Трайчо от доста време наблюдавал тайно баща си. Това се случвало обикновено нощем, когато всички потъвали в дълбок сън. Момченцето го видяло за първи път, когато се прибирал отнякъде с преметнат на гърба товар. То го проследило до стълбището към мазето и забелязало алени капки кръв, които се стичали от дебелия чувал.
Това е само началото на приказката „Какво прави баща ми в мазето“ от сборника „Румян и змията. Малки приказки в различни цветове“. В този сборник Марияна Фъркова е събрала разкази за ромите – пъстри и непредсказуеми, смешни и тъжни, понякога жестоки, а друг път изключително поетични. Нарекла ги е приказки и наистина те сякаш се доближават до приказките, но в тях липсва обещанието за задължителния щастлив край.
Въпреки това някои от тези приказки са вълшебни и в тях се появяват говорещи змии, но в същото време тук става въпрос за продажба на бебета, за неразбиране и за неприемане. Но пък и героите тук са представени далеч от клишетата, с които обикновено се говори или пише за ромите – да, както има стари гледачки на ръце или местни безделници – така се появяват и учителки по история, деца, които искат да учат, да рисуват и да свирят. Въобще един пъстър свят, в който ни трябва само любопитство, за да надникнем.
И да последваме героите – мъже, които търсят любовта, жени, които оставят бебета си, но и щастливи многодетни майки, побойници и майстори кошничари, виртуозни музиканти и улични нехранимайковци, красиви момичета и мъдри старици – целия пъстър свят. Има място и за радост, и за тъга, за разкаяние и прошка.
На този празник Трендафил винаги се усещал като Бог. След общо веселие и шум, особено когато пристигнели и музикантите, в един момент родителите ме най-тържествено му слагали в средата на челото голяма кървава точка от заклания петел. После окачвали главата на птицата на портата и майка му преразказвала легендата от османско време, пише Марияна Фъркова в „Горещи молитви към небето“.
Трябва да уточним, че в тези авторски приказки Марияна Фъркова не просто ни потапя в бита на ромите, но и във фолклора им – дори на ръба на един златен басейн се появява дяволът – циганският бенг, а Света Сара – закрилницата на ромите, наблюдава благосклонно всичко, което се случва.
В същото време това са истории, които се случват днес, въпреки че понякога времето се разтяга и не е ясно кога започват и кога свършват легендите.
Освен това в тези разкази има място и за ирония, и за чувство за хумор, а на света на ромите и проблемите им е погледнато с много разбиране. Има и много цвят.
Дошла пролетта и предизвикала оживление в цялата циганска махала. Жените от сутрин до вечер простирали изпраните дрехи. Преливащи от щастие заради дългоочакваното слънце, те ги редели по дългите, скрепени на две-на три провиснали въжета така, сякаш извършвали свещенодействие. Поставяли ги едни след други в различните им цветове: ред ританки, ред чорапи, ред гащи, ред ризи, ред потници… от бяло, розово, малиновочервено, жълто, оранжево, цикламено до електиковосиньо, тъмносиньо, тъмнозелено или сиво. Не обичали единствено черното. През това време малките тичали наоколо, подобно на жужащи пчели около цъфнали дръвчета, а по-големите деца ходели на училище.
Между другото, тези истории са разказани на два гласа – веднъж написани от Марияна Фъркова, и втори път – разказани чрез картините на художничката Радостина Пенева. И със сигурност не са само за деца или само за възрастни. Това са разкази за всички, които са любопитни да видят един чуден и шарен свят.
