Само децата могат да кажат колко е дълъг пътят от 1 до 10. Или пък от научаването на буквите от А до Я и прочитането на първите думи и изречения. Но е хубаво, че тези големи усилия – да се научим да броим до 10, например, бързо се забравят. И сигурно така и трябва да бъде. Но сега Сотир Гелев ни връща отново към тази история с книгата „Как Лора се научи да брои до десет“.
Да, това е детска книжка, но истината е, че хубавите детски книги имат това качество – те могат да се четат поне на два гласа – веднъж за малките, и втори път – за възрастните. И ако книгата е едновременно интересна и на големите, и на малките, тогава вече имаме хубава детска книга. От онези, които се помнят от всички.
И така – в тази история имаме едно момиче, което отказва да се придържа към правилата на големите, и една женска котка на име Сергей Есенин. По-късно към тази компания се присъединяват чудовище с два зъба, три джуджета с три кофи с диаманти, четири фалшиви златни монети, пет феи, шест мишки с имена като Сузана, Мушмулка Зелена, Карамелка, Лили, Петуния и Вики… Имаме още разбойник, който все още никого не е ограбил и който обмисля да промени семейната традиция и се откаже от разбойничеството. Появява се още паяк с точно осем крака и млада вещица с отлични кулинарни способности, защото приготвя супа от девет манатарки, която дори малките деца одобряват…
Но ето как започва тази история – със задължителната доза детски инат и с желанието да правиш нещата по свой начин.
Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
Застана пред огледалото и преброи себе си: „Едно момиче на име Лора“.
Котката влезе в стаята и Лора я преброи: „Една котка на име Сергей Есенин“. Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в това време майка ѝ извика, че закуската е готова.
Лора влезе в кухнята и преброи майка си: „Една майка“.
На масата имаше една голяма чиния с палачинки. Имаше и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.
— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка ѝ.
— Ще изям една, а после и още една — отговори Лора.
— Това колко прави?
— Казах ти — една! И още една, ако съм гладна.“
Сотир Гелев е добре познат като художник, автор е и на стихосбирка, познаваме го като автор на анимационни филми, филмови сценарии и комикси. Той стои и зад поредиците по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ – все изкуства, които предизвикват интереса и на големи, и на малки. И където трудно може да се прекара граница кое изкуство е за деца и кое – за възрастни
А заедно с брат си Пенко Гелеви са автори на поредицата за Илийчо и неговия приятел мърколак Август, която включва заглавията „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.
Но този път Сотир Гелев сам пише и едновременно с това илюстрира историята за малката Лора, която преминава през редица изпитания и загадки, за да извърви трудния път до числото десет, а след това и до дома.
И така – книгата „Как Лора се научи да брои до десет“ е за деца. Но май и родителите няма да скучаят.
