Дали ще има правителство, или няма да има – с този въпрос изпратихме старата и посрещнахме новата година. Изправени пред тази енигматична дилема, седнахме на новогодишната трапеза. Буквалното значение на математическото понятие лема е вземане, доход, печалба, подарък, подкуп, бакшиш. От него произлиза понятието дилема, което обаче не означава двойно вземане или двойна печалба. Смисловият превод на български е „всеки сам си преценя“.
Дилема означава да си изправен пред две еднакво лоши или пред две еднакво хубави неща. Въпреки че имаме богат опит с първото, изборът е труден. С второто нямаме опит, то не ни се е случвало. Затова дилемите се делят на класически и български. За нас първите са по-лесни, а вторите често нямат решение. Най-известна е дилемата на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш“. За Шекспировия герой тя е била трудна, а за нас не съществува, защото ние сме направили своя исторически избор „да бъдем“ преди векове. Така че това, пред което сме изправени от миналата година, не е точно дилема.
Сглобка или коалиция не е дилема. Ако го наречем коалиция, то ще си е сглобка, ако му кажем сглобка, ще си е някаква коалиция. Когато едни и същи хора се събират да вършат едни и същи неща, името е от третостепенно значение. Ако правителството се беше сглобило по Коледа, можеше да го приемем като коледен подарък. Но след като времето на подаръците отмина, следва периодът на преоценените стоки.
Парламентарните демокрации са измислили четиригодишните мандати от опит. За да се свърши някаква работа добре, трябва достатъчно време. Защото бързата работа… слепи ги ражда. Който не може да свърши една работа за четири години, няма да я свърши и за четиринайсет. От друга страна, властта изхабява и след четири години трябва да се смени, за да дойдат нови хора с нови идеи и нова енергия. Така нещата вървят напред. Но ние можем да я караме и на задна скорост.
У нас след едно изхабено управление през последните четири години се смениха… вече не помним колко правителства, коалиции и сглобки. Това доведе до изхабяване на самата идея за демократично управление. Резултатът от това е апатия сред мнозинството от гражданите и отрицание на демокрацията сред малцинството от избирателите.
След дълги уговорки политиците преминаха към договорки. Преговорни екипи от няколко партии седнаха около овалната маса на някогашното политбюро. Преговорите не вървяха леко, но пък казваха, че били конструктивни. Какво точно се договаряше – не знаем, защото информацията пред медиите се пускаше на хомеопатични дози. Партиите са разноцветни, програмите им са хетерогенни, различията между тях са повече от сходствата. Регулаторите се регулират трудно. По някои аспекти на външната политика различията са диаметрално противоположни. Какво може да се очаква от този микс?
След дълго време на кратки мандати и служебни правителства се заговори колко важно е да се състави редовно. Повтарят го тези, които до скоро обясняваха защо това е невъзможно. Ние трябва да приемаме и едното, и другото – както ни го сервират. Накрая трябва да консумираме това, което ни е сервирано, защото друго няма.
Опитахме безконечна поредица от избори, които водеха до нови избори. Никой проблем не се реши – и решимите станаха нерешими. Опитахме служебни правителства от два типа – президентски и по „домова книга“ – разлика няма, няма и решение. Поднесоха ни и коалиции, и сглобки – не искаме още от същото. След четиригодишно въртене в омагьосан кръг ни се зави свят и вече не знаем какво искаме.
Това е резултатът от дългогодишния хаос в обществото. Сега дори чудодейно да се появят най-честните политици на света, те ще бъдат подложени на обичайното обругаване, защото то стана стил, мерило за праведност и връх на политическата култура. И не само политическата – същото е и в културата, и в църквата, и в спорта, и накъдето погледнем. Една постановка на Народния театър предизвика народни бунтове. Заради несъгласие с решението на Върховния касационен съд лично патриархът призова лично държавния глава да се намеси в църковните дела. Имаме олимпийски и световен шампион по вдигане на тежести, но Федерацията по вдигане на тежести е подала съдебна молба за фалит. Хубавото все пак е, че националният ни отбор по футбол няма загуба за тази година.
След като обществото ни е в такова раздробено състояние, как да очакваме нещо различно от политиците? Едно общество е здраво, когато има общи ценности и цели. Нашите са „всеки сам си преценя“.
През соца се казваше „народни маси“. За общество не се говореше. Обществото предполага общност, а „масите“ следват вожда. Вождовете и фюрерите довеждат масите до пропастта. Демокрацията предлага нещо просто и проверено – сами да избираме управниците и по регламент да ги сменяме с други. Но от това следва и да носим отговорност за избора си. Недоволните от избора на мнозинството имат свободата да работят за промяна на неговия баланс. Ако не успеят да го променят, ще търпят последствията.
Като всяка друга сглобка, политическата може да бъде или добра, или скърцаща. За да е добра политическата, трябва да се потрудим да поправим социалната. И сега, и след следващите избори управлението, което ще получим, ще бъде огледален образ на обществото.
Политиците погледнаха в огледалото и прекратиха преговорите. Сега следва връчване и връщане на празни папки. Това ще бъде отразявано обстойно от медиите. Ние ги наричаме криво огледало, но криво е не отражението, а образът. Когато служебните правителства станат редовни, значи нещо не е наред. За да не накърняваме националното си самочувствие, премълчаваме кое е то.
Аз също избягвам да правя прогнози. Че пак ще бъдем управлявани служебно не е прогноза, защото е тенденция. С нея остава и надеждата да не ни преместят от Европа в Евразия. Тази надежда е голяма, защото е последна и единствена.
