанието ѝ е в пряк досег с хора от различни националности, които не признават граници и вярват, че няма непреодолими проблеми. Просто има задачи за решаване, а вайкането тук е непознато.

3 януари 2026 г.