Какъв е образът на Борис Христов, съхранен в Италия? С Джанкарло Панконези, меломан от Буджано, тосканското градче, където известният оперен певец живее десет години, разговаря Ива ЦОЛОВА.
Буджано е малко тосканско градче, кацнало живописно на хълм, обграден от маслинови горички. Пейзажът прилича на реклама на туроператорска фирма, приканваща за екотуризъм в Тоскана. Преди години тук попада и се влюбва от пръв поглед в това място басът Борис Христов, търсещ уединение и отмора след многобройните си пътувания и професионални ангажименти. Той бързо се сближава с местните жители и се сприятелява особено много с един от тях, меломан и негов почитател – Джанкарло Панконези.
Джанкарло Панконези определя себе си като привилегирован, смята се за истински щастливец, защото е имал честта и удоволствието да бъде приятел на Борис Христов. Чрез това приятелство той се е докоснал до една звезда от световна класа и се убедил, че отличителното качество на големите личности е тяхната човечност…

Как се запознахте с Борис Христов?
Маестро Христов често идваше на почивка в Монтекатини Терме, на минералните бани, и помолил своя приятел проф. Умберто Скалабрино, шеф на баните по онова време, да му намери спокойно място наблизо, където да могат да отсядат с госпожа Франка. Професор Скалабрино знаейки, че в женския манастир в нашето градче имаше хотелска част, ги насочил към Буджано. И така в началото Борис Христов и съпругата му Франка се настаниха в манастира, където бяха останали само пет възрастни монахини. Жена ми работеше там като готвачка в хотелската част; един ден си дойде от работа и ми каза: „Знаеш ли кой е гост в манастира? Известният певец Борис Христов!” „Не може да бъде!”, отвърнах аз, защото бях чувал маестрото само по радиото, познавах го от неделните радиопредавания – помня, че за пръв път го чух в радиопредаване на живо от Рим. Още тогава ми направи невероятно впечатление и запомних това име – Борис Христов. И понеже съм меломан, започнах да следя изявите му. Така че когато той се озова в нашето градче, веднага поисках да се запозная лично с него. Съпругата ми му каза, че съм негов почитател и искам да се срещнем и той веднага прие. След първото си идване в Буджано Христов и госпожа Франка се върнаха отново в манастира само след 2-3 месеца. Маестрото много хареса мястото и реши, че е подходящо да създаде тук школа по пеене, както и дом за възрастни хора, посветили живота си на културата и изкуството.
Значи първоначално идеята на Борис Христов е била да създаде музикална школа в Буджано?
Да, маестрото имаше огромно желание да създаде в Буджано музикална школа, намираше залите в манастира отлични за целта. Всичко изглеждаше вече почти решено, дори на една пресконференция преди спектакъл на „Дон Карлос” в Барселона той обяви намерението си да открие музикална школа в Буджано… Но този проект не се реализира по вина на жената, която стопанисваше хотелската част на манастира. Христов и съпругата му останаха ужасно разочаровани и дълбоко засегнати.
Но въпреки това не напуснаха Буджано?
Не, бяха се влюбили в мястото и помолиха мен и съпругата ми да им помогнем да си намерят квартира в Буджано – в манастира не можеха да останат повече по понятни причини. Тогава ги представихме на наши познати, семейство Франки. И така маестрото и г-жа Франка се установиха във вила „Лечо”. Наеха си етаж от вилата и от 1978 г. живяха там почти 10 години. Съпругата ми се грижеше за домакинството им. Госпожа Франка винаги повтаряше, че в Буджано двамата с маестрото са прекарали най-спокойните 10 години от живота си. Но всъщност поради постоянните ангажименти на Христов те често пътуваха: не само из Европа и отвъд Ламанша, но също и до Северна и Южна Америка. Бяха обиколили света. Както знаете, маестрото продължи да пее до 1987 г. Винаги, когато се връщаха от турне или от почивка (често ходеха на отдих в Швейцария), заварваха цветя из цялата къща – жена ми се стараеше да им създаде максимално приятна, домашна атмосфера. И те се връщаха тук като при роднини.
Присъствали ли сте на репетиции на маестрото? Как работеше той?
Това не бяха просто репетиции. Маестрото беше истински учен, изследовател на образите, които пресъздаваше. Не се пестеше дори когато репетираше. А госпожа Франка беше най-строгият му критик. Акомпанираше му един български пианист – Александър Хинчев, днес живее в Неапол. Нямате представа с каква самовзискателност, до най-малките детайли, маестрото подготвяше репертоара си, включително камерния, който изпълняваше през последните години от кариерата си. С невероятна прецизност изучаваше Мусоргски, например великолепните „Песни и танци на смъртта”. Знаете, че преди да се посвети на музиката, маестро Христов е завършил право, дори е работил като юрист. Имаше невероятно богата обща култура. Госпожа Франка също – произхождаше от семейството на един от най-големите италиански музиколози, Рафаело де Рензис. Сестра й бе омъжена за друг голям певец – Тито Гоби. Но да се върнем на Борис Христов: беше образован, културен и за всяка роля се готвеше изключително сериозно. Четеше исторически сведения за персонажите, изучаваше с подробности историческия контекст. Владееше няколко чужди езика – руски, италиански, немски, английски, френски, и държеше да пее партиите в оригинал, на съответния език.
