Седемнайсет кратки разказа са събрани в сборника „Шега“ на гръцкия писател Янис Палавòс (1980) и в тях няма намек за шега. Безработица, липса на перспектива, отчаяние, раздяла, нелепи инциденти и смърт, насилие, сексуална злоупотреба дори с деца – така звучат част от темите. Но истината е, че „Шега“ е изключително деликатна книга, а Янис Палавòс пише с лекота дори за тежките социални проблеми.
Заглавието също не е шега. Не е и маркетингов трик за по-добри продажби, нито заблуда на читателя. Дори в едноименния разказ „Шега“ няма място за хумор, но пък ни подсказва, че Янис Палавòс обича като на шега да се заиграва с литературни образци и да прескача от реалния свят във фантастичното и от действителността в съня. Обича да открива тайни пролуки и проходи, нещо като реверанс към текстовете на Хорхе Луис Борхес и Хулио Кортасар, на Франц Кафка и Етгар Керет.
Янис Палавòс е реалист, но допуска в разказите си, че светът е по-голям, по-непредсказуем и по-фантастичен. Дава му правото да продължава да ни изненадва – и ето, един ден отваряш очи и откриваш, че си се превърнал или дори преродил в телбод на държавна служба, както в разказа „За разнообразие“. Или посягаш към вратата на тоалетната и откриваш, че там няма нищо – абсолютно нищо, празно пространство, вакуум, като в разказа „Шега“. А друг път тръгваш по следите на Франсоа Вийон, за да му дадеш още един шанс, както в разказа „Ново начало“.
Впрочем повечето от местата, за които разказва Янис Палавòс, са познати или лесно могат да бъдат открити на картата – истории от Северна Гърция, от малки села и градчета, близо до езерото Керкини, където младите хора често се чувстват хванати в капан и търсят варианти да се впишат в света или да избягат от него. Мъж, който работи в театър, който всеки момент ще бъде закрит. Журналист, който скучае и преписва новините от интернет. Зъболекар, който обича жена си, но продължава да мисли за онова непознато момиче по бельо от шивашкия каталог на майка си от 1994 г.
От доста време не правех нищо в офиса. Работата вървеше към катастрофа. Играехме представления пред двайсет зрители. Прекарвах си времето в зяпане из интернет. Написах си името в Гугъл. Казвам се Йоргос Караянис. Излязоха хиляди резултати. Отварях страница след страница, една по една. Имаше дни, когато стигах до двайсет. Шефът се появяваше от дъжд на вятър и мърмореше. Нарядко се обаждаха по телефона, обикновено да си искат парите, които дължахме. Театърът не си покриваше разходите. Беше ме страх от безработицата. Нямах други доходи. И какво можех да направя? Прехвърлих трийсет и пет и си останах без специалност, аматьор.
Така Янис Палавòс ни представя още в началото главния героя от разказа „Въздишката“.
И може би заради същия този тягостен реализъм Янис Палавòс внезапно отваря тайни проходи пред героите си – обещава им не просто сюрреалистично преживяване, но им дава възможност да избягат. Или просто не иска да отнеме правото да бъдат щастливи.
