Тази година 18–ти май е денят, на който ще станат точно сто години от деня, в който Борис Христов е извикал за пръв път. Тогава за пръв път този човек е отворил устата си, поел е дъх, за да издиша и да проплаче. За да изкрещи.
Не говоря тук за поета, а за певеца Борис Христов, както е ясно.
Родът на Борис Христов по бащина линия е от Битоля. Знае се, че бащата на Борис, Кирил Христов Совичанов, е знаел огромно количество фолклорни песни, около 330, много от които са записани лично от Николай Кауфман. Едни от тях са създадени на основата на думите на известни български поети, като Вазов например, при други стиховете са с анонимен, народен произход. Сред тези има такива, които наистина изненадват със своята мелодика. Интересното в случая е, че характерът на песните, за които говоря, се колебае между народните мотиви и типа на градската песен, разпространен и обичан в големите градове на Македония през късния деветнайсети и началото на следващия век. Този градски фолклор от онова време представлява странна смес между народни теми, западноевропейско влияние и мотиви, стандартни за музиката на Истанбул и Солун от късноосманския период. Изумителен пример за това е песента „Завърналий се доброволец от Сърбия” например.
По същото време почти, по което се навършва стогодишнината от първото проплакване на Борис Христов на този свят, се състоя финалът на песеннния конкурс „Евровизия”. Той беше спечелен от Кончита Вурст, представителя на Австрия.
Трансвестията на Кончита стана една от най-коментираните в целия свят теми през последните няколко дни.
Тук не възнамерявам да коментирам направения от зрителите избор. Защото далеч повече от него ме заинтригува нещо друго. Една новина, произлязла от този точно изход на „Евровизия”. Провокирани от него, мнозинството от руските депутати предложиха Русия да създаде свой аналогичен и съответно алтернативен конкурс, който да се казва „Гласът на Евразия”. Възмущението в Русия е голямо. Според някой от представителите в Думата това с Кончита вече е било нещото, което е преляло „чашата на търпението”. Слагам израза в кавички, тъй като го заех от един български вестник, който цитира думи на двама от въпросните депутати приблизително така : „Не харесват нашите хубави момичета, но харесват този брадат травестит!”. Ето това е преляло чашата на търпението.
И какво излиза. Че трябва да гледаме на трансвестията като на линията, по която минава новото противостоене, новата „Студена война”, както казват някои, че трябва да я видим като новите траверси, които пресичат и разсичат отношенията! В това се проявява някаква странна символика. Традиционно униформите са тези, които отличават националните армии, означават противниковите страни и ги разграничават една от друга. А сега вече изглежда така, сякаш че трансвестията се е обърнала на военна униформа. Тя вече може да се възприема като знаците на чуждата, на вражеската армия. И дори като някакви вражески инсигнии. Естествено, това са инсигниите на недостойното. Роклята в случая се оказва равнозначна на шинела.
Разбира се, че в позицията на Руската православна църква по конкретния повод, каквато позиция вече беше изразена, няма нищо учудващо и нищо нередно. Няма как това с Кончита Вурст да бъде възприето по друг начин, освен с неодобрение от една православна църква. Не виждам възможност този избор, това фаворизиране, да бъде погледнато от православните от друг ъгъл, различен от този, който изрази патриаршията в Москва.
Учудващото е в нещо друго. И то е точно в позицията на руския парламент и в разшумяването около нея. Озадачаващото е в това, че резултатът от „Евровизия” може все пак да бъде превърнат в предмет на такъв тип политическо и културно-цивилизационно противопоставяне. Тоест, да бъде използван за целите на разграничаването между „европейското” и „евразийското”. В самото говорене за нов, евразийски конкурс, подобен по форма на „Евровизия”, но представляващ нейното друго, нейното отрицание, понеже предварително се обещава, че в рамките на този музикален форум няма да е възможно да се получи нещо такова като победата на Кончита Вурст, е нелепица. Все едно, че се казва следното: „Ние ви гарантираме, че създаде ли се едно „евразийско” състезание от такъв вид, организирано и провеждано в съгласие с „евразийските”, а не с „европейските” ценности, такива работи като тази с Кончита Вурст е изключено да станат факт.”
Няма смисъл да ви занимавам прекалено дълго с подобни неща, които, разбира се, не са особено важни. Но все пак мисля, че си заслужава да се обърне внимание на депутатската инициатива, за която говоря, и най-вече да се поразмишлява върху това, че тя се появява тъкмо на фона на събитията в Украйна. Че референции към тях са еднозначни. Наистина ли една Кончита Вурст успя да съсредоточи в себе си едно колосално-политическо, стратегическо и дори цивилизационно противостоене? Наистина ли тя го олицетвори?
Хайде да не ставаме смешни.