Начало Идеи Актуално За пиари, режисьори и други герои на нашето времe
Актуално

За пиари, режисьори и други герои на нашето времe

Малина Петрова
14.12.2022
5341
„Полет над кукувиче гнездо“, постановка на Ал. Морфов в Народния театър, фотография НТ

Чудно нещо е пиарът. Първоначално за много хора не беше ясно що е то и има ли почва у нас. Нямаше я „Уикипедия“ да ни просветли, че тази фамозна дума е със стогодишна история и означава просто „връзки с обществеността“. Смятаният за автор на термина „пиар“, виенчанинът Едуард Бернайс, стъпил на идеите на чичо си Зигмунд Фройд за безсъзнателното и ирационалното и повлиян от „Психология на тълпите“ на Густав Льо Бон, успешно е приложил прийомите за контрол и управление на съзнанието при вземане на решения и не случайно е обявен за голям манипулатор на общественото мнение в САЩ в началото на ХХ век, дори написал книгата „Пропагандата“ през 1923 г. Дали от самото начало невинното Public relations не е било замислено като прикритие на пропагандата?

С времето така привикнахме да ни обработват, че започнахме безкритично и дори с ентусиазъм да приемаме какви ли не дивотии за наше добро. А на пиара бе отредено достойно място, без негативната му окраска.

В България пиарът като такъв се появи в средата на 90-те години. Пред очите ни израснаха не един и двама пиари с неподозирани качества в предишната им социалистическа битност. Първите им стъпки бяха плахи, докато се изпълниха с увереност, самочувствие и финансова обезпеченост. В психологически план по-интересен е обаче въпросът дали самите те не бяха обект на манипулации, или безскрупулно прилагаха стратегии за омайване на обществото, за да угодят на възложителя? Оттам и предпочитанията към определен кандидат-пиар – каквато организацията и личностите, които я представляват, такъв и пиарът.

Днес едва ли щяхме да се занимаваме с тази тема, ако не беше разразилата се истерия около Народния театър, породена от конфликта между главния режисьор Александър Морфов и преобразената пиарка на театъра Велислава Кръстева. Видял режисьорът една снимка или репортаж по телевизията, в който госпожа Кръстева съпровожда почетния председател на ДПС Доган до урната по време на изборите, разядосал се и си го изкарал на вратата на кабинета на госпожата, като надраскал „ДПС“ и „Вън!“ Какво пък чак толкова, че двама другари отиват да гласуват заедно!

Само че работата не е толкова безобидна, както искат да ни я представят защитниците на пиарката. Публичните биографии на създателя на ДПС и на самата партия са пълни с измислици, фалшификации и откровени лъжи, а госпожа Кръстева, в качеството си на пиар, ги е обслужвала в продължение на 15 или 20 години.

Аз имам преки впечатления от въпросната особа и не пазя ласкави спомени за нея. Тя имаше големи правомощия и се изявяваше като цербер на ДПС. Политическите прояви на ДПС като митинги, пресконференции и прочие се пазеха в тайна. Медиите не бяха желани, а ако някой все пак успееше да попадне нерегламентирано на тяхно събитие, госпожата с груб, нетърпящ възражение тон изискваше легитимация или отказваше на нарочения екип достъп до събитието. Когато питах, възмутена от поведението ѝ, запознати с потайностите на ДПС лица: „Каква е тази?“, отговорът беше: „Тя има най-малко чин полковник“. Дали има, или няма чин, нито тя, нито някой друг ще признае, но по-важното е, че се държеше като фелдфебел. Пази, боже, от подобни дами!

От друга страна, г-жа Велислава Кръстева е пример за успешен пиар на най-доброто, което ни е споходило по време на прехода, а именно създаването на ДПС. Това гръмкогласно ни оповестява от трибуната на Народното събрание г-н Карадайъ, поредният назначен за лидер от почетния председател Ахмед Доган. Той и други подобни нему по всеки повод ни проглушават със славославенето на д-р Доган. Разбираемо е. Нали без този благодетел щяха да бъдат част от миманса.

Но да не се отклоняваме с незначителни политически пешки, а да се захванем с главното – митовете и легендите за създаването на партията „Движение за права и свободи“ и най-вече за неговия създател. Има много въпроси, на които би трябвало да отговори самият той, но подобна храброст не можем да очакваме от обвития в мълчание гений от Делиормана. На неудобните въпроси има кой да отговаря – отговорникът за пиара!

Разбира се, както подхожда на всеки велик човек, и той има биограф, и то не един. Най-изявеният от тях е историкът Веселин Ангелов, помак от село Ягодина, Смолянско, член на първата комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и т.н. – гаранция за добра информираност. В сборници с досадно повтарящи се документи съставителят извайва образа на героя. Целта е видима – да обслужи легендата, че Ахмед Доган е баш тарторът на огромна нелегална организация и като такъв е вдъхновил и ръководил от най-кошмарния от всички затвори, Пазарджишкия, така наречените „майски събития“, свързани с протестите на българските мюсюлмани за връщане на насилствено отнетите им имена по време на Възродителния процес. Със самочувствие на единствен задълбочен изследовател г-н Ангелов твърди, че едва ли ще се намери втори като него да се рови толкова детайлно в архивите. Буди обаче недоумение защо педантичният в проследяване на събитията биограф е пропуснал твърде любопитни обстоятелства и документи, до които е имал достъп.

