0
1935

За пътниците, странстващи във вътрешността

„Адът без изход“, Йоан Ес. Поп, издателство за поезия „Да“, 2017 г., превод от румънски език Лора Ненковска

Любовта е война, която вярваме, че ще ни донесе мир. А щастието е добре поддържана лъжа, пише румънският поет Йоан Ес. Поп. Думите му могат да бъдат приети като крайни, но поезията на Йоан Ес. Поп  е такава – крайна и понякога жестока, зад която се крият дълбочини. Сигурно не е случайно и това, че той определя какво е да си писател с три думи – „пътник, странстващ във вътрешността“.

Но за какво ни е пътуването, обикалянето на непознати земи, когато в нас, а и в хората преди нас, а също и дълбоко в семейната история, се крият бездни, които не са разказани. Още повече, че пътуването във вътрешността е единствената посока, която не може да бъде отказана на поета.

Йоан Ес. Поп пише първата си стихосбирка в Йеуд, малко градче в северната част на Румъния, където е разпределен и работи като учител по литература в продължение на шест много дълги години – от 1983 до 1989 г. Това е време, в което все едно всичко е спряло – не се случва нищо, няма никакво движение, няма никаква надежда, все едно онази птица на нещастието – от стиховете му, е разтворила криле над главите на хората, а те вече дори не вдигат глава да я видят.

Лора Ненковска, преводачката, уточнява, че между името на градчето Йууд и думата за ад на румънски език има звукова прилика, която позволява тази игра на думи. Но дори без тази езикова игра, усещането за затвор, като и почти физическото усещане за студ и нещастие, очертават непристъпните граници на онзи безрадостен град. 

като огромна огорчена морска птица
нещастието кръжи над общежитията за несемейни
на улица олтецулуй  15.

тук живеят само такива като нас. тук
животът се изпива и смъртта се забравя.

и никога не се знае кой кого, кой с кого,
и кога и на какво.
само вятърът понякога донася мирис на дим
и звън на оръжия
откъм каталунските полета.

(из стихосбирката „Адът без изход“ 1994)

По думите на Лора Ненковска, Йоан Ес. Поп е един от живите съвременни класици в Румъния, а първата му стихосбирка „Адът без изход“, излязла през 1994 г., е от онези дебюти, които се помнят. Стиховете на Йоан Ес. Поп наистина не приличат на други – той успява да извлече поезия от мрака – от бита, от студа, от болестта, от ярката светлина на голите крушки в общежитието, които убиват всяка надежда, че утре ще бъде по-добър ден. Но въпреки това тук можем да открием ирония – оръжието на слабите, на нещастните, които все не се отказват от битката, а се будят и на следващия ден започват отначало.

чиче, наех двама от стая 24,
молят се за нас денем и нощем, със сигурност
ще бъдем помилвани, можем да продължаваме
да пием.

В този сборник „Адът е без изход“ Лора Ненковска е направила подбор на стихотворения, включени не само от едноименната дебютна стихосбирка на Йоан Ес. Поп, но и от следващите му поетични книги – „порчек“ (1996), „пантелеймон  113 бис“ (1999), „забавление за пешеходци“ (2003), „no exit“ (2007) и „инструменти за сън“ (2011).

Дали има повече надежда в по-новите стихове? Дали Йеуд може да бъде забравен? Дали може да се избяга от минусовите студове и усещането, че си хванат в капан?

През следващите години в Букурещ Йоан Ес. Поп се връща непрекъснато в Йеуд – докато работи на строежа на двореца на Николае Чаушеску, докато обитава общежитието на улица „Олтецулуй“ и докато пише стихове. Също толкова болезнено жестоки, също толкова дълбоки, но това не трябва да ни изненадва, защото както пише Йоан Ес. Поп – поезията е историята на победените.

на трийсет и шест, се научих да се моля. с мъка си намерих
мой си бог, гумена кукла, разкъсана,
с дебели устни, с една извадена откъсната от рамото ръка,
разрязана през утробата. в края на краищата,
само толкова божественост ми беше дадено да позная
и не е ли може би  тази гумена кукла малкият бог,
който е даден на човек.

(из стихосбирката „порчек“ (1996)

Йоан Ес. Поп ще бъде един от гостите на Панаира на книгата този декември. Той ще бъде у нас от 14 до 16 декември 2017 г., а срещата му с българската публика ще бъде на 16 декември на румънския щанд на панаира.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияВреме и място
Следваща статияЗа българо-македонските работи