Начало Книги За тихите победи на поезията
Книги

За тихите победи на поезията

3668
Елена Делева

„Сълза назад“, Елена Денева, издателство „Смисъл“, 2023 г.

Има поети, чиито книги са пълно фототипно издание на поезията: нищо по-малко от изящна словесност. Елена Денева е от тези автори. Поетичните ѝ сборници се чакат с нетърпение от читателите с чувствително литературно съзнание. Последната ѝ книга – „Сълза назад“, идва с типичната за Елена запомняща се (макар и привидна) лекота на думите, отвъд които светът се укротява в прегръдката на Господ.

Каква прегръдка имаш, Господи,
каква прегръдка имаш:
прегръдката на милиони майки,
на всички дълго липсващи бащи,
които са се върнали след плаване.
Каква прегръдка имаш!
Прегръдката на всички неродени
или дългоочаквани деца
и аромат на мляко, мед и мир,
във който бих могла да се разтворя.
Прегръдката на всичките лози,
очистени от сухите си пръчки.
На тихите води, на тучните зелени пасища,
далече от онази долина,
в която всички ние сме вървели.
Каква прегръдка имаш, Господи! 

(„Отдалечаване“, с.23)

Сърдечната истина, на която Елена Денева е способна в думите си, не е онази премерена, пресметлива дори ерудираност колко точно от необятното знание за света да бъде „отпуснато“ на читателя. Напротив! Елена разкрива докрай и сякаш безкрайно: това е поезия на вглъбения, на самотния модерен човек, който обаче не избира да се затвори в себе си, а да раздава милост чрез поезия. В огледалото на нейните стихотворения има толкова мощна сила, която повдига паднали небеса, утешава, приласкава, възторгва. Защото в поезията на Елена Денева има много вяра. Непретенциозна, чиста, без примесите на условността, първородна, първопричинна вяра. Книгата „Сълза назад“ е майсторски клас как от буквалността се раждат метафори, как болката е друга азбука, но на малцина е дадено да четат от нея, да пишат на езика ѝ, за да отнемат от тъмнината на скърбящите. Елена Денева никога не е била местен човек там, където автори шумят и натъпкват насила в слуха на читателя книгите си. Тя е съхранила онова достойнство на пишещия, което не позволява да развяваш стихотворенията си като знаме, пък било то и знамето на победата. Впрочем победа е думата, за която си мислех през цялото време, докато четях „Сълза назад“. Защото тази книга е за спечелените битки срещу безчовечността.   

В това бързо нагряващо време, в този бързо изстиващ свят.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии