„При входа на морето“ на Емилия Дворянова получи първа награда в категория Проза, в категория Хуманитаристика бе отличено изследването на Стоян Асенов „Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта”, а голямата специална награда за цялостно творчество бе присъдена на проф. Цочо Бояджиев.
На 1 ноември, Деня на народните будители, Портал „Култура“ връчи за втори път годишните си награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката. Жури в състав Тони Николов, проф. Калин Янакиев, Деян Енев, проф. Божидар Кунчев и Андрей Захариев отличи издадени през 2014 г. творби в категориите проза и хуманитаристика и присъди две специални награди – за цялостно творчество и за принос към модерната българска проза.
Романът на Емилия Дворянова „При входа на морето“ („Обсидиан”, 2014) получи първа награда в категория Проза. Проф. Калин Янакиев, който връчи наградата, определи авторката на романа като „един от малкото представители на интелектуалната проза“ у нас и подчерта, че това е може би най-експлицитно християнският роман на Дворянова, макар да не е изграден върху някаква христологична сюжетика. „Това е една дъбинна алегореза на един път през долината на плача, кръста и този тържествуващ лепет, с който всички ние ще посрещнем царството Божие. Но нищо от това експлицитно не присъства в романа. Това е един роман, чието действие се развива в нашето време, в един особен санаториум, в някакво особено духовно заведение, от чиято клаустрофобичност накрая се излиза в един широк простор“. Самата Емилия Дворянова призна, че наградата на Портал „Култура“ й е изключително скъпа, че чувства романа си като създаден за тази награда, за която по условие могат да кандидатстват творби, които отстояват общочовешки и християнски ценности. Тя сподели, че е особено щастлива, тъй като това е втората награда, която получава „При входа на морето“. „Това са стимули, за да повярваме, че целият този много, много голям труд, който влагаме в писането на една книга – тази книга съм я писала четири години – може би има смисъл“.
„Спомени за вода“ („Фабер”, 2014) на Иван Станков получи втора награда в категория Проза. Авторът бе отличен за „голямото художествено майсторство, с което разработва един личен път чрез „истории, заминали по водата”. Андрей Захариев, който връчи наградата на Станков, подчерта, че това е една книга с разкази, които са взиране, но и съзиране, съзерцание. И в същото време в тази книга повествуването не е забравено за сметка на съзерцателността. Със своята плътност тя настоява много ясно за това, че тук освен взирането, което за писателя е същностно, има и съзерцание, и съзиране на нещата. По думите му „Спомени за вода“ е книга за едно село и за една река, за анонимното крайдунавско село и Дунав в тяхната взаимовръзка и течливост. Една книга, която също има дълбинен християнски смисъл, макар и не експлицитно изразен, но през цялото време насъщен и присъстващ. Самият Иван Станков, когото познаваме преди всичко като литературен историк и преводач, сподели, че дебютният му сборник с разкази и тази награда го карат да се чувства като свещеник, който цял живот е опявал другите, а сега е дошъл неговият ред. Той призна, че се възхищава на романа на Емилия Дворянова, в който според него Томас Ман, Вирджиния Улф, Марсел Пруст разбират всичко, което им се говори на един дълбок български език.
Тази година Портал „Култура“ присъди и трета награда в категория Проза – на Емил Тонев и „Понякога ангели” („Хермес”, 2014) за „изграждането на „роман-холограма”, който пресъздава събитията от последните трийсет български години”. Деян Енев добави, че според него романът е написан „по един много плътен и възхитителен, дори ненатрапчив начин“, че той „прилича на телескоп, отделните глави на който сякаш се измъкват една от друга, и щом разпънеш целия телескоп, тогава виждаш много добре онова, което е живяно“. Емил Тонев призна, че книгата му действително е опит да направи портрет на своето поколение.
В категория Хуманитаристика първа награда получи книгата на Стоян Асенов „Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта” (УИ „Св. Климент Охридски”, 2014). Преподавателят по философия в Софийския университет бе отличен за „неговото изследване на уникалната „гранична ситуация” в живота на Достоевски като подстъп към феноменологията на екзистенциалния опит”. Тони Николов, който връчи наградата, определи книгата като „описание на една синтетична точка в полето на опита“. Той припомни едно писмо на Достоевски до брат му, в което големият писател споделя, че е бил в тази точка на опита: „Аз бях в последния миг“, пише той. Това е денят на неговата неизпълнена смъртна присъда. Върху този опит Стоян Асенов изгражда нещо като екзистенциална аналитика на умирането. Тони Николов сравни книгата на Стоян Асенов с Геният и неговият наставник на Цветан Стоянов. От своя страна авторът призна, че книгата му е опит да се размишлява върху проблема за смъртта и умирането, да се преживява тази ситуация. Един опит, извървян съвместно с опита на Достоевски, едно усилие, което е поради самата си тематика незавършено и изисква усилие и от самия читател. Стоян Асенов каза няколко думи и за деня на будителите, очевидно впечатлен от факта, че самата тази тематика в днешно време предизвиква някакво абсолютно неловко говорене. „По-скоро ни се струва, че говорим за нещо, което е отминало и което има валидност в миналото, но сякаш днес за будители трябва да се говори с много уговорки. И това не е случайно, тъй като нашата демократично-егалитаристка култура до голяма степен прави твърде трудни различаванията. Тя не обича този тип различавания и особено различаването на будители и на събудени дразни някаква нейна дълбоко егалитаристка същност. Особен проблем в тази ситуация е неспособността ни да различаваме, която преминава не само по границата между посветеност и непосветеност, но засяга сякаш много по-сериозно сферите на нашето съществуване. Има някакъв императив в нашата култура, който ни пречи да различаваме, защото различаването е и някакво оценностяване, някакво различаване по ценност. А дали ние имаме право на такъв вид различаване? Аз мисля, че ако сме откровени със себе си, много лесно можем да видим вътре в самите нас някакви тъмни, непросветени места и ние много добре знаем, че те съществуват. Така че това усилие за различаването е свързано и се базира безспорно на някаква осъзната наша собствена недостатъчност. Затова ми се струва важно да говорим за това различаване като някакъв просветителски жест… Когато почина един наш колега – Бог да прости Иван Стефанов – си помислих, че всъщност срещата с такива хора е някакъв особен тип среща. Тя е като някакво специфично влизане в библиотека или в храм. Когото влизаме в библиотеката, ние веднага усещаме едно специфично наше замълчаване, защото влизаме в нещо, което ни обхваща, и нещо, което безспорно ни превъзхожда. Така че ние имаме реакция на смиреност и на премълчаване. След това се поражда желанието да поведем някакъв разговор и ми се струва, че това, което наричаме просветителство, започва с тази стъпка между нашето замълчаване и нашето желание да започнем разговор“.