Бил е колекционер – виждали ли сте колекциите му?
Имаше уникална колекция от собствени костюми и играеше винаги със собствен костюм. Веднъж ми показа костюма си за сцената с коронацията на Борис Годунов от едноименната опера: беше прекрасен, целият обшит с камъни и перли… Но толкова тежък, че не можех да го вдигна. Възкликнах: „Маестро, как се пее с такава тежест на гърба?!“, а той с усмивка ми сподели, че след всеки спектакъл отслабва с по няколко килограма. Много ценна бе и колекцията му от картини. Имаше и невероятно богата библиотека. Ако знаете само колко книги имаше за Филип II – един от коронните му персонажи. Четеше, за да разбере същността на героя си.
Какъв беше Борис Христов на сцената?
На сцената беше истински монарх. Знаеше как да направи по напълно различен и същевременно еднакво правдоподобен начин крал – Филип II, и цар – Борис Годунов. Маестро Христов беше уникален интерпретатор. До такава степен съвършен, че в два записа на „Борис Годунов” той изпълнява и трите басови партии – Борис Годунов, Пимен и Варлаам. Представяте ли си за какво майсторство става дума?!
А какъв беше приятелят Борис Христов?
Невероятно земен човек, с госпожа Франка неведнъж са ни гостували на обяд. Маестрото имаше дарбата да общува човешки с хората, не беше високомерен, нямаше дистанция. Беше изключителна личност – не само в изкуството, където се знае, че е един от малцината велики на ХХ век, но и в живота. Беше прекрасен човек. Много скромен – никога не съм чул от собствената му уста някакво самохвално изказване. Когато му казвах: „Маестро, давате ли си сметка какъв невероятен глас притежавате?”, отвръщаше, че това е божия дарба и затова е длъжен да я използва и раздава максимално. До такава степен беше скромен и в същото време отговорен. По характер беше отворен и достъпен, истински артист в най-хубавия смисъл на думата. Естествено, като всяко човешко същество и той имаше своите слабости – обичаше живота, и госпожа Франка следеше много стриктно да спазва определен режим на хранене, почивка и т.н. Беше прекрасен приятел, много отзивчив и тъй като беше изключително интелигентен човек, умееше да се държи с хората така, че да не се чувства никой неудобно в компанията му, а напротив. Знаеше как да намери общ език с всеки.
Значи нямаше бариера между вас, обикновените хора от Буджано, и звездата Борис Христов?
Никаква. Веднъж, когато маестрото и госпожа Франка организираха галавечеря за приятели и близки, ние със съпругата ми също бяхме поканени, като на жена ми бе изрично забранено да върши каквато и да било домакинска работа, защото присъстваше като гост, а не като обслужващ персонал. И на всички останали маестрото ни представяше като „нашите скъпи приятели от Буджано”. Друг подобен случай беше, когато маестрото ни покани на свой спектакъл във Венеция – той често ни канеше и така сме имали удоволствието да го слушаме и гледаме на живо не веднъж: във Флоренция, в Парма, във Венеция… След въпросното представление във Венеция отидохме да го поздравим, но пред гримьорната му имаше огромна опашка от почитатели, чакащи за автограф. Госпожа Франка ни видя и каза на маестрото: „Борис, нашите приятели от Буджано са тук” – и той веднага излезе да ни посрещне и ни покани в гримьорната си. В този момент влезе и тогавашният кмет на Венеция: маестро Христов ни представи като „моите скъпи приятели от Буджано”, а кметът го покани на официална вечеря. Тогава маестрото каза: „За съжаление не съм сам, а с приятелите ми от Буджано, нали нямате нищо против да дойдат и те?” Ние с жена ми се смутихме, започнахме да се дърпаме, да викаме, че няма да ходим на никаква вечеря и се прибираме директно в хотела, но Борис беше непреклонен и ми каза: „Джанкарло, ти си мой приятел и мой гост! Как ще отида на вечеря без вас!” Ето такъв си беше. Щастлив съм, че го познавах. Контактът с него ме обогати невероятно.

Правеше ли Борис Христов концерти за вас тук, в Буджано?
