0
3397

За тихите победи на поезията

Елена Делева

„Сълза назад“, Елена Денева, издателство „Смисъл“, 2023 г.

Има поети, чиито книги са пълно фототипно издание на поезията: нищо по-малко от изящна словесност. Елена Денева е от тези автори. Поетичните ѝ сборници се чакат с нетърпение от читателите с чувствително литературно съзнание. Последната ѝ книга – „Сълза назад“, идва с типичната за Елена запомняща се (макар и привидна) лекота на думите, отвъд които светът се укротява в прегръдката на Господ.

Каква прегръдка имаш, Господи,
каква прегръдка имаш:
прегръдката на милиони майки,
на всички дълго липсващи бащи,
които са се върнали след плаване.
Каква прегръдка имаш!
Прегръдката на всички неродени
или дългоочаквани деца
и аромат на мляко, мед и мир,
във който бих могла да се разтворя.
Прегръдката на всичките лози,
очистени от сухите си пръчки.
На тихите води, на тучните зелени пасища,
далече от онази долина,
в която всички ние сме вървели.
Каква прегръдка имаш, Господи! 

(„Отдалечаване“, с.23)

Сърдечната истина, на която Елена Денева е способна в думите си, не е онази премерена, пресметлива дори ерудираност колко точно от необятното знание за света да бъде „отпуснато“ на читателя. Напротив! Елена разкрива докрай и сякаш безкрайно: това е поезия на вглъбения, на самотния модерен човек, който обаче не избира да се затвори в себе си, а да раздава милост чрез поезия. В огледалото на нейните стихотворения има толкова мощна сила, която повдига паднали небеса, утешава, приласкава, възторгва. Защото в поезията на Елена Денева има много вяра. Непретенциозна, чиста, без примесите на условността, първородна, първопричинна вяра. Книгата „Сълза назад“ е майсторски клас как от буквалността се раждат метафори, как болката е друга азбука, но на малцина е дадено да четат от нея, да пишат на езика ѝ, за да отнемат от тъмнината на скърбящите. Елена Денева никога не е била местен човек там, където автори шумят и натъпкват насила в слуха на читателя книгите си. Тя е съхранила онова достойнство на пишещия, което не позволява да развяваш стихотворенията си като знаме, пък било то и знамето на победата. Впрочем победа е думата, за която си мислех през цялото време, докато четях „Сълза назад“. Защото тази книга е за спечелените битки срещу безчовечността.   

В това бързо нагряващо време, в този бързо изстиващ свят.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.
Предишна статияВихрогон
Следваща статияИслямът е все още далече от Ренесанса ​