Начало Книги За тънката разлика между това да си добър или лош
Книги

За тънката разлика между това да си добър или лош

8183
илюстрация Пийт Осуалд

„Лошата семка“, текст Джори Джон, илюстрации Пийт Осуалд, превод Елена Можолич и „Доброто яйце“, текст Джори Джон, илюстрации Пийт Осуалд, превод Симона Калева, издателство „Таралеж“, 2019 г.

Детските книги задължително се четат на няколко гласа – веднъж за децата, втори път – за родителите, които правят избора на книги и понякога ги четат на глас, и трети път – отново за детето, което по-късно ще си спомни написаното и то ще му се стори много важно или пък напълно безсмислено. Или поне книгите на творческия тандем Джори Джон и Пийт Осуалд са такива. Помнят се. Позволяват няколко нива на прочит и няма да оставят нито детето, нито възрастния човек да скучаят.

„Лошата семка“ и „Доброто яйце“ могат да се четат и като алегорични разкази за това къде е прекарана тънката граница между доброто и лошото. И колко сме добри, когато сме лоши, и колко сме лоши, когато си мислим, че сме добри.

Джори Джон не е познат у нас, но той е включен в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани автори и е двукратен носител на наградата за детска книга на името на Е. Б. Уайт „Чети на глас“. Живее в Орегон и както казва – „опитва се да бъде много добра семка“. 

Пийт Осуалд пък е художник и илюстратор и е по-вероятно да го познаваме покрай работата му по анимационните филми „Мадагаскар 2“, „Облачно с кюфтета“, „Хотел Трансилвания“ и „Angry Birds: Филмът“. Разликата е, че Джори Джон и Пийт Осуалд работят заедно с идеята, че детските книги трябва да носят послания – но не послания от типа „трябва на всяка цена да бъдем добри“, а как – дори когато постъпваме лошо, не е късно да направим нещо добро. Защото никога не е лесно да се раздели черното от бялото или лошото и доброто.

Такава е и идеята за тези две приказки, които някак се допълват – едната ни представя колебанията на „Доброто яйце“ – как докато другите яйца се държат зле и непрекъснато правят бели, доброто яйце започва да се пропуква под огромния натиск на представата, че трябва на всяка цена да продължава да бъде все така добро и перфектно.

Историята в„Лошата семка“ тръгва от другата позиция – главен герой тук е Лошата слънчогледова семка, която винаги закъснява, винаги прекъсва другите, когато говорят, никога не си мие ръцете, не се държи добре с никого, не я е грижа за никого и т.н. Но в един момент дори Лошата слънчогледова семка започва да се променя… И никой не може да ѝ отрече точно това право да се променя и да не бъде толкова лоша.

Историите, които писателят Джори Джон и художникът Пийт Осуалд разказват с тези книжки – „Лошата семка“ и „Доброто яйце“, могат да се четат като алегории. Защото тези привидно детски истории ни казват, че доброто и лошото понякога имат допирни точки и не са толкова различни неща. Че когато някой е лош, той има нужда от подкрепа и разбиране, защото може да лекува стари травми. А когато някой се опитва да бъде безкрайно добър, това не е добро за никого и може да доведе до пропукване на добрите намерения. И с тези две книги – „Лошата семка“ и „Доброто яйце“, творческият тандем Джори Джон и Пийт Осуалд сякаш се опитва да ни каже, че светът винаги има две страни. Които се допълват.

Оля Стоянова е доктор по журналистика, поет, писател и драматург. Два пъти е носител на наградата „Аскеер“ за съвременна драматургия – през 2014 г. за „Покана за вечеря“, която от 11 години е на сцената на театър „София“, и през 2018 г. за „Цветът на дълбоките води“, която се играе и досега в Народния театър „Иван Вазов“. На сцена е също и пиесата ѝ „Страх за опитомяване“ в Народния театър. Оля е автор на сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“ и на сборника с документални истории „Смелостта да бъдеш родител“. А също и на документалните книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“. Има два сборника с разкази – „Висока облачност“ и „Какво сънуват вълците“. За стихосбирката „Улица „Щастие“ получи националните награди „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Най-новата ѝ книга е стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“. Главен редактор е на програма „Христо Ботев“ на БНР и хоноруван преподавател в Софийския университет.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display