0
3193

За първите художнички

Всичко започва от една рисунка от 1882 г. с неизвестен автор, съхранявана във фонд „Графика“ на СГХГ. Видеоразказ за изложбата „Свободният избор. Първите жени художнички (1878 -1912)“ в галерия „Васка Емануилова“.

Изложбата „Свободният избор. Първите жени художнички (1878 -1912) в галерия „Васка Емануилова“ в София е разказ за паметта ни, разказ през образи. Или както казва единият от създателите й, Пламен Петров, тя е изследване за Олга Круша, продължило три години и половина, което, ако се повтори за всяка от останалите художничките, чиито произведения са изложени, ще създаде плътен разказ за българското изкуство и то вече няма да ни се привижда само като низ от самотни върхове.

Вече няколко години екипът от Софийската градска художествена галерия – Пламен В. Петров и Рамона Димова, се фокусира върху въпросителните в историята на българското изкуство и успява да предложи на публиката интригуващи разкази, в които научната съвестност върви ръка за ръка с журналистическото любопитство.

Този път всичко започва от една рисунка от 1882 г. с неизвестен автор, съхранявана във фонд „Графика“ на СГХГ. И ето че три години по-късно знаем: тя е дело на Олга Круша, първата жена в България, подписала се като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова – Вазова и Елена Карамихайлова.

На видеото: Пламен В. Петров пред Портал Култура 

Олга Круша е дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, родена е през 1860 г. Получава образованието си в Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщайки се в родината в края на 80-те години на ХІХ в., тя се посвещава на учителската мисия. Засега от нея ни е известна една-единствена рисунка, която не е автопортрет, както доказват авторите на проекта. Тя се показва за първи път, 133 години след създаването се и около нея е организирана цялата изложба.

В опит да обогатят разказа кураторите осветяват творчеството на десетки художнички, които работят между ХІХ и ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружеството за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, дружество „Съвременно изкуство“ и Съюза на южнославянските художници „Лада“. От архивите излизат имената на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария х. Николи (д-р Хараламбиева). В галерията са подредени произведения на утвърдените вече Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова.

В архива на Националната художествена академия двамата изследователи откриват общо 160 имена на жени, получили образованието си в ателиетата на Академията. Още петият студент, вписан в матрикуларните книги, е жена – Ариадна Драгоманова. От времето на обучение, а и от по-сетнешното им творчество е съхранено твърде малко, една част може да бъде видяна и в камерната експозиция. Пазят се ранни рисунки на Елисавета Консулова – Вазова, живопис, скици и декоративни разработки на забравените днес Дона Илиева, Евлампия (Бинка) Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова, както и една работа на Анна Машева, първата известна ни българска скулпторка.

Изложбата опровергава убеждението, че тогавашният свят на изкуството е ограничавал достъпа на жените. Факт е обаче, че нямаме памет за тези близо 200 художнички. Показът на оцелелите техни произведения се приема като повод за преосмисляне на схващанията за мястото на жената в художествения живот в България между 1878 и 1912 г., за нейната еманципация, за творческия й потенциал. „Разказ, които след периода на Първата световна война действително ще поеме по нов, твърде различен път“, твърдят авторите.

В експозицията са включени произведения от СГХГ; Националната художествена академия; Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Народния театър „Иван Вазов“; ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик; ХГ „Владимир Димитров–Майстора”, Кюстендил; ХГ „Проф. Илия Петров”, Разград; частни колекции.

Изложбата Свободният избор. Първите жени художнички (1878-1912) в галерия „Васка Емануилова“ продължава до 5 септември 2015 г.

Докторант в катедра Нова и съвременна история при СУ „Св. Климент Охридски“. До 2019 г. е уредник в Софийска градска художествена галерия, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списания L'Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.
Предишна статияНенаситната ни памет
Следваща статияКултура и качество на живот