От два от тях научаваме, че по нареждане на директора на Пазарджишкия затвор, майор Кискинов, лицето Меди Доганов – най-опасният затворник, страшилището на комунистическа България, турският Левски, както се самоопределя, обвинен и осъден за създаване и ръководене на нелегална организация с цел извършване на престъпления против НР България, отслабване на властта, разстройване и подриване на промишлеността, транспорта, селското стопанство и другите стопански отрасли, е пуснат в полагаемия му се годишен отпуск от 14 дни. Първата заповед се отнася до лятото на 1988 г., когато в България ври и кипи, когато се създават организации и е мобилизиран целият репресивен апарат за справяне с врага. Пускането на подобен затворник в домашен отпуск е напълно необяснимо.


Вторият документ е от есента на 1989 г. На кого е известно, че десетина дни преди Деветоноемврийския пленум, на който е отстранен Тодор Живков и се слага началото на прехода, главният враг на държавата разпуска на свобода, необезпокояван от властта цели две седмици?

Още по-интересният въпрос, на който би трябвало да отговори Ахмед Ахмедов-„Доган“ или неговата пиарка е: къде е бил и какво е правил през време на тези отпуски, с кого се е срещал, какви беседи е провеждал, защо никой от вече нароилите се дисиденти и организации и дори мюсюлманските активисти, минали през затворите и лагера Белене, не са чували за него? Нима Държавна сигурност не го е следила, нима не го е контролирала, нима няма доклади, нима няма запазен документ или свидетелства къде и какво е правил главният враг на държавата през времето, прекарано на свобода?

В „Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации в България 1987–1989“, изд. 2012 г., близо хиляда страници, съставителят Веселин Ангелов подробно ни информира за нескончаемите обзорни оперативни сводки на МВР за обстановката в страната по области, за поведението на най-активните личности, влезли в нейното полезрение, за проявите на „Подкрепа“, „Екогласност“, „Екофорума“, „Клуб за гласност и преустройство“, на мюсюлманите по места, на интелигенцията и прочие, но в нито един документ не се споменава за пуснатия в годишен отпуск опасен престъпник Доган! Мълчание. Табула раза.


В нито една от книгите на Веселин Ангелов няма да откриете и този документ. Вместо него той е тиражирал подобен за същия период, но издаден два дни по-късно. (Виж „Протестите на турците в България. Документи“, 2010, стр.484, №210: „Ахмед Доган. Документална биография“, 2011, стр. 334, № на док. 112; „Протестите на турците в България срещу Възродителния процес 20–30 май 1989 г.“, год на изд. 2015, стр.163, № на док. 49.)


Класическо раздвояване на личността Меди Доганов – хем в годишен отпуск, хем в наказателна килия за 14 дни!

На това необикновено явление би трябвало да хвърли светлина бившият пиар на ДПС и лично на Доган. Докато не получим удовлетворителен отговор, г-жа Велислава Кръстева няма място като ръководител връзки с обществеността и рекламата не само на Народния театър, ами и на Цирка. А ако директорът на Народния театър не иска да се разделя с нея, би могъл да включи госпожата в актьорския състав и нейният актьорски дебют да бъде в ролята на сестра Рачид в „Полет над кукувиче гнездо“ в постановката на Александър Морфов. Тази роля много би ѝ прилягала, уверявам ви, защото съм виждала артистичните ѝ изпълнения. Откриването на този талант ще бъде най-големият принос на директора на Народния театър. А още по-добре би било господин Васил Василев да назначи Ахмед Доган за главен режисьор на Народния театър на мястото на Александър Морфов. Опит и професионализъм не му липсват – щом 33 години може да режисира цял народ, колко му е да режисира един Народен театър.

Малина Петрова завършва кинорежисура през 1978 г. Първите ѝ филми са игрални – „Пътешествие“ (1980, съвместен дебют с Искра Йосифова) и „Синът на Мария“ (1983), след което прави ярки документални творби като „Тетевенска 24“ (1984), „Виновни няма“ и „Пантеонът“ (1986/1987), „Фермата“ (1988), „Сърцето умира последно“ (1991), „Раздвоено сърце“ (1993), „Приключено по давност“ (2009), „Децата на Мария Магдалена“ (2000), „Заличаване“ (2012), „Кристалът на душата“ (2016) и др. Предстои излизането на документалния ѝ филм „Държавни тайни“, от който в интернет са представени откъси.

Малина Петрова
14.12.2022

Свързани статии