Начало Филми Фестивали Румънската нова вълна
Фестивали

Румънската нова вълна

Паул Негоеску - Тудор Джурджу
11.03.2013
1695

sffНовото румънско кино е сред акцентите, които не подминава  никой сериозен европейски кинофестивал. „София Филм Фест” от години представя най-интересното не само от т. нар. „румънска нова вълна”, но и доста филми, които, без да се числят формално към нея или към което и да е друго направление, представляват интерес. Ако цитираме режисьора Емил Христов, участник в Международния конкурс на „София Филм Фест” с „Цветът на хамелеона”: „Румънците продават мъка. И го правят много добре, от десет години насам. По един много артистичен и нов начин за света. Те са много добри и са намерили ход. Аз съм виждал в България опити да се копира този ход, но не е възможно”…

Формално мъка продават и трите заглавия, които ще видим тази година на фестивала, – „Месец в Тайланд” на Паул Негоеску, „Всички мои роднини” на Раду Жуде и „За охлювите и хората” на Тудор Джурджу. Да, общ знаменател, но с толкова различни изразни средства, изходни позиции и настроения на финала, че дори от тази малка извадка можем да си направим изводи за богатството от нови гласове.

Паул Негоеску: Без компромиси

Освен режисьор сте и сценарист на „Месец в Тайланд”. Как се роди сюжетът на филма? Има ли в него биографични моменти?

Силно ме вълнуват емоционалните проблеми на моето поколение. Забелязвам, че младите не са толкова стабилни във връзките си. Имат склонност да консумират връзките си така, както се употребяват продукти. Реших да направя филм за това колко е повърхностно поколението ми. В него няма биографични моменти, всичко е фикция.

В хода на историята едно и също пътуване до Тайланд е предложено на две различни момичета. Всяка от тях ни изненадва с отговора си. Какво значение носи месецът в Тайланд?

Тайланд е популярна туристическа дестинация и се смята за „много готино” да отидеш там. Желанието на Раду е да избяга от рутинното всекидневие. Тайланд е една от целите му. Той вярва, че би бил щастлив, ако отиде в Тайланд с приятелката си. Провалът показва и невъзможността му да намери правилната партньорка.

Избрали сте да работите с актьори, които още не са спечелили славата си. Мислите ли, че това дава на режисьора по-голяма свобода?

Добре е във филма да има нови лица. Не ценя твърде високо филмите, които използват известни актьори, приемам го като липса на смелост от страна на режисьора. Разбира се, различно е, когато някой режисьор работи с актьор „фетиш”, когото държи да използва във всеки свой филм. Но в румънското кино има мода да се използват едни и същи известни актьори във всякакви филми. Не мисля, че това е добре за киноиндустрията и за образа на румънското кино. От финансова гледна точка обаче изборът ми повлия лошо на филма, защото привлече по-малко зрители. Публиката предпочита да гледа известни актьори.

Филмът ви е представител на „новата вълна” в румънското кино. Как и защо румънското кино процъфтява в тези уж трудни времена?

В последното десетилетие няколко млади и талантливи режисьори в страната станаха пример за останалите. Влиянието на Кристи Пую върху румънското кино беше решаващо. Не мога дори да си представя къде щеше да е киното ни без него.

„Месец в Тайланд” е първият ви пълнометражен филм. Какво научихте в процеса на създаването му?

От всеки филм, който съм заснел досега, съм научил по нещо. Надявам се, че и в бъдеще ще е така. Най-важното, което научих: не бива да правя никакви компромиси.

Какво бихте искали да кажете на българските си зрители?
Надявам се да им хареса филмът, а също и нощният живот в Букурещ, така както съм го показал. Може би ще проявят интерес към Букурещ и клубовете ни, както много румънци идват на ски и на море в България.

 

Paul Negoescu1Паул Негоеску е роден през 1984 г. в Букурещ. Завършва режисура в Националния университет за кино и театър през 2007 г. Късометражният му филм „Хоризонт” е селектиран в Кан, в Седмицата на критиката, а „Дерби”, „Ремонт” и Late участват в късометражната програма на Берлинале.

Негуеску е печелил награди в Бристол (МФФ Енкаунтърс), Вила ду Конде, Дрезден, Ню Йорк, Белград и София. Той е създател и артистичен директор на Фестивала на късометражното кино Тимишорт. Има и малка продуцентска компания за късометражни филми и анимации.

Тудор Джурджу: За охлювите и хората

Да започнем с метафората за охлювите – във филма отношението на работниците към охлювите е по-човешко от това на френските инвеститори към самите тях.