Втора награда в категория Хуманитаристика бе присъдена на изследването на Младен Влашки „РоманОлогия ли?” („Хермес”, 2014) – едно изследване на съвременния български роман между употребата и експеримента. По думите на проф. Божидар Кунчев книгата представя и лицето, и опакото на българския роман през последните години. Става дума за една критическа концептуална книга, за едно изследване, което предизвиква много размисъл не само по отношение на художествените и идейни качества на романа или на неговите спадове и минуси, но чрез проникновен и ерудиран критически анализ трудът в крайна сметка представя и нашето време, нашата действителност. Младен Влашки добави, че обичайно литературните критици страдат от недолюбване, ако кажат истината за някои слаби страни на художествените произведения. От друга страна пък, ако не го направят, възниква въпросът защо не го правят. „Така че аз съм се стремил да опазя точно този баланс. Разбира се, книгата е аналитична и проследява и много грешни ходове, но трябва да се похваля, че все още никой не ме е преследвал, за да ме набие“.
Голямата специална награда за цялостно творчество бе присъдена на проф. Цочо Бояджиев за „неговия изключителен принос към българската философска култура, огромно преводаческо дело и отдадеността му на словото и фотографията”. Проф. Калин Янакиев подчерта, че направеното от проф. Цочо Бояджиев през годините е действително грамадно, защото той анализира и довежда до нас голямата философия, онази, която започва през античността и достига своя връх през християнското средновековие. По думите му по-голямата част от философстването върху тези най-големи епохи в човешката мисъл в България е дело на проф. Цочо Бояджиев. Невероятно дело е също така направеното от него за проговарянето на голямата християнска средновековна философия за българския читател. „Само допреди две десетилетия и половина ние пребивавахме в абсолютно аналфабетство по отношение на тази огромна философска традиция. Нашите чуждестранни колеги често пъти са се удивлявали, че в България един човек е направил нещо, което в развитите европейски страни правят цели институти, защото проф. Цочо Бояджиев е преводач на неимоверно количество страници. За да преведат Сума на теологията и Сума против езичниците на Тома от Аквино, в Европа правят цели институти. Като добавим към това Плотин и неговите Енеади, като добавим Майстер Екхарт и брата Грим, действително Цочо Бояджиев представлява нещо като институт, събран обаче в една персона“. От своя страна доайенът на българската школа по философска медиевистика призна, че работата на учения и писателя е в някакъв смисъл самотна, човек се чувства несигурен в смисъла на това, което прави. „Имах нужда от подкрепата на другите и имах големия шанс, голямото погалване от съдбата да срещна много стойностни хора“.
Специална награда получи и писателят Димитър Коруджиев за „неговия изключителен принос към модерната българската проза и за възвръщането й „по пътя на душата”. За него Калин Янакиев каза, че освен един от най-големите български писатели Коруджиев е истински авторитет, един честен и духовен човек. Писателят Деян Енев раздели присъствието на Коруджиев в българската култура на три етапа. Първо, времето до 10-и ноември, когато в творчеството му се открояват нормалното и човешкото в онова време. „Всички помним неговата книга „Градината с косовете“, в която той показа истинската човешкост като една много силна крепост вътре в човека, която трудно може да бъде превзета и предадена“. Вторият период е след 10-и ноември, когато Коруджиев много активно се включва в изграждането на новите демократични правила и новите демократични медии. Третият момент от присъствието на Димитър Коруджиев в нашата култура е неговото особено място в християнския фундамент на тази култура. Емилия Коруджиева, съпруга на автора на „Градината с косовете“ и „Домът на Алма“, пожела на писателя да е здрав, „за да може да напише християнските книги, които е замислил“.
Годишните награди на Портал „Култура“ са учредени през 2014 г. от Фондация Комунитас. Те са разделени в три категории: проза (сборник с разкази, повест, роман), хуманитаристика, както и специална награда за цялостно творчество или за изключителен принос в областта на прозата, поезията, драматургията и хуманитаристиката. Във всеки раздел се присъждат първа и втора награда.
