0
4302

За паметта и нейната сила

Иван Димов, Далеч на север

Иван Димов, изложба акварели „Археология на паметта“ в галерия „Арте“, до 25 май 2020 г.

Животът постепенно възвръща яркостта на своите контури. Галерия „Арте“ възобновява дейността си с изложба на Иван Димов. Експозицията, обединена от проф. Чавдар Попов под надслов „Археология на паметта“, съдържа 23 произведения, създадени в периода 1994–2020 г. Иван Димов работи в областта на живописта, графиката и илюстрацията. Настоящото му представяне се концентрира върху техниката на акварела и трактовката на паметта.

Оказва се, че именно такава експозиция е изключително подходяща да се покаже днес. Защото във време на изолация и угнетяваща безпътица всички си задаваме доста въпроси и за миналото, и за бъдещето. Прям човек и искрен художник, Иван Димов дава отговори. Те се открояват лесно в лирично опоетизираната среда, изградена в картините му.

Иван Димов, Въздишка

За художника „потапянето“ в миналото не е носталгия или безвремие. За него то е жив, динамичен, инспириращ процес. Миналото е синоним на памет. А ключът за вдъхновението е в паметта. Тя съчленява късчета от детството, копнежа по родното, очакващия прозорец на надеждата, идиличната пъстрота на безметежно отминалото. Паметта е онзи микрокосмос, в който виждаме малки детайли – фигури, елементи, асоциации, потопени в експресивна среда.

Акварелът принципно е жива, дръзка и трудно овладяема територия. Всички картини в изложбата са с абстрактно внушение, в което могат да бъдат доловени отделни разпознаваеми знаци. Но всичко е потопено в енергична магма от цветове.

В произведенията на Иван Димов няма мрак, тъга и драматично лутане. Те въздействат веднага и предлагат чудна интепретация на времето и пространството – художникът съпоставя различни гледни точки и перспективни системи, съчленява мащаби и пространства със силата на емоцията.

Иван Димов, Самота

В експресията на греещи цветове и колоритни разливи са заключени спомени и пътеки към детството. Паметта уплътнява абстрактната същност на картините, защото ги „зарежда“ с асоциации. Съчетавайки няколко гледни точки, паралелни светове и детайли, художникът среща минало, настояще и бъдеще. Маловажното потъва, изгубва се в пределите на забравата и остава същностното, значимото.

Като структура произведенията на Иван Димов са сложни и дълбоки. Но те се възприемат изключително леко, въздействат поетично и безпрепятствено стигат до широката публика. Това се дължи на факта, че в изложбата „Археология на паметта“ зрителят се чувства уютно. Той сякаш си е у дома и по свой начин вече е преживял изобразеното. Иван Димов му предлага онази живителна глътка въздух, от която така се нуждае след вакуума на преживяната ситуация.