Двадесетият пълнометражен филм на Джон Бурман „За короната и страната” е автентична перла британски хумор.
Режисьорът на „Избавление” (1972) и „Ескалибур” (1981) изненада почитателите си по време на Петнайсетдневката на режисьорите в Кан 2014 г. с киноистория, представена като продължение на драматичната комедия „Надежда и слава” (1987). Двадесетият пълнометражен филм на Джон Бурман „За короната и страната” е автентична перла британски хумор и проявява пълна непочтителност към армията, короната и социалните кодове от 50-те.
Военните среди не са лесна за обсъждане тема, но режисьорът ни представя този свят, пречупен през специфичната си гледна точка, базирана на личния му опит. С лекота, носталгия и някаква наслада ветеранът Джон Бурман си спомня своята младост и измъква от съкровищницата на живота незабравими моменти, своеобразна възхвала на приятелството и младостта. С хумор и свеж поглед сме въведени „зад кулисите” в армията, където властват строг ред и дисциплина. Откриваме темите и проблемите, които вълнуват младежите от епохата, принудени да постъпят в армията твърде скоро след последната световна война, която са преживели в тила. Чрез една динамичен сюжет проследяваме историите за любов и приятелство и условията на оцеляване във военната система.
През 1952 г. 18-годишният Бил постъпва за две години в армията, за да обучава на дактилография новобранци в тренировъчен лагер, подготвящ войници за Корея. Там се сприятелява с Пърси, безпринципен въздухар и негов връстник. Двамата се опитват да не приемат твърде на сериозно военната институция. Те успяват да забравят ограниченията на ситуацията по време на редките си излизания и благодарение на любовта. Но как да помирят армейските правила и трепетите на сърцето…
Интродукцията ни представя обстоятелствата, които събират двете непокорни натури – единият забърква истинска каша по време на парад, другият буди всички със среднощните си кошмари, а двамата заедно са неустоимо привлечени от медицинските сестри на полка. В следващите епизоди проследяваме многобройните им опити да вгорчат живота на началството, за да си отмъстят за твърде стриктните правила в устава. Кулминацията на „репертоара” им е кражбата на един часовник, подарък от кралицата, която предоставя на филма някои от най-добрите му сцени…
Възраждайки атмосферата на 50-те и изследвайки спомените от младостта, в самото сърце на британската армия, режисьорът си позволява съвсем явната наслада да разрушава каноните на военната институция. Патриотизъм, кралски особи или класова борба, „За короната и страната” третира с финес и хумор своите теми чрез опита на преживяното. Духовната дързост на едно бунтарско поколение от началото на управлението на Елизабет II е двигателят на разказа, защото двамата млади мъже прекарват голяма част от военната си служба да се подиграват на ограничените вишестоящи, които искат да ги подчинят на остарелите схеми. Отвъд неустоимия хумор режисьорът си задава въпроси за очевидно абсурдните правила в армията и превръщането на младежите в машини за убиване… Но армията през погледа на Бурман е също и възможност да открием как се градят приятелството и мъжкото другарство. Гледната му точка е малко жестока, иронична и бунтарска, но също и хуманистична. Всеки персонаж, всяка реплика, всеки жест тежат на мястото си, за удоволствие на зрителя.
„За короната и страната” притежава очарованието на приказките за инициация, които сгряват сърцето, и носи аромата на стари семейни снимки, на отминали времена и изчезнали близки. Той не само ги връща към живот, но сякаш възстановява цветовете и изблиците смях, застинали в тях. Елегантната простота на филма разкрива една лична изповед, наситена с жизнеутвърждаващ дух, порив за свобода, дързост и неподчинение. Без нито за миг да напуска напълно пределите на комедията, историята постепенно се предава на меланхолично настроение…
Актьорският състав е едновременно забавен и вълнуващ, но всеки персонаж има собствена биография и това обогатява разказа (като тъжният образ на старшината гадняр в изпълнението на Дейвид Тюлис). От своя страна Бил на Калъм Търнър е романтичен идеалист, отдаден и страстен. Той не е разбивач на женски сърца, но има качествата на вроден съблазнител, и на жените им е трудно в крайна сметка да не попаднат в плен на чара му. Възстановяването на спомените му се случва без цинизъм, горчивина и съжаление. Като алтер-его на режисьора, той гледа на човечеството с хумор и ирония, макар и без мъдростта на опита, която направлява 82-годишния Джон Бурман.
„За короната и страната“ обединява много пластове като препратки към Акира Куросава, сложна семейна история, живот, който отминава, еволюция на социалните класи… Дисциплината и йерархията срещу простата радост да си жив, оцелял и очакващ по-добро бъдеще, мир и любов. Чувствителен и честен филм, който съхранява равновесието между смеха и емоцията и съвсем не е лишен от магия.