Нашата Културна асоциация Буджано Кастело организираше много концерти, на които маестрото винаги присъстваше в публиката. Веднъж ни гостуваха трима млади певци, двама от които сега са много известни. Тогава след концерта Борис Христов повика тенора и му каза: „Момче, ти ще направиш голяма кариера, само трябва да си избереш подходящ вокален педагог. Помни, че ти го казва певец, който ако не бе сменил навреме учителя си, днес сигурно нямаше да е това, което е…” Маестрото имаше предвид собствената си съдба – той е сменил преподавателя си по пеене, след като бил представен в дома на Де Рензис, своя бъдещ тъст.
Един път по време на коледната служба в нашата църква в Буджано маестрото пя като солист на църковния ни хор – изпълни „Аве Мария” на Гуно, беше незабравимо преживяване! А когато Борис Христов направи благотворителен концерт в салона на театър „Мандзони” в Пистоя, със спечелените пари от билетите пожела да бъде купен роял за асоциацията ни, който и до ден днешен използваме за концертите в Буджано. След рецитала в Пистоя ние подарихме на маестрото сребърен плакет, който той после държеше на видно място в дома си, независимо, че имаше Грами и Гран При за златните си плочи – тях не държеше на показ. С това искам да кажа, че беше привързан към Буджано.
Как се стигна до идеята да направите ежегоден конкурс на името на Борис Христов?
След смъртта на маестрото през 1993 г. преименувахме съществуващия още преди това конкурс за насърчаване на млади музикални таланти „За наградата на Буджано Кастело – първи концерти” в „Борис Христов – Буджано Кастело”.
Говореше ли ви Борис Христов за България?
О, нямате представа с каква любов говореше той за родината си! Колко развълнуван се върна от посещението си в София, когато бе записал с хора на „Св. Александър Невски” плочата с православни песнопения. Сподели, че сънародниците му съвсем спонтанно са му засвидетелствали огромната си любов. Хористите, когато почнали записите, вместо да запеят, заплакали от вълнение. Христов тогава ги окуражил с типичното си чувство за хумор, като им казал, че звукозаписната техника е на разположение само за определени часове и трябва да са спокойни и ведри, за да се получат записите добре. Той беше педантичен по отношение на записите – една нота да не беше на мястото си, повтаряше всичко, защото смяташе, че ролята на музиканта е да предаде точно това, което авторът е написал. Каза ми, че всеки път на пулта му с нотите имало по една българска роза. Беше очарован от отношението на съотечествениците си. Беше невероятно привързан към родината си. Нямате представа колко зле понесе той твърденията за т.нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан-Павел II. Много уважаваше папата и за него това беше ужасен удар. Беше много чувствителен човек.
Знаете ли, веднъж, когато отидохме на концерт на маестрото във Флоренция, той ни беше взел билети на третия ред и след края ми каза: „Джанкарло, докато пеех, срещах погледа ти и се чувствах по-сигурен!” Беше толкова чувствителен, че след като изпълнеше сцената със смъртта на Борис Годунов от едноименната опера, не желаеше повече да пее… до такава степен се изразходваше… И казваше с усмивка: „Защо ме бисират още? Как да пея, като вече съм умрял?!”
И днес жителите на Буджано пазят жив спомена за Борис Христов: всяка година през месец септември те връчват наградата на името на големия български бас на поредното младо музикално дарование. А когото и да срещнете из живописните улички и го попитате за маестро Христов, ще ви разкаже или за гърмкия му смях, или пък за това как подарявал мартенички на първи март. Ето защо напълно обясним бе ентусиазмът, с който местните хора посрещнаха идеята на Асоциацията за приятелство между Тоскана и България да се постави паметна плоча, която да напомня за дните, прекарани от Борис Христов в типичното тосканско градче. Паметната плоча е вече факт, тя бе тържествено открита на 29 юни 2013 г. в присъствието на тогавашния български посланик в Рим и представители на Българския културен център във Вечния град.
**
18 и 25 май, две недели, са посветени на спомена за Борис Христов в Българския културен институт в Рим. Честванията започнаха в на 18 май в Spazio Risonanze на Auditorium Parco della Musica с откриването на изложба от фотографии и документи, част от архива на големия бас. На 25 май в зала Petrassi на Auditorium Parco della Musica ще говори биографът на Борис Христов Маурицио Модуньо, след което концерт ще изнесат стипендианти на фондация „Борис Христов” – Серджо Витале (баритон), Иво Йорданов (баритон), Делян Славов (бас), Антонио Ди Матео (бас), които ще изпълнят програмата от последния камерен концерт на Борис Христов в Santa Cecilia под акомпанимента на м. Стефано Джанини. Очаква се сред гостите да бъдат Бруно Кали, президент на Академия Санта Чечилия, и световноизвестното италианско сопрано Рената Ското.