Начало Галерия За природата като творец
Галерия

За природата като творец

Десислава Милева
04.09.2020
7688
Magia Naturalis, изглед от изложбата, галерия Sariev Contemporary, 2020, снимка Мария Джелебова

Magia Naturalis, по идеи на Боян Манчев и Веселина Сариева, 26 юни–28 август 2020 г., галерия Sariev, Пловдив  

Проект, експеримент, среда от творби, текстове и ситуации, точно определение трудно би могло да бъде дадено на Magia Naturalis, чиято първа фаза бе развита през юли и август като изложба в галерия Sariev в Пловдив и онлайн в блога на философа Боян Манчев. Замислена преди пандемията от СOVID-19, но доразвита в периода на карантина, Magia Naturalis предложи по-различен поглед към едно деликатно, трудно за материализиране – а в този смисъл за показване – сътрудничество между художници и природа. Като основен идеен залог в него бе поставен въпросът за творческите сили на природата, или както го формулират идейните инициатори на проекта Веселина Сариева и Боян Манчев: „Не природата, изобретена като недостижим първоизточник, надлежно хербаризиран в музея, а природата като винаги предстояща, невъобразима сила, като изкуство на предстоящото“.

Именно опитът за преобразуване на определени техники за мислене, схващане и изобразяване на природата обединява по специфичен начин и художниците, участващи в изложбата. В предствените творби от проводник на авторовата идея природата се превръща в съучастник, съавтор на произведението. Но как точно твори природата? И как всъщност се ражда една творба? В експерименталното поле, разгърнато от Magia Naturalis, тези въпроси не търсят и не дават конкретни отговори, а се явяват по-скоро място за среща на различни художествени, поетични и философски чувствителности и практики. Място, в което се случва и едно непрекъснатото преплитане на пространства. От микро- към макрокосмоса, от необозримо малкото към необозримо голямото, погледът преминава, без да се усети.

Марта Джурина, Untitled, 2020, директна експонация върху сгъната аналогова фотохартия, снимка Мария Джелебова

С търсенията си върху способностите на светлината да създава пространства, да показва скритото и да фиксира краткотрайното като образ младата художничка Марта Джурина задейства особен творчески процес. С помощта на различни източници на светлина като лазери и цветни диоди тя дистанционно оставя светлинни следи по повърхността на фоточувствителна хартия. Така споделеният художествен жест създава един нов вид „безкамерна“ фотография обект, невъзможна за репликиране. А с това и самата идея за фотографията като „рисунка със светлина“, заложена в етимологията на думата, придобива в работата ѝ едно различно, почти буквално значение.

Марта Джурина, Glowing Attraction, 2020, директна експонация с биолуминесцентни водорасли върху фотохартия

Особено интересни са и експериментите на Джурина с биолуминесценцията на микроорганизми. С няколко леки разклащания отгледаните от нея в епруветки плактони и водорасли се превръщат в деятели на образи. Именно излъчената от тях светлина се разпилява в ярки жълто-оранжеви нюанси по аналоговата хартия на серията Glowing attraction (2020), показана в изложбата. А мистериозния кръг от светлина в Untitled (2020) Джурина получава с друга, малко позната техника – т.нар. Кирлианова фотография, за която се вярва, че показва аурата на човека и други живи организми.

Биния Верли, STERNENSCHRIFT (14.8.2012, 12.1 изминати км.), 2014, звездна светлина върху 35 мм филм, мастиленоструен печат върху хартия

В пряк диалог с творбите на Джурина влизат тези на Биния Верли. В практиката на швейцарската художничка фотографията придобива още по-отчетлив пърформативен характер и е пряко използвана за улавянето и визуализирането на различни краткотрайни и ефимерни жестове и събития. В серията Sternenschrift (2014) например това е пътят, изминат от баща ѝ за един работен ден. С помощта на GPS устройство, прикрепено към панталона му, тя записва траекторията, осъществена, докато той събира сеното в планински район в близост до Женева, наречен Щерненберг, или в буквален превод „планина на звездите“. За визуализирането на тази траектория Верли конструира специално устройство, което с прикрепен към него фотоапарат, отворен на дълга експозиция, събира точно определен вид светлина – тази на звездите, за да остави след това следите ѝ по негатива.

Същата „звездна писалка“ художничката използва и при творбата Das Herz bewegt die Sterne (2013) или „Сърцето движи звездите“. Този път вместо в планината поставя фотоапарата върху гърдите си, улавяйки онези седемдесет съкращения, които човешкото сърце извършва средно в минута. Връзката, която Верли изгражда между космическата енергия и човешката, е визуализирана в случая със съдействието на един друг „творец“, чиято креативна сила продължава да носи и до днес мистериозен и неконтролируем характер.

