„Лошата семка“, текст Джори Джон, илюстрации Пийт Осуалд, превод Елена Можолич и „Доброто яйце“, текст Джори Джон, илюстрации Пийт Осуалд, превод Симона Калева, издателство „Таралеж“, 2019 г.
Детските книги задължително се четат на няколко гласа – веднъж за децата, втори път – за родителите, които правят избора на книги и понякога ги четат на глас, и трети път – отново за детето, което по-късно ще си спомни написаното и то ще му се стори много важно или пък напълно безсмислено. Или поне книгите на творческия тандем Джори Джон и Пийт Осуалд са такива. Помнят се. Позволяват няколко нива на прочит и няма да оставят нито детето, нито възрастния човек да скучаят.
„Лошата семка“ и „Доброто яйце“ могат да се четат и като алегорични разкази за това къде е прекарана тънката граница между доброто и лошото. И колко сме добри, когато сме лоши, и колко сме лоши, когато си мислим, че сме добри.
Джори Джон не е познат у нас, но той е включен в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани автори и е двукратен носител на наградата за детска книга на името на Е. Б. Уайт „Чети на глас“. Живее в Орегон и както казва – „опитва се да бъде много добра семка“.
Пийт Осуалд пък е художник и илюстратор и е по-вероятно да го познаваме покрай работата му по анимационните филми „Мадагаскар 2“, „Облачно с кюфтета“, „Хотел Трансилвания“ и „Angry Birds: Филмът“. Разликата е, че Джори Джон и Пийт Осуалд работят заедно с идеята, че детските книги трябва да носят послания – но не послания от типа „трябва на всяка цена да бъдем добри“, а как – дори когато постъпваме лошо, не е късно да направим нещо добро. Защото никога не е лесно да се раздели черното от бялото или лошото и доброто.
Такава е и идеята за тези две приказки, които някак се допълват – едната ни представя колебанията на „Доброто яйце“ – как докато другите яйца се държат зле и непрекъснато правят бели, доброто яйце започва да се пропуква под огромния натиск на представата, че трябва на всяка цена да продължава да бъде все така добро и перфектно.
Историята в„Лошата семка“ тръгва от другата позиция – главен герой тук е Лошата слънчогледова семка, която винаги закъснява, винаги прекъсва другите, когато говорят, никога не си мие ръцете, не се държи добре с никого, не я е грижа за никого и т.н. Но в един момент дори Лошата слънчогледова семка започва да се променя… И никой не може да ѝ отрече точно това право да се променя и да не бъде толкова лоша.
Историите, които писателят Джори Джон и художникът Пийт Осуалд разказват с тези книжки – „Лошата семка“ и „Доброто яйце“, могат да се четат като алегории. Защото тези привидно детски истории ни казват, че доброто и лошото понякога имат допирни точки и не са толкова различни неща. Че когато някой е лош, той има нужда от подкрепа и разбиране, защото може да лекува стари травми. А когато някой се опитва да бъде безкрайно добър, това не е добро за никого и може да доведе до пропукване на добрите намерения. И с тези две книги – „Лошата семка“ и „Доброто яйце“, творческият тандем Джори Джон и Пийт Осуалд сякаш се опитва да ни каже, че светът винаги има две страни. Които се допълват.