Не исках да натоварвам охлювите с толкова много метафори. Това беше просто решение – да поставим въпроса в какво би се превърнала една фабрика, след като я купят френски инвеститори. И решихме, че охлювите са добър вариант, защото, първо, би било смешно и второ, бихме използвали тукашните стереотипи за французите, както във филма те имат стереотипи за румънските работници.

Знаем, че във филма е залегнала истинска история от 2002 г.

Да, тогава един от големите ни заводи за автомобили фалира и правителството се опита да го продаде на черно на американски инвеститори, всъщност продадоха завода на безценица, както се прави в Румъния и в много други страни като нашата. Разбира се, всички работници бяха пред съкращение и един от профсъюзните им лидери предложи да продадат спермата си, за да откупят завода, но когато тази идея беше споделена на пресконференция, всички се засмяха и нищо не се случи. Ала посредством международните агенции тази информация обиколи света… Исках да ситуирам историята в 90-те години на ХХ век, защото аз и сценаристът си мислехме, че ще можем да изследваме краха на стария идеализъм и навлизането в капитализма. До този филм никога не се бях занимавал чак толкова активно с проблемите на работническата класа, но мисля, че той е първият в новото румънско кино, който се опитва да види работниците с топлина и хуманизъм, а не по бруталния начин, по който обикновено ги показват.

Реабилитирайки работниците като човешки същества, парадоксално стигате до политическа некоректност. Но самата действителност е политически некоректна, нали? Когато отиват да  продават спермата си, лекарката им казва, че клиентите бездетни родители предпочитат генетичен материал от интелигентни руси датски студенти, а не от румънски работници. Друг пример от филма – отношението на западните инвеститори към хората от нашата част на света като към същества втора ръка.

Да, ясно тръгвам от това, че в продължение на години сме били смятани от западните страни за трети свят, много западни инвеститори са използвали Румъния за работна площадка, където просто да печелят пари. Малко от тях се интересуват от семействата на работниците, изгубили работата си. Отидох да снимам и в града, където се е случила тази история, но заводът беше разрушен. Много скоро след сделката той е бил разпродаден. Във филма се занимавам с тази ситуация не само и не толкова от социална гледна точка – ранните години на капитализма, но и от чисто човешка – пренастройката на хората, поставени в съвсем различни условия, за които все още не са готови.

Филмът започва с истерията около идването на Майкъл Джексън в Румъния и завършва с отлитането му за Истанбул. Няколко думи за решението да поставите тази рамка…

За мен един от важните въпроси беше как да уловя духа на времето. В началото доста се рових в Държавния видеоархив, но после си спомних концерта на Майкъл Джексън през 1992 г., който е оставил дълбока следа в паметта ми. Това е знаково събитие за моето поколение. Тогава спечелих първите си 20 долара, държейки кабелите на телевизионни оператори… Един вид това беше идването на месията в нашата малка страна, който да ни спаси и просветли…

Е, месията накрая си заминава, на архивните кадри една млада девойка ридае, че той никога няма да се върне. Но пък в другия финален кадър всички работници от завода са се преориентирали и събират охлюви на полето. Оптимистичен или песимистичен край е това?

Това е простият факт, че животът продължава. И всички трябва да свикнем с новите начини на оцеляване в един усложнен сценарий на новия капитализъм. Навярно някои от тях ще останат, други ще емигрират, но исках да завърша филма си с надежда, а не с бруталност и безнадеждност. Мисля, че винаги трябва да има надежда.

Интересен е случаят с директора на завода – ведомствен дерибей, а цитира Чоран.

Да, но не бива да забравяме, че всички тези стари лисици, които ръководеха румънската индустрия, бяха добре подготвени. Образовани в Москва, но все пак образовани. Една от очевидните препратки също е към реален персонаж – човека, който ръководеше завода на „Дачия”. Знаете, дачия беше колата на всеки румънец в онези години. След като „Рено” купиха завода, този човек, който го беше ръководил десетилетия, остана. Тези възрастни, чаровни, образовани ръководители на предприятия все още са тук, знаят много добре как да се интегрират в новите условия и без да им мигне окото биха продали своите работници.

Tudor Giurgiu1Тудор Джурджу е роден през 1972 г. в Клуж-Напока. Завършва режисура в Букурещката академия за кино и театър през 1995 г. От 2005 до 2007 г. е директор на Румънската национална телевизия. Освен игрални и документални филми Тудор Джурджу е режисирал музикални видеоклипове. Той е собственик на независимата продуцентска компания Librafilm и основател и президент на Трансилванския международен филмов фестивал.

Паул Негоеску - Тудор Джурджу
11.03.2013

Свързани статии