L, GOLD CORD = 999 Portal, полиран месинг, 2020, снимка Мария Джелебова

Нестихващият стремеж на човека да се свърже с безкрайността на Вселената, да се влее в нея под една или друга форма е още по-силно изразен в творбата на L „Златна нишка = Портал 999“. Създадена след пърформативен ритуал, извършен през юни т.г. на Античния театър в Пловдив от L и оракула Виолета Керемидчиева, тя е излята в цилиндрична форма, за да преминава „през и вътре във всички неща, появявайки се от двете страни на стената, пробиваща всички воали и илюзии“. В нея е заложена концепцията за златната нишка, която „свързва космическото тяло през всички измерения във и извън илюзиите на пространството и времето“. Роботизираният женски глас, който говори за нея във видеото, придружаващо изложбата, е своеобразно допълнение към идеята за размиване на фигурата на художника демиург, развита в изложбата.

Причината да не бъде директно чут гласът на автора L е, че той вече не съществува под това име, а се е трансформирал в Астрални оракули, общност без дефиниран, задължаващ художнически „аз“. Трансформация, която предава и схващането, че творбата не е предмет, демонстриращ ценност и статус, а авторът ѝ не играе ролята на демиург, който да ѝ даде определен, неизменен смисъл.

Веселина Сариева, магия натуралис, ехо/статика/динамика/светлина, поема в развитие, май–юни 2020 г.

Освен визуално Magia Naturalis развива и философско-поетично измерение, изградено както от блога на Боян Манчев, така и от поемата на Веселина Сариева. Написана през май и юни, когато отношението към света и към другия е тотално трансформирано от пандемията на COVID-19, поемата е разделена на четири гласа, четири пространства – ехо, статика, динамика и светлина. Веселина Сариева събира в нея личен опит, наблюдения върху предстоящата изложба, върху текстовете на Боян Манчев, върху света около нея и състоянието, в което се намира през месеците на карантина. „Въздухът заема въображението/въздухът заема движението“, пише тя в „динамика“. А в „ехо“ – „измислям език – той римува повърхност с дълбочина“.
Съставена в десет части и отпечатана на плътна черна хартия, поемата се превръща в обект, при който всяка сгъвка кореспондира на нова част. Както работата на Марта Джурина Untitled (2020), която създава пространство чрез светлина и прегъване на хартия, поемата на Веселина Сариева създава пространство с думите и с тяхното разположение върху медиума.
А ако някъде трябва да очакваме началото на фаза II на Magia Naturalis, то най-вероятно е в блога на Боян Манчев, създаден с идеята да продължи експерименталното поле на поредицата за философска фантастика „Новият Атанор“. Именно в тази виртуална лаборатория философът оставя мисли, наблюдения и откъси от свои и чужди философски текстове. Включени са понятия, които по думите на Манчев са важни, от една страна, за съвременната философия на природата, от друга, за съвременното изкуство и философия и не на последно място за „тази магическа традиция, тръгваща от древността и стигаща до новото време, която си поставя за цел да мисли творческия потенциал на природата“.

Марта Джурина, Untitled, 2020, кирлианова фотография, аналогов печат

Традиция, към която отвежда и заглавието Magia Naturalis, отправило поглед към Ренесанса. За Боян Манчев водеща в понятието е идеята за „творческата природа, т.е. за самата природа като творец, която до голяма степен влияе на ренесансовите художници и тяхната идея за изкуство, както ние я разбираме днес. Това беше началната хипотеза или аксиома на този експеримент. Ние се опитваме да разберем до каква степен съвременното изкуство все още би могло да работи с подобни хипотези, които, от една страна, се сблъскват с природата като някакво поле на непознати все още сили, а от друга страна, се сблъскват с опитите на съвременната наука да схване, разбере и да изобрети техники за осмисляне на тези сили“.

За галерия Sariev това не е първи опит за пречупване на идеята за изложбено пространство – няколко визуални инсталации в католическата църква „Свети Лудвиг“, проекти в публичното пространство на Пловдив, превръщането на галерията в ателие и на ателието в галерия, но вероятно е първият, при който това се случва в няколко пространства едновременно. Пространства, които действат както автономно, така и като части от един по-широк и определено нужен размисъл за фигурата и ролята на твореца, във всеки смисъл на думата.

Десислава Милева
04.09.2020

Свързани статии