Словашкият режисьор и продуцент Мартин Шулик ще гостува у нас през март, за да представи своя двусериен документален филм „25 от 60-те или Чехословашката нова вълна” в рамките на София Филм Фест. Интервюто с него направи Лора ТРАЙКОВА.
Тази година една от специалните програми на фестивала е посветена именно на чехословашкото филмово чудо от 60-те. За българските зрители са подбрани 8 заглавия, създадени през 1969 г., върху които властта налага цензура и в резултат на това те се срещат с публиката години по-късно: „Чучулиги на конец” на Иржи Менцел, „Човекът от крематориума” на Юрай Херц, „Шегата” на Яромил Иреш, „Траурно тържество” на Зденек Сирови, „Пропиляна неделя” на Драхомира Виханова, „Птици, сираци и луди” на Юрай Якубиско и „Празник в ботаническата градина” на Ело Хавета. Дебютният филм на режисьора Душан Ханак „322” ще постави началото на програмата „Чехословашката нова вълна. 1969. Забранените филми” на 28 февруари в Дома на киното, а режисьорът ще получи Наградата на София за приноса си към изкуството на киното.
Филмографията на Мартин Шулик включва и игрални филми, сред които носителите на награди „Нежност” (Почетен диплом от МФФ Котбус), Všetko čo mám rád (Голямата награда от Котбус), „Градината” (Голямата награда от Котбус, „Чешки лъв” за най-добър режисьор и сценарий и награда на критиката; Специална награда на журито и на Екуменическото жури от Карлови Вари, и „Циганин” (Специална награда на журито, награда „Дон Кихот” и на Европа Синема от Карлови Вари).
Словашкият режисьор и продуцент отговори на въпросите ни за златните години на чехословашката киноиндустрия и за двусерийния документален филм „25 от 60-те или Чехословашката нова вълна”, който той ще представи през март в рамките на София Филм Фест.
Г-н Шулик, какво обикновено се разбира, когато говорим за Чехословашката нова вълна? Какви са отличителните черти на филмите, към които можем да отнесем този термин?
Терминът Чехословашка нова вълна се свързва с младите режисьори, навлезли в киното през 60-те години на ХХ век: Щефан Ухер, Милош Форман, Вера Хитилова, Евалд Шорм, Ян Немец, Иржи Менцел, Иван Пасер, Ян Шмидт, Хинек Бочан, Павел Юрачек, Юрай Якубиско, Ело Хавета, Душан Ханак и др. Всеки от тях е оригинална личност по своему, има собствен стил на киноразказ и изразни средства. Много от тях са преживели трагични събития през Втората световна война (Херц, Форман), други са били засегнати от политическите репресии през 50-те години (Шорм, Хитилова, Ян Шмидт). Но това не ги е озлобило. Филмите им представят душевния свят на хора, които се борят срещу моралното и емоционално опустошение, търсят смисъла на съществуването си в обществото, в което живеят, и копнеят за свобода. Докато поколението преди тях (Иржи Крейчик, Збинек Бриних, Петер Солан) поставя ударението върху историята, която се разказва, режисьорите от Новата вълна се интересуват и от начина, по който го правят. Те се стремят да не превърнат филмите си в заснет театър и се опитват да развият свой собствен език.
Какво е значението на Чехословашката нова вълна за киното на Чехия и Словакия? А в световен контекст?
Чехословашката нова вълна не е изолирано събитие. 60-те е времето на Английското свободно кино и Френската нова вълна. Филмите в Италия, Русия, Унгария, Полша, Германия и България също са изключително стойностни. Навсякъде витае надеждата, че светът може да е по-добро място. В Чехословашката нова вълна ме привлича нейното морално послание. Режисьорите не се опитват да създадат комерсиален продукт, а търсят нови начини за изразяване в творческо отношение. Те експериментират с филма. Всеки от тях има усещането, че може да повлияе на обществото, да му помогне да се хуманизира.
София Филм Фест ще покаже няколко от забранените филми от 1969 г. С какво бе по-различна 1969 г. за киното в Чехословакия и защо толкова много филми, създадени тогава, бяха забранени от властта?
Демократичните социални промени в Чехословакия бяха прекъснати от нахлуването на съветските въоръжени сили през август 1968 г. Всички политически реформи бяха замразени – Съветският съюз не искаше да се освободим от неговата зона на влияние. Чехословакия беше окупирана, но режисьорите й все още работеха по своите незавършени проекти. Именно тези творби бяха техният последен шанс за свободно изразяване на мнение. Според мен, поради тази причина филмите от 1969 г. са толкова автентични – без следа от автоцензура. Те се необичайно достоверни и спокойно третират теми табу. Някои от тях се връщат назад в миналото и разобличават политически извращения. Разбира се, затова и когато праволинейните комунисти се връщат на власт, много от тези филми са забранени.
В телевизионна поредица, посветена на Чехословашката нова вълна, вие интервюирате 25 чешки и словашки режисьори, работили през 60-те. Какви са впечатленията Ви за компромисите, които им се е налагало да правят, за да могат все пак тези филми да видят бял свят?
Това е много индивидуално. Киното през 60-те години е интересно, защото режисьорите са се радвали на сравнителна свобода и на финансова подкрепа за филмите си от страна на държавата. Мисля, че режисьорите от Новата вълна са били независими по отношение на комерсиалния успех. Имали са възможност да експериментират. Не им се е налагало да търсят път да достигнат до възможно най-широк кръг от хора. И въпреки това, филмите на Милош Форман, например, са били изключително популярни в Чехословакия.
Двусерийният ви документален филм, който ще бъде показан в рамките на СФФ, е базиран на тези портрети. Каква е разликата между него и телевизионната поредица?
Нашият проект се състои от 4 части. Първата съдържа портретите на режисьорите, които говорят за работата си през 60-те години. Това са монолози, които наричам автопортрети. Втората съдържа филми за режисьори, които са вече покойници. Третата говори за филмите от този период в хронология и ги разполага в социален и творчески контекст. „25 от 60-те или Чехословашката нова вълна” показва достиженията по отношение на киноестетиката. Опитахме се да подберем творби с новаторска форма и съдържание. Имахме желание да покажем режисьори от различни поколения, както и различни творчески процеси.
Всеки режисьор присъства само с един филм. Например, Милош Форман снима три интересни филма през 60-те, но ние можехме да включим само дебютния му „Изпит”, който в много отношения прокарва новата естетика и оказва влияние върху другите режисьори. Филмът ни се опитва да демонстрира богатството на жанрове и форми в кинематографията ни от 60-те години. Един от пластовете се занимава с връзката между киното и литературата, защото през 60-те се появяват няколко интересни екранизации: „Диамантите на нощта” (реж. Ян Немец), „Завръщането на дракона” (реж. Едуард Гречнер), „Маркета Лазарова” (реж. Франтишек Влачил). Друг пласт се занимава с връзката между документалното и игралното кино в творбите на Милош Форман, Иван Пасер и Душан Ханак. Можем да споменем и киноекспериментите „Йозеф Килиан” (реж. Ян Шмидт и Павел Юрачек) или „Маргаритки” (реж. Вера Хитилова). Ние обаче не се опитваме да създадем изкуствен мит за Чехословашката кинематография от 60-те години, а се стремим към обективна оценка.
С какво лично Вас ви привлича киното на 60-те? Какви трудности срещнахте, докато осъществявахте идеята си?
И продуцентът Честмир Копецки, и филмовият историк Ян Лукеш, и моя милост се интересуваме от киното на 60-те години. Това ни събра. За трима ни това са филмите на нашата младост. Те са оформили разбирането ни за киното, изкуството и най-вече – за живота. В началото искахме да направим просто няколко интервюта с режисьорите, които обичаме. Но когато проектът започна да се разраства, изгубихме контрол над него. Научихме, че освен известните филми, за които медиите са писали и показвали, съществуват много забравени творби със също толкова добро качество. Щеше да е нечестно да ги пропуснем. Заснехме около 300 часа интервюта с режисьори, сценаристи, оператори, актьори, кинокритици. След това в продължение на 4 години бяхме заети с монтажа на материала.
